"Шпигел": Иван и автобусът на разбитите мечти

"Шпигел": Иван и автобусът на разбитите мечти

© spiegel.de



Работник в България печели за година толкова, колкото един германец за месец. Докато разликите в доходите в ЕС остават толкова големи, никакви закони, колкото и да са строги, няма да спрат хората да емигрират."


Това се разказва в обширен репортаж на германското сп."Шпигел" за съдбата на българския гражданин Иван Стоянов, който е етнически турчин, и за неуспеха му да се измъкне от нищетата, като потърси работа в Германия. 


Под заглавие "Да напуснеш Германия в автобуса на разбитите мечти" авторът Максимилиан Поп описва един от хората, за които канцлерът Ангела Меркел няма планове какво да прави, понеже правителството работи за привличане на квалифицирани имигранти, а чужденци като Иван се провалят често защото просто не се вписват в нуждите на местния пазар.




Репортажът е и за това как се живее в русенското село Кадъкьой (най-вероятно става дума за русенското село Щръклево, чието старо име е Кадъкьой - бел. ред), защо дърводелецът е тръгнал за Германия през есента на 2012 г. и как няма и година по-късно се качва на автобуса за България с билет, платен със 130 евро от общината в Хамбург. От пилотната програма на града да плаща за завръщането на гастарбайтери през юни са се възползвали 98 души.


"Като мнозина източноевропейски имигранти Иван Стоянов идва в Германия да работи и да изкара пари за семейството си, но бил измамен от сънародниците си, после предаден от работодателите си и се оказал на улицата, оцеляващ със събиране на празни бутилки. (...) Хамбург се оказал най-големият му провал и сега той се чуди с какво ще изхранва жена си Алия и порасналите си синове Севгин и Севдин."


Поп припомня, че през миналата година в Германия са влезли над 1 милион чужденци - най-голямата имиграционна вълна от 18 години насам: инженери от България, строители от Испания, готвачи от Полша. Все повече градове се оплакват от растящия брой бездомни имигранти и твърдят, че за това е виновно разширяването на ЕС на изток.


"Шпигел" допълва, че повечето имигранти от България и Румъния се справят добре на германския трудов пазар. Изчисления на федералната Агенция по заетостта сочат, че заетостта сред тях е по-висока, отколкото сред средностатистическия чужденец, живеещ в Германия. Няма и доказателства, че те са в тежест на социалната система на Германия, защото получават по-малко помощи от другите чужденци. Въпреки това през юни вътрешният министър Ханс-Петер Фридрих заяви, че има намерение да гони българи и румънци, злоупотребяващи със социалните помощи, и да им забрани повторно влизане в страната.


Подобно на Стоянов, повечето българи и румънци се регистрират като самонаети работници и фирмите, за които работят, не им плащат никакви здравни или социални осигуровки. Ако се разболеят или останат без работа, компаниите или семействата, в които чистят или се грижат за възрастни хора, често казват, че не носят никаква отговорност за тях.


За Иван това не е било първото излизане в чужбина - той години наред е работил по няколко месеца в Гърция, но заради кризата там повече никой не се нуждае от българи, продължава "Шпигел". През септември 2012 г. Иван пристига в Хамбург с 90 евро в джоба, без да знае немски. Обещанието на негови сънародници, че ще му помогнат да се устрои, свършва още първия ден с това, че му вземат парите и го оставят на улицата.


След няколко седмици спане по пейките Стоянов намира място в център от хамбургската програма за предоставяне на убежище при извънредни ситуации. "Мястото вони на алкохол, пот и урина. Често избухват сбивания. Капацитетът му е за 210 души, но тук живеят 400 и матраците са нахвърляни по коридорите." Ремберт Ферст, директор на организация, която управлява подобни хостели, твърди, че претоварената система на Хамбург за общински убежища е пред рухване.


Все пак един българин му намира някаква черна работа при продавач на коли втора ръка, където върши, каквото падне, за по 5 евро на час. Половината от спечеленото връща на българина заради услугата. След два месеца работата свършва.


Накрая Иван се оказва в офиса на Андреас Стасиевич на централната гара на Хамбург, който помага на закъсали имигранти да се върнат у дома. От две години и с финансиране от общината той се занимава с хора, изчерпали всякакви възможности да намерят работа. По думите му само по улиците на Хамбург в момента живеят около 1000 имигранти от Източна Европа. 


"Само че полякът знае, че неговата програма не решава проблема, а само го премества. Нужни са програми, които да помагат на подобни имигранти при пристигането им в Германия и интегрирането им в пазара на труда, но няма пари и политическа мотивация за това."


Стасиевич смята, че е скандално, че правителството в Берлин иска обединена Европа и стандартизиран пазар, но не прави нищо в помощ на гражданите на ЕС. Парите за убежището, приело Стоянов, свършват със зимната програма през април и през май всички настанени пак са на улицата.


Авторът Максимилиан Поп описва, че в българското село жена му го посреща с първия им внук на ръце и дългове в местната бакалия за 1400 лева. Плановете му са да намери някаква почасова работа в Русе и да спести пари, за да се върне в Германия. Двамата му синове, които са на възраст над 20 години, искат също да тръгнат, но не могат, защото нямат пари за пътуването. Билетът струва 100 евро.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK