Мрачни библиотеки

Мрачни библиотеки

© Надежда Чипева



"Мирише на мухъл, влажно е. Следобедът е тих и дъждовен. По средата на безумния град Софийската градска библиотека посреща със своята сивота и забравеност. Отиваш да си вземеш книга, въздухът е застоял и някак прекалено задушен. Книгите трябва да са подредени в някакъв ред, но всъщност са ужасно разбъркани, защото всеки е оставил където му падне някоя книга и никой не минава след него да я подреди."
Това са впечатленията на Рада, на 25 години. Обича да чете и от малка е свикнала да ходи в библиотека – като вид ритуал. Имала е навик да чете там, да си взима различни книги. Обичала е да го прави. Това вече е в минало време.


Ситуацията


В България има около 3 хиляди библиотеки - разпръснати из училища, читалища и общински центрове. Повечето са на доизживяване – нямат достатъчно нови книги, системата за записване е стара, липсва добра картотека. Парите, които получават като бюджетна субсидия, стигат само за заплати, разчитат и на добрата воля на общините, казаха за "Дневник" директори на градски библиотеки в страната.




Преди няколко дни главният експерт в министерство на културата Цанка Бенчева заяви пред агенция "Фокус", че в бюджет 2010 г. има отделени пари, за да продължи програмата за купуване на нови книги за библиотеките, започнала през 2006 г.Тя съобщи, че в момента се готви пакет от нормативни актове, които ще са факт в началото на другата година и ще облекчат дейността на библиотеките.


Според изследване, проведено през юни-юли 2008 г., в 65% от библиотеките няма нито един компютър, а в други 25% - само по един. По-тревожното според авторите на изследването е, че и в тези, в които има, компютрите са стари. В анкетата са участвали около 2 хил. библиотеки, над 70% от тях са заявили, че имат нужда от ремонт на помещенията за посетители. В изследването се посочва още, че "много голяма е необходимостта от преоборудване на библиотеките с подходящи офис мебели и стелажи".


"За библиотеките не може да се мисли извън контекста на цялостното развитие на образованието и отношението към науката", заяви преди време пред в. "Капитал" Светлозар Желев, директор "Книгоиздаване" в издателство "Сиела" и член на управителния съвет на асоциация "Българска книга". Той коментира, че държавата отдавна е абдикирала от тези области, а и не вижда политическа воля за решение на проблемите. "Защото библиотеките не печелят гласове на изборите, но изграждането на пътища печели", си обяснява ситуацията Желев, според когото парите не са най-важният проблем, но със сигурност са "проблемът, към който водят всички останали проблеми като липса на обучен персонал, богатство на библиотечния фонд, достъп до интернет или дигитален достъп до различни бази данни".


Сравнението


"Състоянието на библиотеките е отчайващо зле. Цялата организация е така измислена, че на човека, който иска да чете, да му е изключително сложно да си вземе или ксерокопира книга", продължава впечатленията си Рада, която е завършила висшето си образование в Германия. В българския вариант има само по един ксерокс наблизо, обикновено развален, бавен или скъп.


"Само докато се попълнят всички бележки, за да вземеш една книга, ти се отщява да четеш. Библиотеките ни освен това са бедни, не купуват последните излезли на пазара книги, а и са ограбени от "добронамерени" служители през годините", казва още Рада, за която една от причините да се откаже да посещава библиотеки са неучтивите служители. "Вместо да се улесни достъпът до книгите, той е максимално усложнен и нищо чудно, че учениците предпочитат да четат книги онлайн."
Рада сравнява ситуацията с Германия, където достъпът до книги, вестници, списания и учебници в библиотеките е максимално улеснен. "Влиза се и се излиза с електронна карта, с която се вземат и се връщат книги, поръчват се по-ценни издания и се ползват всички читални и зали за учене. Освен това във фоайето има компютри, в които може да се провери кои книги къде се намират. И те са точно там, където пише в електронния архив", разказва Рада. Според нея проблемът не е толкова в парите, а по-скоро става въпрос за елементарна организация на ресурсите.


Антон е на 17 години, ученик е в 11 клас. Не е стъпвал в библиотека, "откакто бях малък". Тогава е имал карта в кварталната библиотека и няколко пъти си е взимал книги. "Сега вече има всичко в интернет, а и самите библиотеки са много неуредени – нямат компютри, книгите са стари и почти разкапани", казва още Антон. Той учи немски език и е бил в библиотеката на Гьоте институт, където "всичко беше много по-различно и модерно". Според Антон в днешно време "спестява повече усилия да си намериш или дори поръчаш нещо от интернет". Би се записал в библиотека, "ако наистина ми трябва специализирана литература, която не може да се намери в интернет... а това е малко вероятно".


Нотка оптимизъм


"Картината е доста пъстра - в малките населени места положението наистина е тъжно, но ние сме постигнали високи стандарти на обслужване", смята Емилия Милкова, директор на регионалната библиотека във Варна. През миналата година в библиотеката са влезли 20 хил. нови читатели, всички посещения са над 300 хил. Библиотеката е изцяло автоматизирана, интернет има още от 1992 г., има и онлайн каталог. Тя посочва, че в малките села има библиотеки, в които не са купувани книги от 10 години. Според Милкова традиционната книга винаги ще има читатели и те ще се връщат в библиотеките.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Стефан Пеев
    Стефан Пеев
    Рейтинг: Неутрално

    Да се вдъхне живот на библиотеките е желателно. Но как да се предпазим от опасността държавните средства за попълване на библиотечния фонд да се превърнат в косвен начин за субсидиране на определени издателство?

    http://knigite.net
  2. 2 Профил на Никола Бажлеков
    *****
    Разстроено

    Препоръка към автора г-жа Лора Филева. Моля разгледайте сайта на столична библиотека www.libsofia.bg. От сайта на библиотеката има връзка към електронните каталози на книги, периодика, краезнание и две специализирани библиографии. В самата библиотека има информационен център с достъп до интернет, до електронните каталози и картотеки на библиотеката, в това число възможности за търсене в електронен каталог на над един милион статии. Отскоро е въведено и автоматизирано заемане на литература. В момента тече дигитализация на съхранявани периодични издания (вестници и списания). Предполгам, че има дигитализирани вече над 20 000 страници, които скоро ще бъдат достъпни за ползване през Интернет.
    Картината наистина е пъстра и считам, че ролята на медиите е да запознаят публиката с добрите практики, а не да рисуват мрачни апокалиптични картини, които слава богу в много случаи са далече от истината. Вместо да слагате "мрачни" заглавия направете малко PR на постиженията, за да стигне информацията до широката публика и в крайна сметка до Рада и Антон.
    Вижте и други линкове:
    www.burglib.org - Бургас,
    http://www.libgabrovo.com/ - Габрово,
    http://www.libkustendil.primasoft.bg/ - Кюстендил
    http://agrobiblioteki.eu/ - Селскостопанска библиотека
    и още много други, линкове към които можете да намерите в сайта http://bibliotekibg.primasoft.bg/


  3. 3 Профил на Veronika
    *****
    Неутрално

    Посе6тавала см библиотеки ж Лондон,Н.Йорк и Амстердам. На сжетлинни години сме назад. Там вси4ко е ажтоматизирано,всеки има достъп до вси4ко,не се пла6та такса,но е нужно да има6 адрес,има стари и нови книги,компиутри.а детските отдели са като в приказка.Бързо намерих книги,които тук бяха забранени

  4. 4 Профил на Венета
    *****
    Разстроено

    Г-жо Филева, стига с този негативизъм. Какво смятате, че ще постигнете с тази статия? Дори някой млад човек да реши да влезе в библиотека едва ли ще го направи след като ви прочете. Вие самата колко пъти сте влизали в Столична библиотека? Знаете ли, че имат електронни каталози, които по нищо не отстъпват на електронните каталози на големите световни библиотеки? Знаете ли, че тази библиотека има дигитализирани фондове и продължава успешно в тази посока. Със сигурност не сте наясно с библиотечния труд и библиотечните постижения. Да, нашите библиотеки поизостват, но картината не е толкова апокалиптична, както ви е я представяте. Аз лично ползвам каталозите на Столична библиотека, често я посещавам, работещите там с мизерните си заплати винаги са били любезни и отзивчиви. По-добре би било да потърсите Катя, Иван, Георги, Мирослав и други млади хора, които за разлика от Рада и Антон посещават библиотеките. Потърсете позитивното, за да може младите хора да се върнат в библиотеките. Или поне да се опитате да дадете дори 1 читател повече. Вие обаче не четете със сигурност, което показвате и в статията си. Тоталното ви отрицание и негативизъм не водят към добро.

  5. 5 Профил на makarena
    makarena
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Г-н Бажлеков, за това дали Вие сте прав или авторът нека да съдим по статистиката - за 2007 г. библиотеката има малко над 9 000 хиляди читатели!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK