Уди Алън отново покори Кан

Макар и извън конкурса, най-новият филм на Уди Алън You will meet a tall dark stranger привлече тълпи от журналисти и ценители.


Снимана изцяло в Лондон и с участието на звездата от "Мълчанието на агнетата" Антъни Хопкинс, творбата покори публиката с обичайното за автора си чувство за хумор, този път гарнирано с горчив скепсис и цитати от Шекспир.


Както обикновено, историята е завъртяна около объркани и лутащи се хора: застаряващ мъж (Антъни Хопкинс), внезапно решил да изостави своята вярваща в прераждането жена (Джема Джоунс); неудовлетворена галеристка (Наоми Уотс), фатално влюбена в своя шеф (Антонио Бандерас), и писател в криза (Джош Броулин), който открадва романа на най-добрия си, изпаднал в кома приятел...




В поредната си "лека" комедия, в която "животът е само една тъжна илюзия и единственото приятно нещо в него е залъгването с нея", типичните за Алън "малки хора с големи проблеми" не спират да кръжат около смъртта.


"Лично аз съм против смъртта" - заяви в типичния си стил Алън в в Кан, - "и горещо препоръчвам позицията си на всеки един от вас! Мога да кажа, че съм и против стареенето, тъй като то не води до нищо добро: не ставаш по-мъдър, а точно обратното, започваш да недовиждаш, да недочуваш и да имаш проблеми с храносмилането."


Запитан дали би искал да мине границата на стоте години подобно на участващия и тази година в Кан португалски режисьор Маноел де Оливейра ("Анжелика"), за когото "животът е низ от несигурности", Уди Алън отговори: "Ако успея да се запазя в такава форма, в каквато продължава да е Оливейра, защо не?"


Напомняйки, че е на 74 години, и иронизирайки собствената си неспособност да помни имена на актьори, участвали в предишни негови филми, режисьорът не изрази колебание в позицията си към "човешкото съществуване": "Смятам, че животът е кошмарно преживяване и подобно на Ницше, Фройд и Юджин О'Нийл съм песимистично настроен към него.


Мисля, че за да можеш да го издържиш, трябва да си малко луд!" В Кан Алън коментира и казуса "Полански", като изцяло застана в защита на преследвания от американското правосъдие режисьор. На по-любопитните той събщи, че намерението му да снима Карла Бруни в следващия си филм е съвсем реално.


"Тя е "първа дама" и това донякъде ме плаши, тъй като по време на снимките в Париж може да се случи всякакъв световен катаклизъм, който да я принуди да придружава съпруга си извън Франция..." Както обикновено, пресата се възхити на ироничния Уди Алън, наричайки го "скептичен философ, но повече отпреди".


Проблемът на стареенето наред с този на самотата се оказаха централни във филма на британския режисьор Майк Ли "Още една година", който пък се оказа чувствителна интерпретация на деградацията на една алкохоличка на средна възраст на име Мери.


Великолепната актриса Лесли Манвил, която с тази своя роля направи първата сериозна заявка за награда за женска роля, нарече Мери "нещастно същество, страдало от провали цял живот".


"До този филм не бях играла героиня, зависима от алкохола. За да мога да изиграя състоянието на постоянно опиянение, в което се намира Мери, това състояние трябваше буквално да ми "влезе" в мозъка", каза Манвил в Кан.


Известен с пристрастието си "към хората от лондските предградия" Ли защити драматургическото разделение на филма си на "годишни сезони", през които приминава битовата хронология на едно щастливо семейство с нещастни приятели."Знам, че винаги снимам един и същ филм, но това занимание е смисълът на живота ми, духовното пътуване, към което не мога да спра да се стремя.


Радвам се, че все още имам сили да се изненадвам от страданията на хората!", каза Ли в Кан. Добър прием получи и показаният в самото начало френски филм на сценариста, режисьора и актьора Матийо Амалрик "Турнето".


Единодушно бе мнението, че присъствието на автентични американски проститутки, изявяващи се като певици и танцьорки на различни периферни сцени на днешна Франция, е "свежо" и че френският им мениджър (Матийо Амалрик) е "искрен".


Безрезервната подкрепа на всеотдайните му "актриси" в лабиринтите на собствената му "родина" бе интерпретирано като знак срещу еснафския консерватизъм.


Твърде доволен от Кроазет остана и Оливер Стоун, чийто втори филм "Уолстрийт - парите никога не спят" (продължение на сниманата през 1987 първа част) с главен герой Гордън Геко и главен актьор Майкъл Дъглас очарова широката публика. Заради актуалните препратки към неотдавнашния финансов срив в Щатите, а оттам и в целия свят, филмът бе оценен като "човешки ангажиран".


"През 1987 година вярвах, че капитализмът може да стане по-добър, но това не се случи. Тъй като контекстът, в който живеем днес, е доста различен, затова разказвам просто една семейна история. Всички в нея имат нужда от любов и подкрепа", обясни режисьорът на JFK по време на претъпканата си пресконференция в Кан.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на titimiti
    titimiti
    Рейтинг: 8 Весело
  2. 2 Профил на iliander
    iliander
    Рейтинг: 485 Весело

    Много години се задържа на филмовия подиум..?!

    В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK