Север точка (North.) и една къща на края на света

Все още безименни и неизкачвани върхове по билото между фиордите Tasermiut и Kangikitsoq

© Владимир Донков

Все още безименни и неизкачвани върхове по билото между фиордите Tasermiut и Kangikitsoq



Ако отида някъде, където има други обективи освен моя, значи съм попаднал на погрешното място. Въпреки че не бяга от други фотографи, Владимир Донков избира за своята фото-експедиция една непосилна за повечето от тях дестинация – Гренландия и по-точно фиорда Tasermiut.


Добри фотографи по света има страшно много, с лопати да ги ринеш, трябва да правиш нещо различно, обяснява изборa си Владимир. Важното е да си откривател и да снимаш уникални места, до които не всеки може да стигне или да снима.


Островът поне засега остава незасегнат от хора и незаснет от други фотографи. Това е само една от причините за интереса ми към Гренландия. Тогава се опитах да намеря снимки, но не успях, защото мястото не е популярно сред професионалните фотографи. Обекти на своя фотографски интерес в Гренландия той все пак намира сред стари фотографии, някои от които от преди 40 години. Така идва идеята за фотоекспедиция в Гренландия и започва двугодишната й подготовка."




Основната ми цел при всичките ми експедиции, минали и бъдещи, е да споделя тези места с повече хора, да помогна за запазването им в този им вид и евентуално, ако не успеем, да имаме поне кадри от тях", уточнява Владимир. Към тези места вече има интерес за добив на полезни изкопаеми.


Ketil, 2003 м

© Владимир Донков

Ketil, 2003 м


Няма нищо по-хубаво от лошото време?


Трудностите не закъсняват още през първата седмица от експедицията през лятото на изминалата година. Това е и времето на бурята, която едва не отнася палатката на Владимир. "Преживявал съм много едноседмични бури из Полярния кръг, но полярните бури Foehn са нещо, за което няма как да се подготвиш, даже да си чувал и чел за тях", казва той.


Това са климатични феномени, който са наблюдавани само в Гренландия и Антарктика, когато след относително топли периоди огромни въздушни маси се изместват от ледената шапка около полюса към океана. Над малката ивица суша те се срещат с океанските въздушни маси, които са с друга посока и температура. Резултат от този сблъсък са ветрове, достигащи скорост 300 км/ч, обяснява Владимир. Най-големи са пораженията за неизменния му спътник вече втора поредна година – оранжевата палатка със силна сантиментална стойност и поддържаща функция.


Ураганният вятър изтръгва няколко пъти колчетата на въжетата и обръща затискащите ги камъни. Първо се късат шевовете на палатка, разкъсана е материята на едната стена, а рейката е огъната. Убежище намира под скален блок, близо до палатката, която покрива с камъни, с идеята да я прибере след утихването на бурята. Палатката все пак е неговият дом през следващите 50 дни.


Ketil, 2003 м

© Владимир Донков

Ketil, 2003 м


Къща на края на света


Бурята са оказва само началото на редица изпитания по време на експедицията. От 11 часов проливен дъжд го спасява една ферма на края или по-точно началото на света. "Ако човек прокара една мислена линия от Северния полюс през ледената шапка към България, това може да се окаже и първата сграда", изчислява той.


По това време водата вече е проникнала навсякъде. За дъжда пречка не се оказва нито дъждобранът, нито непромокаемата раница, вода тече дори от спалния чувал. За него най-шокиращо е, че мъжът и жената изчакват да се уверят, че с Владимир всичко е наред, въпреки че тя е започнала да ражда, преди още той да влезе в къщата.


Едва тогава двамата се отправят с лодка към "близкия" град. Следващите три дни, през които едва успява да стъпи на крака, за него се грижи дядото, с който си общуват със знаци. Владимир постепенно се възстановява и след като си дава сметка, че се "разнежва" прекалено много под покрива на фермата, които му предлага топлина, храна и вода, взема решение да се при първа възможност да се "изнесе" от къщата.


Ulamertorsuaq, 1829 м

© Владимир Донков

Ulamertorsuaq, 1829 м


Сред дивата природа


Ако сте гледали филма "Сред дивата природа" (Into the wild) може би имате поне бегла представа какво препятствие, понякога непреодолимо, може да се окаже една река, особено ледникова. Една все още безименна ледникова река в долината Ltilersuaq действително се превръща в поредното предизвикателство. При първия опит за пресичане той се подхлъзва, но някак си успява да се задържи. Заради силното течение Владимир успява да я премине едва от четвъртия опит. Това далеч не е нито първото, нито последното подобно препятствие. След 35- тата река в края на първия месец престанах да ги броя, споделя той.


"We have space"


Също толкова впечатляващи, колкото острова и неговата природа се оказват и хората, които го обитават. По думите на Владимир местните ескимоси са най-щастливите хора на света. А неизменната усмивка тя обясняват съвсем просто "We have space" (имаме пространство).


В селото Tasiusaq, наброяващо всичко на всичко 80 души, той прекарва осем дни в края на експедицията си. Въпреки че е изолирано и до друго населено място не може да се достигне пеш, селото е било белязано от "цивилизацията". Преди години в Tasiusaq е била построена рибна фабрика. След като заличават голяма част от рибните ресурси в района, компанията затваря фабриката, а работниците уволнява.


В резултат местното население, което традиционно се изхранва с риболов, сега е принудено да търси други постоянни източници на препитание. Част от тях намират работа в града, понякога отиват там за един сезон. Там обаче се чувстват затворени. Други започват да отглеждат животни, предимно овце. "Благодарение" на глобалното затопляне тревата се задържа по-дълго през лятото.


Северно сияние над Tasermiut фиорд 10

© Владимир Донков

Северно сияние над Tasermiut фиорд 10


Всичко това за няколко снимки? Проектът Север точка.


Два месеца, стотици километри, изкачване на почти отвесни скали с раница, колкото собственото ти легло и още безброй изпитания за няколко снимки? Не, фото-експедицията до Гренландия е само част от проекта на Владимир "Север точка" (North.), който включва издаването на книга и пътуваща изложба. 99% от хората не си дават сметка за съществуването на тези места, а голяма част от тях вече са застрашени от проекти за добив на полезни изкопаеми, на които е бoгата Гренландия. "Искам да направя снимки на тези места, преди да са изчезнали напълно."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK