
© Valentyn Ogirenko, Reuters
Най-малко половината от избирателните райони в източната част на Украйна не можаха да се подготвят за утрешните президентски избори, съобщи началникът на отдела по обществена сигурност към украинското МВР, цитиран от Асошиейтед прес.
Седемнайсет от 34 регионални избирателни комисии в Донецка и Луганска области не работят, защото техните централи са или завзети, или блокирани от въоръжени лица, отбелязва Интерфакс.
Проруски бунтовници контролират части от Украйна от няколко седмици. След като обявиха независимост по-рано този месец, те обещаха да възпрепятстват вота, на който гледат като на избори "в съседна страна", посочи АП, цитирана от БТА.
Европейският съюз предостави на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) допълнително 5 милиона евро за разширяване на дейността на мисията на организацията в Украйна във връзка с президентските избори на 25 май, предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на съобщение на организацията. С това решение на Евросъюза финансовата подкрепа за дейността на ОССЕ достигна 10 милиона евро.
Европейската комисия възнамерява да даде на 26 май оценка на президентските избори в Украйна след подготвен от ОССЕ предварителен доклад за гласуването. "Тези избори имат решаващо значение за легитимността на украинската власт и стабилизацията на страната", поясни говорителят на ЕК Пиа Аренкилде Хансен.
След решение на съд в Киев украинската ЦИК отмени свое по-рано решение и регистрира организацията "Европейска платформа за демократични избори" (ЕПДИ) като наблюдател на президентските избори в неделя, предаде БТА, като цитира ИТАР-ТАСС.
Тази организация обединява наблюдатели от страните членки на програмата на ЕС "Източно партньорство", Руската федерация и някои държавни от ЕС. Първоначално ЦИК отказа да й разреши наблюдение на изборния процес, но ЕПДИ оспори решението в съда и днес Административният съд в Киев реши казуса в полза на организацията.
Така извънредните избори за президент на Украйна ще се състоят в присъствието на 282 официални лица от 19 държави и около 3000 наблюдатели от 20 международни организации, съобщи ИТАР-ТАСС.
Трийсет и петте милиона гласоподаватели в Украйна ще избират утре президент измежду 21 кандидати. Шестимата основни претенденти са:
Петро Порошенко
Според социологическите проучвания той е водещият кандидат. С мощната си кампания по телевизии и с билбордове "шоколадовият цар" на Украйна, обеща "нов начин на живот". В много речи в цялата страна 48-годишният милиардер, натрупал състояние от компанията си за сладкарски изделия, обеща да задълбочи връзките с Европейския съюз и да постигне безвизов режим за украинците през първата година на мандата си.
Порошенко каза, че целта му е в срок от три месеца да нормализира отношенията с Русия и заяви, че програмата му не предвижда членство на Украйна в НАТО .
Той обяви също, че ще продаде бизнеса си със сладкарски изделия и че иска наесен да има парламентарни избори. Украинският ще остане официалният език на страната, заяви той, но руският ще получи специални гаранции.
Юлия Тимошенко
Петдесет и три годишната бивша министър-председателка и кандидат на партия "Баткившчина" се обърна към избирателите с призива "Трябва да ги спрем!", имайки предвид както руснаците, така и олигарсите.
Тя бе един от лидерите на прозападната Оранжева революция от 2004-2005 г. и бе пратена в затвора по обвинения в злоупотреба със служебно положение. Това стана при управлението на политическия й съперник, президента Виктор Янукович, който бе свален от власт през февруари.
Бившият премиер избра справедливостта за основна тема на кампанията си и обеща да се стреми към пълноправно членство на Украйна в ЕС, започвайки от сключване до края на годината на споразумение за асоцииране и безвизово пътуване.
Тимошенко каза, че като президент ще сложи край на руската окупация на Крим, ще увеличи разходите за отбрана до 5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и ще подложи въпроса за членство в НАТО на национален референдум. Украинският ще остане единствен официален език, но ще се запазят правата на регионалните езици, посочи тя.
Сергей Тигипко
Заявявайки, че "взаимното игнориране е грешният път", 54-годишният Тигипко представи себе си като човек, който може да постигне равновесие в Украйна.
Ключови моменти от плана му за спасение на страната са преговорите с паравоенните групи и тяхното разоръжаване. Бившият вицепремиер също така обеща да издигне икономиката до европейско равнище и да се фокусира върху западните пазари.
Възстановяването на териториалната цялост на Украйна е крайъгълен камък в политиката му към Русия, наред с намаляването на енергийната зависимост от източния съсед. Украинската армия ще отмени наборната служба, а руският ще стане вторият официален език.
Михаил Добкин
Четиридесет и четири годишният бивш губернатор на Харковска област обеща да осигури единство на страната и подчерта необходимостта от добри отношения с Русия на всички нива, което значи руският да стане втори държавен език и присъединяване към Митническия съюз с Москва, Беларус и Казахстан.
Добкин също е за отмяна на наборната служба и обеща по-добро заплащане и жилищни условия за военните, като същевременно каза, че ще държи Украйна извън всякакви военни съюзи. Конституционни промени ще осигурят федерализация на страната, каза той.
Олег Тягнибок
Четиридесет и пет годишният лидер на радикалната националистическа партия "Свобода" обеща да изтегли Украйна от доминирани от Москва организации като Общността на независимите държави, да я направи член на ЕС и на НАТО.
Тягнибок иска да въведе визов режим с Русия, а безвизов със страните от ЕС. Той също каза, че също ще увеличи разходите за отбрана до 5 процента от БВП и предложи да възстанови ядрения арсенал на Украйна, за да парира "руската агресия", заемайки твърда линия срещу сепаратистите. Ще има украинизация във всички сфери, обеща той.
Дмитро Ярош
Четиридесет и две годишният ултранационалист заяви, че той също иска да превъоръжи Украйна с ядрени оръжия и да спре "руската агресия" и сепаратизма чрез мобилизация на въоръжените сили, Национална гвардия и народни милиции. Всички пълнолетни украинци ще могат да притежават оръжие, каза Ярош, който оглавява радикалната партия "Десен сектор", но участва в надпреварата като независим кандидат.
И той е за тясно партньорство с НАТО и ЕС и иска безвизов режим за украинците и достъп до трудовите пазари на Евросъюза. Отношенията със страните от региона на Черно и Балтийско море са приоритет на външната му политика, наред със задълбочаването на отношенията с Китай и други азиатски страни.