Отвъд пицата и пастата

Отвъд пицата и пастата

© Дневник



Ако някой препие, италианците не казват, че е прекалил с алкохола, а че просто не е ял достатъчно. Ако в България който не работи, не яде, в Италия който работи – пие и яде, а който не работи – готви, пие и яде." Тези и други мъдрости разказва най-новият брой на списание "Бакхус" в срещата си с петима
италиански готвачи в София, илюстриращи огромното разнообразие на италианската кухня.


В своите ресторанти те готвят по фамилни рецепти, свързани със собствените им райони, а те са пръснати из целите Апенини. Отвъд пицата, пастата и тирамисуто, които като че са подменили в представите на хората извън Италия традиционната света троица от "хляб, зехтин и вино".


Адалберто Бианки си спомня как през 90-те години е отглеждал сам зеленчуци, "томати" и е приготвял джелато за децата със сухо мляко, защото не е имало прясно. По същото време на Маурицио Ферери му е липсвало кафето - "това, което тук се нарича кафе, няма нищо общо с това, което ние пием - еспресо, италиано, късо, силно". Винченцо Абате и сега се грижи сам за тайните подправки, които се намират само в Южна Италия.




Леонардо Бианки си доставя специални италиански деликатеси, които иначе не могат да се намерят никъде в България, а Флавио Молин-Прадел прави от Италия поръчки за всичко, от което се нуждае за хубав сладолед, и все още помни една българска захар, която не била сладка.


Разказите им може да се обобщят с цитат от Бъртън Андерсън в The Wine Atlas of Italy: "Можеш да стоиш на италианска земя и да гледаш снега в Алпите или да стоиш на италианска земя и да съзерцаваш бреговете на Африка."


Броят предлага още почти религиозните истории на седем от топ избите на Пиемонт, дегустационни бележки за италианските вина на българския пазар, малко гурме археология за дървеното масло и вечерята на Петър Михалчев (суши майсторът Пепи Белята, както сам се е кръстил във "Фейсбук") в ресторанта му Miyabi. Впрочем и тази история започва с мъдрост: "Един монах попитал учителя си как прилага дзен философията в ежедневието си. "Когато ям - ям, когато спя - спя. Това е."

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Едно голям клише е че пиците в Италия са по-скусни от пиците в София.
    Отидете изяжте една в Дон Домат или Мр. Пица, и се разходте до Рим и изяжте една там в коеот си решите заведение и преценете сами за себе си.
    Пица в Италия хубава няма освен по кварталните закусвални из Неапол.
    Пастата също не е нищо особено.
    Но всико си идва на мястото когато туриста осъзнае че пастата и пицата са само хляба към ястието, а не цялото ястие

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  2. 2 Профил на Ariman
    Ariman
    Рейтинг: 688 Весело

    До коментар [#1] от "Десен":

    Не си прав за пицата и пастата, но в поста ти има истина за хляба!

    Човекът е мярка за всички неща.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK