Членът на комисията по досиетата Екатерина Бончева за срама, свободата, Непал и други щуротии

Членът на комисията по досиетата  Екатерина Бончева за срама, свободата, Непал и други щуротии

© Тихомир Рачев/No Frame Studio




ЕКАТЕРИНА БОНЧЕВА, БНС
Родена е в София. Завършила е психология и философия. Работила е в психолаборатория, във вестник АБВ и в. "Демокрация". От 1992 г. започва работа в радио "Свободна Европа", където води коментарно политическо предаване. От 12 февруари 1997 г. до 21 май 1997 г. ръководи пресслужбата на служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски. През 1999 г. завежда пресцентъра на СДС за втората кампания на кандидата за кмет на София Стефан Софиянски. От 20 април 2005 г. ръководи предизборния щаб на Българския народен съюз за парламентарните избори на 25 юни 2005 г. Съавтор е на сборник от документални разкази за концлагерите в България "Българският ГУЛаг. Свидетели" (1991). Тя е сред журналистите и представителите на медийните среди, подкрепили акцията "Чисти гласове" - гражданска акция на Българската медийна коалиция за отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност, започнала на 30 май 2006 г.

За да стигна до Екатерина Бончева, минавам през охрана-портиер в сградата на Софийската опера, където е комисията по досиетата. Качвам се по стълбите до следващия етаж. Друга охрана проверява какво имам в чантата си и ме прекарва през детектор за метал. На етажа, на който е кабинетът на Бончева, ме посрещат и със служебна карта ми отварят стъклената врата в началото на коридора. Май после отключиха по същия начин още една подобна врата, но не съм сигурна - в един момент спрях да ги броя.


Екатерина Бончева ни чака в кабинета. Аз се настанявам върху бежавеникаво ново канапе от изкуствена кожа. Целият коридор ми се струва прясно ремонтиран и новичък на фона на входа и стълбищата. Кабинетът е отрупан с пластики и картини. На коркова дъска до компютъра са набодени най-различни изрезки и картички. Уютно е. И е далеч от усещането за корпоративен студен офис или за вехт кабинет с дъх на соц. Има настроение. И говори за човек, който не е тук само да свърши една работа.




"По-грозно и пластмасово канапе не съм виждала", казва Бончева в отговор на мой коментар за новата мебел. "Наказание е, защото бях много придирчива към обзавеждането тук. Накрая попаднах на това канапе с тази масичка и дори картините на баща ми не могат да го облагородят. Една тоалетна да сложа, по-добре ще стои от него." И наистина на фона на цялата артистичност наоколо то не си е на място.


Досие на една комисия
"В комисията исках да вляза убедено и мотивирано, ми казва Бончева. Не като част от администрацията, а като член. Защото темата за архивите на бившата ДС винаги ме е вълнувала като част от историята на България. Още повече че в моя род има хора, които са яли попарата на режима. Но не само заради това." Тя разказва, че докато четели за вражеската емиграция, от МВР им изпратили книга с имената на над 7000 души, избягали зад граница между 1944 и 1972 г. Вътре били трите им имена, рождена дата, адрес – "като телефонен указател". "Там видях имената на моите чичо и леля, но извън това – кому служи такъв документ, за какво е?! Четейки всичко това и работейки в комисията, мога да кажа, че подобни глупости, събрани на едно място, описания на толкова безсмислени дейности и на престъпни замисли едва ли има и в най-сериозната криминална поредица." Според Бончева отварянето на досиетата не е никаква заплаха за националната сигурност. "Заплаха е само за гузна съвест."


Тя казва, че отварянето им е трябвало да започне много по-рано, за да научим много повече неща. "Но върху тях се изредиха толкова много правителства, толкова интереси... И като се има предвид, че през 90-те започна голямото им унищожаване... Но все пак следите остават. И съм убедена, че има смисъл от тази работа." Бончева обяснява, че така първо ще се освободят хората, било то агенти или жертви, от зависимостта си от тях. И второ, "важно е да разбереш кой кой е. Да знаеш кой говори. И тогава си обясняваш страшно много неща."


В комисията по досиетата Екатерина Бончева влиза от квотата на партия БНС. Преди това е в първия екип на вестник "Демокрация". Две години живее в Америка, когато Румяна Узунова я кани в радио "Свободна Европа", където поема коментарно политическо предаване. Няколко месеца през 1997 г. ръководи пресцентъра на служебното правителство на Стефан Софиянски.


Свободата на едно радио
За радиото си спомня: "При нас всеки си беше сам радио. Никога от никого не сме усетили какъвто и да било натиск. По-късно преживяхме големи разочарования, обаче тогава всички бяхме от една кръвна група. Но беше зверски труд. Оттогава никаква работа не ме уморява. Независимо кои бяха политиците, те имаха доверие към радиото. Нямаше национално разпространение, но беше като институция. Като се кажеше по "Свободна Европа", никой не го поставяше под съмнение. Но най-голямото щастие беше, че бяхме истински свободни хора. Това с колегите го осъзнахме по-късно. А аз съм била професионално много щастлива, защото никога не съм имала цензура и шеф в класическия смисъл на думата." За онези времена Бончева си спомня: "Тогава имах повече вяра. Не знаех колко безнадеждно е увреден манталитетът ни.


Живеейки в Щатите, виждах как конгломерат от най-различни хора са впримчени в една изпиваща ги система, но те не мразят тази система. Американската политика успява по някакъв начин да те накара да я обичаш и да й вярваш, независимо дори от провалите на Буш, независимо от кризата. Но така или иначе, икономическото развитие не може без кризи." За себе си тя казва, че е оптимист, но и че е страшно обезкуражена от това, което вижда.
"Този непоправим манталитет на рушители и консуматори започва да ме плаши."


Моят събеседник видимо е много енергична, пряма и директна жена. От хората, които не си затварят очите и не си мълчат, като имат какво да кажат или като ситуацията изисква действие. Наскоро видяла мерцедес да спира. "Отваря се стъклото и шофьорът си хвърля пластмасовата бутилка на улицата. Чукнах му на стъклото, свали го отново и му върнах бутилката. В градинката, до която живея, пък едни 13 - 14-годишни деца щяха да строшат прекрасните люлки, направени от общината за по-малките. Опитах се да им обясня: "Недейте така..." Отговора няма да ти го казвам. Тогава извадих телефона си и без да набирам номер, започнах да говоря: "Майор Деянов, тук е Бончева. Пратете група, едни тинейджъри вилнеят в градинката." Те са уплашиха и избягаха."


Но точно заради такива ситуации Екатерина е много обезкуражена на тема ще се оправим ли българите. "Ако преди няколко години ми беше задала въпроса откъде трябва да се почне, за да се промени това, щях да кажа от образованието, но днес не знам вече. Колкото и тривиално да звучи – всеки сам от себе си и от детето си трябва да почне и после от училище. И на никой не му е виновна демокрацията. Напротив, това е една прекрасна система, която ти дава възможност за избор. Въпросът е, че ние не го желаем този избор."


Манталитетът на соца
Сега като член на комисията Бончева пътува много из страните от т.нар. бивш соцлагер. Казва, че тези посещения са й страшно любопитни. "Защото да се сравняваме с Обединеното кралство, Швейцария или Германия няма смисъл. Но сравнявайки се с останалите на нашия хал, установявам в каква кочина живеем. И срещу тях да тичаме, пак няма да ги стигнем. За което само ние сме си виновни." По нейни наблюдения "в държавите от бившия комунистически блок хората не са толкова агресивни. Не са така настроени срещу държавата и властта." И разказва: "Бяхме с комисията при поляците, в техните два института – за разкриване на престъпленията по време на комунизма и за отваряне на архивите. Видях, че имат много силно чувство за национално достойнство и желание да образоват децата си. Освен това бяхме в Музея на Варшавското въстание - беше пълно с групи от ученици и студенти. В Румъния започна пилотен проект за училищата с учебник "Историята на комунизма в Румъния". Образовайки децата, като ги връщаш към миналото, ти им създаваш отношение към настоящето и към държавата. Ние също има какво да покажем. Например Горянското движение. Никой, особено в училище, не знае, че това е първото антикомунистическо движение в България. Имаме толкова много да покажем – и история, и природа... имаме всички дадености, но манталитетът е погубващ. Разбира се, няма да изчезнем като нация, но не е приятно да си културен, образован и богат човек в такава държава."


Майката на Екатерина Бончева е архитект, а баща й е художник в киното на филми като "Бялата стая", "На всеки километър", "Прокурорът". "Всички пластики и картини в кабинета ми са от баща ми. Обичам да ми галят и окото, и душата. Приемствеността и средата имат много голямо значение. Не искам да звучи снобски, но много е важно къде си ритал топка – на жълтите павета или в "Коньовица". Не искам никого да обиждам, но когато в един род има натрупано знание, натрупано отношение към света и към хората, човек е по-различен."


Тук заговаряме за теорията на Николай Генчев за прекъснатото историческо развитие. "От падането ни под византйско робство, през турското историческото ни развитие постоянно се накъсва. В един етап се създава елит и веднага се унищожава. Липсата на приемственост не дава възможност да израсте една истинска интелигенция, истинска средна класа. След 9.09.1944 г. е унищожен поголовно елитът. Знаещите, можещите и богатите. От една страна, за да не са конкуренция на хората "първо поколение с обувки", и, от друга - да им бъдат взети имотите. Чрез грабеж, а после узаконено чрез незаконни закони. Това е една тежко репресивна тоталитарна система."


Все тия досиета
казва Бончева... И й се иска документите да се отворят докрай в един централизиран архив, за да могат всички да прочетат тази част от историята на България и да я осмислят. Според нея има едно "запушване на системата" - прекалено много бивши служители на ДС са на ключови позиции. "Откъде накъде тази приемственост на фамилиите Живкови, Велчеви?!" И се радва, като вижда млади, необременени политически, фамилно или от икономически зависимости хора да вървят напред.
Едно от най-интересните неща в работата й е да наблюдава реакциите на хората, които комисията обявява. "Те масово са били лъгани, че всичко е унищожено. Но не очакват, че дори техният документ да го няма, присъстват в доносите си. И това е достатъчно." Според нея има два вида реакции: аз не бях и аз не знаех. "Това са слаби хора и хора с гузна съвест. Няма достойна реакция. А би могло - бил си сътрудник по своя воля или под натиск, защото първите години след 9-и е имало голям натиск, ами после не се кандидатирай за публичен пост! Има хиляди други възможности, не се опитвай отново да бъдеш decision maker. Или пък като излязат твоите документи, покажи срам, някакво покаяние. Защото няма достойни редове в документите, които четем. С изключение на няколко души, които се броят на пръстите на едната ми ръка. Ако на мен ми се случеше нещо подобно, щях да умра от срам, да поискам политическо убежище в Непал. А при тях няма срам. Разминаваме се по улиците с, както им казваме, "нашите пациенти" и мен ме е срам, но тях - не."


Времето на един индивидуалист
"Аз съм индивидуалист и трудно работя в екип", казва Бончева. Една от причините според нея е, че родителите й са отдавна разведени. "Бяхме в прекрасни отношения, но аз съм свикнала да се справям сама. На моменти не е добре и за мен, и за околните, защото силно искам да наложа мнението си. Но като можеш да се справиш, мрънкането ме дразни." В свободното си време кара ски, а лятото е за планината и плуването. Обича и да ходи на кино. "Мъжът ми е кинооператор, макар че се занимава с друго. Ние сме от една възрастова група, която е на изчезване от салоните. Но упорито продължаваме да ходим на кино. Иначе нямам компания, с която се виждам непрекъснато. По планините ходя с групата от Непал, по кръчмите с италианската група, на морето сме с приятели от студентските години. Сега имам внучка, Ида, на годинка. Много ми е приятно да ходя при нея."


Да, няма да пропусна да питам коя е групата от Непал. Бончева е била там и е минала през един от най-високите превали в света – Торунг Ла, 5416 м. "Ние бяхме най-голямата българска група, която успешно е минала 5416 м. Защото не е без значение дали си там сам, с водач или в група." Тя си спомня: "Освен с красотата за мен това преживяване е свързано с едно от най-големите стомашни заболявания, които някога съм имала. Забравих какво ми казаха в София – че не трябва да ядем пресни плодове, защото микросредата е различна, и тръгнах за този 13-дневен трек с разстройство и повръщане. Напълно обезводнена." Всъщност Екатерина се решила на тази експедиция, защото е по планините от много малка. "Бях на девет години, когато получих значка от тогавашния туристически съюз за покоряване на всички най-високи планински върхове в България. С майка ми. За Непал не беше по-различно от ходенето до Мусала. Или до Юмрукчал."
Екатерина е била в над 40 държави. Сред тях са Иран, Кувейт, Малайзия, Монголия, Китай, Мексико. И никога с туристически агенции. До някои далечни дестинации е пътувала като журналист от "Свободна Европа", а извън работата - основно с мъжа си. "Но в последните години той се отказа, защото не може да издържи на моето темпо. И оттогава пътувам с приятелки. Имам една група, която аз наричам италианската. С тях ходихме в Португалия, Испания, Виена. И не обичам да се връщам на места, където съм била."


И сега внимание: Екатерина Бончева каза, че би направила околосветско пътешествие и се възхищава на Елка Константинова, която заложила апартамента си, за да могат дъщеря й и зет й да направят околосветско.


Текстът е от новия брой на списание НЕЯ, който ще излезе на 20 ноември.
Можете да разгледате флаш версията на брой 10

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Не нам!
    Не нам!
    Рейтинг: Гневно

    А аз познавам човек, когото пребиха до смърт за един виц! Когато другарката е воювала срещу Системата в редиците на Свободна Европа! НЕ НАМ, ДОРОГАЯ!

  2. 2 Профил на емигрант
    емигрант
    Рейтинг: Гневно

    тия са наи-страшни- едно време по-комунист от комунистите (кинаджиите бяха галеници на бившата система) сега по-антикомунист от демократите.Не искам никого да обиждам, но когато човек чака да получи наготово натрупано знание,отношение към света и към хората, тои не се научава да мисли чака всичко наготово (вж принц Чарлз)

  3. 3 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: Неутрално

    Излишно джафкате. Това е много добро интервю на една свободна духом жена. Проблемът е, че повечето българи остават роби и дори не са в състояние да го осъзнаят.

    ............................

    Капитална монография за Достоевски -
    http://archiman.livejournal.com/

  4. 4 Профил на mango
    mango
    Рейтинг: Неутрално

    Знам, че тоя боклук получаваше пари от Софиянски за да му отразява мероприятията по съответен начин. Що за морал?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK