Пътешествие към другите

Причините Даниела Петкова да обича работата си в пенсионната компания "Доверие"

Когато съм в чужд град, се интересувам как живеят хората, каква е заплатата им, какви са цените на стоките и сравнявам с България, казва Даниела Петкова

© Георги Кожухаров

Когато съм в чужд град, се интересувам как живеят хората, каква е заплатата им, какви са цените на стоките и сравнявам с България, казва Даниела Петкова




Работата ни е да мислим за бъдещето на млади хора

Ако следите финансови новини, със сигурност сте я виждали – тя е изпълнителният директор на пенсионната компания "Доверие", професионалист, който може да обясни с най-лесни думи наглед сложните неща на пенсионното осигуряване. Ако я опознаете, ще откриете, че Даниела Петкова обича новите неща.


Нещо ново




Да обичаш новите неща и да работиш с млади хора може и да звучи несъвместимо с професията й, но Даниела Петкова лесно ще ви убеди в обратното. "Името на бизнеса ни подвежда малко, той е повече свързан с млади хора", казва тя и добавя: "Никой не би трябвало да иска от един 20-годишен човек да мисли и за пенсионирането си освен за бъдещата си реализация и семейство, но се налага ние да го правим."


Казано иначе – нейната работа е да мисли за бъдещето на другите. И го прави от 1994 г., когато постъпва в "Доверие", след като по молба на свой познат отива на разговор с израелски инвеститори и изненадващо и за самата нея приема поканата за нещо тогава съвсем непознато в България. И сега не говори със съжаление за решението да напусне собствената си малка фирма, която през 1994 г. вече има наети няколко души и започва да гради име.


В сегашната работа има три стъпки, които обича да изминава – да измисли нещо ново, да го направи по начин, който иска, и накрая да види резултат – разбира се, най-хубаво е, когато е удовлетворена от този резултат. Да си човек на най-високия пост в най-голямата пенсионноосигурителна компания в България отнема много от личното време, но Даниела казва, че отдавна се е нагодила към този ритъм – научила се е да почива малко, когато има време – пътува, и не спира да чете и учи.


Пътуването като опит


Даниела Петкова е от хората, които могат да намерят хубави неща във всичко, колкото и непривлекателно да изглежда.


"Не съм от хората, които много си почиват, което определям като проблем. Мислех си, че с годините ще натрупам умора, но не стана така. Напрежението изхабява, но си има и положителни страни – не мислиш, че остаряваш."


И ако за повечето хора да натрупаш повече години опит е потискащо, за нея това е умение да вземаш бързо решения, да си мотивиран. "Учените казват, че човек е единственото живо същество, което живее, осъзнавайки своя край, и може би това е най-големият му източник на сила и мотивация."


Пътуванията, които прави, не само я водят до нови места, но успява да получи от тях и много идеи, които после използва. Рядко е по излъсканите курорти на някое крайбрежие, но обича да се разхожда в някой чужд град, опитвайки се да попива настроението, думите, въздуха, тревогите, усмивките на хората.


Съвсем практично – докато е там, научава каква е средната заплата, която получават хората, кога се пенсионират, как живеят след това, какви са цените на стоките в сравнение с българските. И се радва, когато може да извади нещо полезно и от най-дребния детайл. Най-честите й пътувания са до Съединените щати, по повод на което неин подчинен й казал: "Г-жо, остана ли нещо, което видяхте, че се прави в САЩ и не го приложихте тук?"


Тя няма любими градове и страни, в които да продължава да се връща, чуството й за принадлежност е към България. "Много обичам родния си Добрич, но нямам силно развито усещане за град, към който принадлежа." Още през 1991 г. отива да живее за една година в Япония. От нейна гледна точка и Япония, и САЩ, където продължава да пътува, са интересни. Най-източната страна в света е невероятна смес от съвременни постижения и традиция, а това, че всеки човек там разполага с много малко площ, прави хората много по-загрижени за околнатасреда. Казва, че човек, който всяка седмица преживява поне по едно леко земетресение, има много по-различно отношение към природата, чувства я много по-близка, а себе си – по-зависим.


За разлика от огромните пространства на Северна Америка, което вероятно обяснява защо "САЩ още не са толкова екологично осъзната държава", както казва Даниела. Тя самата не е отявлен екоактивист, смята, че трябва да използваме постиженията на цивилизацията, но разумно. Защото, ако става въпрос за напредък на медицината, който помага за лечение, едва ли някой ще отрече, че това е нещо много хубаво, даже да е чрез прилагане на генна модификация.


През 2060 г.


Даниела Петкова е сред основателите на проекта на ПОК "Доверие" - "2060" – засега това е блог, в който всеки може да изпрати предположенията си какъв ще бъде светът през 2060 г. През април тази година мненията ще бъдат събрани и през юни ще излязат в книгата "2060", която ще бъде затворена в капсула и отворена отново чак след 50 години. За това време техниката ще се промени. И светът около нас. Но сигурно ще остане желанието за откриване на нови места и нагласата да се мисли за бъдещето, както е при Даниела.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK