Перки в плен на мрежата

Перки в плен на мрежата

© СГ/ИИ



"Токът в каварненското село Българево спря за час-два точно през уикенда, когато хората гледаха поредния мач. В сградата на общината в Каварна от три месеца оставаме почти всеки ден за малко без ток. Не знам дали вятърните паркове на територията на общината се виновни или мрежата на доставчика Е.ОN", оплаква се кметът на Каварна Цонко Цонев. Районът е с най-много вятърни централи - вече има две работещи, и е едно от най-примамливите места за инвеститорите в екологична енергия. А през ноември, когато трябва да започнат изпитанията на вятърните генератори на най-големия в страната парк "Св. Никола", собственост на американската компания Ей И Ес, проблемите с тока ще станат ежедневие, опасява се кметът.


Проблемите не са патент само на Каварна. Непостоянно напрежение и влошено качество на енергията заплашват потребителите във всички региони, където има мощности на вятърна енергия, ако НЕК и електроразпределителните дружества не инвестират в мрежата. Липсата на стратегия за развитието на възобновяемите енергийни мощности, която да покаже перспективата им върху картата на България, пречи не само на инвеститорите, но и на плановете на преносните дружества. Отделно държавната НЕК и частните ЧЕЗ, ЕVN и Е.ON се оплакват, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) досега не им позволява да инвестират достатъчно в развитието на мрежата, за да се удържат цените на тока за крайния потребител.


Вятърен Клондайк, слънчев Клондайк




Каварна, Добрич, Шабла, Хасково,Кърджали и Ямбол са едни от най-привлекателните места за вятърни паркове. Експерти смятат, че в бъдеще като такъв район ще се оформи и Югозападна България.


В района на Каварна например има изградени 50 мегавата вятърни генератори, които чакат да бъдат присъединени от НЕК и Е.ON, разказва пред "Дневник" кметът на общината Цонко Цонев. По думите му обаче през последните години не е инвестирано в мрежата. По данни на дъщерното на НЕК дружество ЕСО (Електроенергиен системен оператор) в момента работи само паркът на "Калиакра уинд пауър" с мощност от 35 мВт. Паркът "Св. Никола"на Ей И Ес е с мощност 156 мВт. Извън него до края на тази година се очаква в региона на Добрич, Каварна и Шабла да бъдат пуснати 153 мВт.


Районите на Хасково и Кърджали са друга гореща точка главно за инвеститори в слънчева енергия. Обяснението е, че в двата региона има най-много слънчеви дни. Общо там са заявени над 1000 мВт от вятър и слънце, колкото един блок на АЕЦ "Козлодуй".


"Заявените мощности в Хасково и Кърджали са твърде големи за съоръженията за пренос, с които в момента разполагаме", коментира председателят на Научно-техническия съюз на енергетиците д-р Цезар Карафеизов. По думите му все още нито една от мощностите не е пусната, но инвеститорите усилено работят за осъществяване на проектите си.


Софийската компания "Ню енерджи Булгариен" например ще монтира край Тополовград 50 мВт фотоволтаична мощност, която със собствена подстанция ще свържат към електрическата мрежа на града. Фотоволтичен парк ще изгради и компанията "Риджънт кепитъл" АД, която вече е закупила имоти в района на тополовградското с. Капитан Петко войвода. Заявени проекти за производство на соларна енергияима в Свиленград, Харманли, Любимец, Стамболово, а за вятърни - край Крумовград и Момчилград.


Немощната мрежа


По данни на ЕСО към средата на 2009 г. инсталираните мощности от вятърни генератори, фотоволтаични централи и малки водни централи е общо 280 мВт. Към преносната система на ЕСО е включен вятърният парк на "Калиакра уинд пауър", останалите са присъединени към мрежите на ЕРП-тата.


Според изпълнителния директор на ЕСО Иван Айолов енергийната система в момента е в състояние да поеме 1500 - 1800 мВт нови мощности, а инвеститорите във ВЕИ са заявили планове за 12 хил.


Логично повечето от вятърните, соларните и водните централи се изграждат в неиндустриализирани райони, където електрическата мрежа не е планирана да издържа на големи мощности. И това е пречка пред включването им.


По закон ЕРП-тата и НЕК се задължени приоритетно да присъединяват нови екологични централи, но на практика не го правят. Там, където технически е възможно, инвеститорите се включват "на сляпо" чрез въздушни електропроводи към съществуващата мрежа. Освен че е временно, това решение крие и опасност от технически проблеми. Заради недостатъчния капацитет на мрежата вятърните и соларните паркове често са принудени (или принуждавани от диспечерите) да ограничават производството си.


Според инвеститори за сключване на договор за присъединяване с НЕК обикновено се чака 4-5 години. Не са малко случаите, в които компаниите първоначално получават отказ от ЕРП-тата с обяснението, че нямат средства да разширяват мрежата. В резултат инвеститорите сами си строят електропроводи и подстанции, след това ги включват и започва чакането да си получат обратно парите. Които нерядко са по-малко, отколкото реално вложените, както показа опитът на "Петровила" с присъединяването на двата веца "Лъкатник" и "Свражен" към мрежата на ЧЕЗ.


Небходимите инвестиции в мрежата само в в Североизточна България са за около 400 млн. лв., изчислява Айолов пред "Дневник". Според експерти един от вариантите да се осигурят тези средства е в цената за пренос, която заплащат потребителите, да има отделен компонент за мрежовите услуги и добавка за разширяване на мрежата.


Друг проблем според НЕК и електроразпределителните дружества, който забавя разширяването на мрежата и присъединяването на нови мощности, са отчуждителните процедури. Те се оказват и най-голямата пречка дори и при осигурени средства пред строителството на електропроводи и подстанции. Заради подобни проблеми неотдавна експерти на ЕСО предложиха с покупката на терени и с разправиите със собствениците да се занимават частни фирми, които държавната компания да избира чрез конкурс. По предложение на производителите икономическото министерство започва анализ на потенциала за производство ва възобновяема енергия по региони, за да се знае къде е насочен инвеститорският интерес и съответно къде НЕК и разпределителните дружества трябва да разширят мрежата.


"Отдавна настояваме мрежовите оператори да публикуват всяка година инвестиционните си програми, както законът изисква", коментира председателят на Асоциацията за екологична енергия Велизар Киряков пред "Дневник".


Липсват заместващи мощности


Работата на перките е непостоянна като вятъра и те трудно се управляват от енергийната система. За да няма сривове, при спирането им в мрежата трябва да се включват резервни мощности, за каквито се смятат водните централи.


Освен ПАВЕЦ "Чаира" обаче, която може да замести един 1000-мегаватов блокна АЕЦ "Козлодуй", България не разполага с други такива. Проектите на НЕК за нови заместващи мощности са само на хартия, за тях няма осигурено финансиране. Хидровъзел "Цанков камък" - 80 мВт, още се строи, каскадата "Горна Арда" не е ясно кога ще започне да се строи, а новият язовир "Яденица", който трябва да увеличи капацитета на "Чаира", е замразен заради липса на финансиране.


Кой кой е сред инвеститорите


Според шефа на ЕСО Иван Айолов има още един проблем - че НЕК и електроразпределителните дружества започват да инвестират, без да е ясно дали всички ВЕИ проекти ще бъдат реализирани. Това се оказва проблем и за самите инвеститори или поне за онези сред тях, които имат сериозни намерения. "Присъединяването остава една от горещите точки за инвеститорите в соларна енергия. Фантомни проекти са успели да резервират мощности на НЕК и електроразпределителните дружества. Необходимо е да бъде въведен ясен механизъм в закона за ВЕИ за отговорностите на инвеститора за изпълнение на проекта", коментира пред "Дневник" членът на УС на новоучредената Асоциация за фотоволтаична енергия Калоян Кънев.


Като възможно решение ръководството на ЕСО предлага енергийният регулатор с издаването на лиценза да дава и срок на инвеститорите за реализация на проекта. Според държавната компания по този начин ще се отсеят проектите фантоми и ще останат само реалните с осигурено финансиране. Друга идея на ЕСО, подкрепяна и от енергийни експерти, е да се въведат гаранции в полза на електрическата компания за реализацията на проектите, за които се резервират мощности.

Още от Дневник +

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ь
    ь
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    И ко стана ? Май каруцата пак е пред магарето То и в строителството не се ли получи същото? Нацвъкаха стотици кооперации и хотели някъде, пък после разбраха, че пречиствателните станции и канализацията нямат капацитет

    Простотията ходи по хората! Затова обичам животните! Цъкам само "+" ... но не на всички :)
  2. 2 Профил на Мегават цонев
    *****
    Весело

    "Логично повечето от вятърните, соларните и водните централи се изграждат в неиндустриализирани райони, където електрическата мрежа не е планирана да издържа на големи мощности. И това е пречка пред включването им."

    И какво му е логичното на това? Това се нарича "Стихийно и нерегулирано развитие на сектора". Или поне така го наричаха екологичните НПО, които отдавна пледираха за стратегия за развитие на ВЕИ бранша. Арсенова издаде заповед в тази връзка, но тя си остана на хартия... Цонко тогава беше най-големия радетел на "ненамесата" и "нерегулацията". Хак да са му сега проблемите с мрежата...

  3. 3 Профил на ГДЕ
    *****
    Неутрално

    Каруцата е действително пред магарето. Изобщо у нас липсват правила за изграждането на ВЕИ генераторите, липсва план и правила за развитие на тези мощности. В белите страни има правила. Гърция, например, има много по-добри условия, както за фотоволтаици, така и за вятърни паркове, но такъв хаос няма. Има правила и ред. Инвеститорите във ВЕИ сега превръщат България в Клондайк (за себе си) - строят каквото искат и където искат за наша сметка (ние ще плащаме скъпата им енергия, разходите по присъединяване, заместващите мощности и др.). НЕК и ЕРП нямат право да отказват нови ВЕИ. Това правителство най-после трябва да вкара ред и правила на играта. И ако ще строим толкова ВЕИ, АЕЦ Белене изобщо трябва да се забрави.

  4. 4 Профил на Abadobata
    Abadobata
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Еми всичко е в редът на нещата. До сега енергийната мафия и правителството искаха да строят АЕЦ, т.е. арихтектурата на ел. преносната мрежа да е съобразена с централизирания енергодобив.

    Целия свят (ЕС, САЩ, Китай и т.н.) се прориентират към децентрализирания енергодобив и "умна" ел. преносна мрежа (Smart Grid), което е в диаметрално противоположна посока със желанията на беге енергетиците.

    Нещата стават по-зле. С развитие на ВЕИ технологиите, те ще стават по-евтини и по-евтини и по-евтини и най-накрая ще станат по-евтини от ТЕЦа и АЕЦа, дори и ако трябва да се слага energy storage до ВЕИ парка, за да може да се добива ток от него On-demand. Това е неизбежно, просто това е бъдещото развитие на енергетиката в дългосрочен план (за след 10-15 години).

    Ние си циментираме цялата енергетика с желанието си да строим АЕЦ и й отказваме възможността да се развива, защото не може и по двата начина - или умно или умряло и неефективно.

  5. 5 Профил на ЪниХилейтуР
    *****
    Неутрално

    спокойно , все повече потребители на мрежата ще се ориентират към енергийна независимост , особено в слабо развити откъм инфраструктура региони. ...и тогава ще има тооолкова мноог капацитет в мрежата .... колкото по - зле , толкова по- добре. сериозно : защо не се замислим върху основната мантра на "устойчивото развитие": енергията (и други ресурси като храната) да се произвежда възможно най-близо до потреблението???
    тогава се питам : от какво ще се храни държавната машина загнила достатъчно че да се саморазруши барабар с мрежата ?

  6. 6 Профил на Търсещ информация
    *****
    Неутрално

    Вижте какво правят перките с дивите птици http://forthenature.org/video/114





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK