"Файненшъл таймс": Юнкер се обгради с десни, икономически консервативни комисари

"Файненшъл таймс": Юнкер се обгради с десни, икономически консервативни комисари

© Yves Herman, Reuters



Новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер издигна своите съюзници дясноцентристи на ключовите икономически постове в изпълнителната власт на ЕС, пише "Файненшъл таймс". Според изданието единственият социалист – французинът Пиер Московиси – няма да е в състояние да промени политиката на съюза за справяне с икономическата криза.


Бившият финансов министър в администрацията на Франоса Оланд спечели поста на комисар по икономическите въпроси, но ще бъде заобиколен от политици, известни с придържането си към фискалната дисциплина.


От особено значение е изборът на бившия холандски външен министър Франс Тимерманс за "първи вицепрезидент", който ще се занимава с подбора на приоритетите на комисията. Изборът му е явен жест към все по-силните евроскептични движения, тъй като Тимерманс е един от най-популярните защитници на тезата, че ЕС трябва да остави максимално много власт на националните правителства.




По думите на новия председател Юнкер заместник-председателите на комисията ще имат повече власт от преди, a целта на това е да не се прокарват политики, чиито цели биха могли да бъдат постигнати самостоятелно от страните членки.


Латвиецът Валдис Домбровскис и финландецът Юрки Кaтайнен, които заемат съответно ресорите на общата валута и заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, също са известни с консервативния си подход към изграждането на бюджетите и борбата с икономическата криза.


Назначаването на Елжбиета Биенковска на поста комисар по вътрешния пазар затвърждава извода, че Юнкер се заобикаля с десни, консервативни политици, които предвид разширяването на правомощията ще блокират всеки опит на Московиси да влияе на консервативната икономическа политика, независимо от широките правомощия, които неговият пост получи по време на комисията Барозу.


Останалите икономически сфери отиват при ветерани на европейската икономическа политика – търговията ще е в ръцете на Сесилия Малмстрьом, на която се пада задачата да договори трансатлантическото търговско споразумение със САЩ, а поста комисар по конкуренцията ще заема Маргарете Вестагер, бивш финансов министър на Дания. И двете принадлежат към привържениците на свободния пазар от Либералния блок. 


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (45)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 100 Рублей за Доллар
    100 Рублей за Доллар
    Рейтинг: 1499 Весело

    God bless the EU!

    Жуеш нагло ть1 хамон... Ах, как видно что шпион...!
  2. 2 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2874 Неутрално

    ФТ да не искат да се заобиколи с леви и крадливи комисари?! Ние имахме на разположение двама вного близки приятели и щяхме да им ги предложим комплект, ама пусти Юнкер...

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  3. 3 Профил на today
    today
    Рейтинг: 991 Неутрално

    Е с десни, левите много зле действат на икономиката.

    Борбата с корупцията в България е като риболова по Discovery. Хващат ги, показват ги, и ги пускат!
  4. 4 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1394 Неутрално

    Много добър екип, тежки времена се задават за мрънкачи, хрантутеници и хленчовци.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  5. 5 Профил на Само Левски
    Само Левски
    Рейтинг: 974 Неутрално

    търговията ще е в ръцете на Сесилия Малмстрьом, на която се пада задачата да договори трансатлантическото търговско споразумение със САЩ, а поста комисар по конкуренцията ще заема Маргарете Вестагер, бивш финансов министър на Дания. И двете принадлежат към привържениците на свободния пазар от Либералния блок.

    ЕС иска САЩ да изнасят петрол и газ за Европа
    http://www.investor.bg/surovini/365/a/es-iska-sasht-da-iznasiat-petrol-i-gaz-za-evropa,179761/

  6. 6 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1749 Неутрално

    Отлична политика на Юнкер. Финансовата дисциплина винаги е водила до високи икономически показатели. Човекът знае, че там, където е стъпнал комунист, трева не никне.

    "Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"
  7. 7 Профил на 123
    123
    Рейтинг: 506 Весело

    14 July 1989 – 23 July 2009: Minister for Finances of Luxembourg
    Jan 2005 – Jun 2005: President of the European Council
    26 January 1995 – December 2013: Prime Minister of Luxembourg

    Този няма добър опит в политиката, не става.

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  8. 8 Профил на majorman
    majorman
    Рейтинг: 1007 Весело

    Къде е Съсела сега, да ни каже, че на тези Евроизбори ПЕС постигна нечуван успех и е (естествено) победител?

    We are just a war away from Amerikhastan/ When God versus God;the undoing of man
  9. 9 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3738 Весело

    Мммм ... А Московиси къде го забрайха?
    При това с неговия му ресор?

    Да не говорим, че откак "официализираха" тарикатската сметка с включването в официалното БВП на наркотиците и проституцията поотпуснаха бюджетния каиш за поне 3 години напред достатъчно, та да няма никакво значение доколко са "консервативни" ...

  10. 10 Профил на vigilo_confido
    vigilo_confido
    Рейтинг: 423 Неутрално

    Много добре! Дори децата знаят, че социалист където мине нищо не вирее след него.

  11. 11 Профил на 100 Рублей за Доллар
    100 Рублей за Доллар
    Рейтинг: 1499 Весело

    [quote#7:"Никола Георгиев"]Този няма добър опит в политиката, не става.[/quote]

    Освен това е безродник, не като родения в Херсон (СССР) и бивш гражданин на "Империят на Злото" с типичните български имена Сегей Димитриевич ... сигурно евреите са прецакали нашето момче да не стане комисар

    Жуеш нагло ть1 хамон... Ах, как видно что шпион...!
  12. 12 Профил на eurogi
    eurogi
    Рейтинг: 672 Неутрално

    Това е едно доста добро начало.

  13. 13 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4307 Неутрално

    [quote#4:"СДС"]Много добър екип, тежки времена се задават за мрънкачи, хрантутеници и хленчовци.[/quote]

    И за чевръсти хотелиери и други "бизнесмени", които се надяват ЕС да им купи S класа, за да си превозват чаршафите до пералнята...

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  14. 14 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 2096 Неутрално

    Нещо ми се губи серголета, дето щеше да спасява 500 000 000 европейци

    The best way to predict the future is to invent it.
  15. 15 Профил на 100 Рублей за Доллар
    100 Рублей за Доллар
    Рейтинг: 1499 Весело

    [quote#14:""Новорусия" капут"]Нещо ми се губи серголета, дето щеше да спасява 500 000 000 европейци [/quote]

    Подготвя последната си реч като председател на ПЕС

    Жуеш нагло ть1 хамон... Ах, как видно что шпион...!
  16. 16 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 744 Весело

    Пътят за излизане на ЕС от кризата е само вдясно.Левите пътища са постлани с червени рози,ухаят добре,но водят надолу,право в пропастта.

  17. 17 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4307 Неутрално

    [quote#14:""Новорусия" капут"]Нещо ми се губи серголета[/quote]

    Явно всестранните му таланти са останали неоценени от мрачния европейски империализъм.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  18. 18 Профил на Acropora
    Acropora
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Сталинка и тя дясна и консервативна :)

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    http://www.youtube.com/watch?v=_GMW2xBqSfo
  19. 19 Профил на kaloianski
    kaloianski
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Сталинка не се ли споменава в статията, или Дневник я е игнорирал!? Тя каква политика ще има - няма никаква позиция по никой въпрос ли, просто послушно да стои и да изпълнява. Доколкото бюджета на ЕС ще зависи от руските банки и Симеон Дянков

  20. 20 Профил на Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    търговията ще е в ръцете на Сесилия Малмстрьом, на която се пада задачата да договори трансатлантическото търговско споразумение със САЩ
    *****************

    Да се надяваме, че това споразумение няма да бъде договорено, а ще бъде изхвърлено в кофата, където му е мястото. Щото иначе, ще съсипе ЕС.

    Трансатлантическото споразумение – тайфун, който заплашва Европа

    четвъртък 21ви ноември 2013, от Лори M. Уолък

    Започналите през 2008 г. преговори за сключване на споразумение за свободна търговия между Канада и Европейския съюз приключиха на 18 октомври. Добро предзнаменование за американското правителство, което се надява да сключи партньорство от този тип със Стария континент. Предмет на тайни преговори, този проект, горещо подкрепян от мултинационалните компании, би им позволил да съдят всяка държава, която не се подчинява на нормите на либерализма.

    МОЖЕМ ли да си представим мултинационални компании да дават под съд правителства, чиято политическа ориентация би могла да намали техните печалби? Приемливо ли е те да имат право да искат – и да получават! – щедра компенсация за пропуснати ползи в резултат на прекалено строго трудово законодателство или на твърде големи разходи за изпълнение на екологичните норми? Подобен сценарий, колкото и невероятно да звучи, не датира от вчера. Той фигурираше черно на бяло в проекта за Многостранно споразумение за инвестициите (МСИ), предмет на тайни преговори в периода 1995-1997 г. между двадесет и деветте държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИРС) [1]. Разкрит в последния момент, именно от Монд дипломатик, текстът на проекта предизвика безпрецедентна вълна от протести и принуди авторите му да го приберат в чекмеджето. Петнадесет години по-късно, ето че отново излиза на дневен ред в нови одежди.

    Споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP), за което от юли 2013 г. се водят преговори между САЩ и Европейския съюз, е модифицирана версия на МСИ. То предвижда действащите закони от двете страни на Атлантика да се подчиняват на нормите на свободната търговия, създадени от и за големите европейски и американски компании. Търговски санкции или милиони евро обезщетение в полза на тъжителите грозят страната нарушител.

    Според официалния график преговорите би трябвало да приключат чак след две години. TTIP комбинира и влошава най-зловредните елементи на споразуменията, сключени в миналото. Ако влезе в сила, привилегиите на мултинационалните компании ще добият силата на закон и ще вържат окончателно ръцете на правителствата. Независимо от политическите промени и от народните протести, споразумението ще трябва да се прилага волю-неволю, тъй като неговите клаузи ще подлежат на промяна само с единодушното съгласие на подписалите го страни. То би възпроизвело в Европа духа и условията на азиатския си аналог – споразумението за Транстихоокеанско партньорство (Trans-Pacific Partnership – TPP), което е в процес на приемане в дванадесет страни, след като бе горещо препоръчано от американските бизнес среди. TTIP и TPP ще оформят съвместно една икономическа империя, способна да диктува условията си извън своите граници – всяка страна, желаеща да установи връзки със САЩ или Европейския съюз, ще бъде принудена да приеме безусловно правилата, установени в общия им пазар.
    Специално създадени трибунали

    ТЪЙ като целта е да бъдат продадени на безценица цели структури от непазарния сектор, преговорите по TTIP и TPP се провеждат при закрити врата. Американските делегации наброяват повече от 600 консултанти, упълномощени от мултинационалните компании, които разполагат с неограничен достъп до подготвителните документи и до представителите на администрацията. Не трябва да изтича никаква информация. Дадено е нареждане журналисти и граждани да бъдат държани настрана от разискванията. Те ще бъдат информирани в подходящия момент, тоест, при подписване на споразумението, когато ще бъде прекалено късно за реагиране.

    В изблик на откровеност, бившият министър на търговията на САЩ Роналд (Рон) Кирк подчерта „практическия“ смисъл „да се запази известна степен на дискретност и конфиденциалност“ [2]. Последният път, когато работна версия на споразумение в процес на оформяне бе показана в публичното пространство, преговорите се провалиха, напомни той. С това намекна за Зоната за свободна търговия в двете Америки (ALCA) – разширена версия на Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Информация за този проект, усилено защитаван от Джордж У. Буш, бе публикувана на сайта на администрацията през 2001 г. На тези твърдения сенаторката Елизабет Уорън отвърна, че споразумение, договорено без никакво демократично обсъждане, никога не би трябвало да бъде подписвано [3].

    Лесно е да разберем защо тъй строго се следи преговорите по американо-европейското споразумение да не привлекат вниманието на широката публика. По-добре е да се отложи моментът, в който ще бъдат обявени последиците на всички равнища. Тогава от върха на федералната държава чак до общинските съвети, като се мине през губернаторствата и местните съвети, избраниците на народа ще трябва да променят напълно публичните политики, за да задоволят апетитите на частния бизнес в сектори, които досега му се изплъзваха. Безопасност на храните, норми на токсичност, здравни застраховки, цена на лекарствата, свобода в Мрежата, защита на личния живот, енергетика, култура, авторски права, природни ресурси, професионално обучение, благоустройство, имиграция – нито една общозначима дейност не ще избегне капана на институционализираната свободна търговия. Политическата дейност на народните избраници ще се ограничи до преговори с фирмите или техните местни пълномощници за трохите суверенитет, които биха склонили да им отстъпят.

    Отсега е заложено страните, подписали споразумението, да гарантират, че „ще съобразят законите, правилниците и процедурите си“ с разпоредбите на споразумението. Няма съмнение, че те стриктно ще следят за спазването им. В противен случай могат да бъдат преследвани от трибуналите, създадени специално за арбитраж при спорове между инвеститори и държави. На тези инстанции се дава власт да налагат търговски санкции срещу последните.

    Идеята може да изглежда невероятна, но тя се вписва във философията на вече влезли в сила търговски споразумения. Миналата година например Световната търговска организация (СТО) осъди САЩ заради консервите с риба тон с надпис „без опасност за делфините“, заради етикета с произхода на месото, както и заради забраната на тютюна с аромат на бонбони. Тези мерки в защита на потребителя бяха преценени като препятствия пред свободната търговия. СТО наложи и на Европейския съюз глоби от стотици милиони евро заради отказа му да внася генномодифицирани организми (ГМО). Новото при TTIP и TPP е, че ще позволяват на мултинационалните компании да преследват от свое име присъединилите се държави, чиято политика ограничава търговската им дейност.

    При такъв режим компаниите биха могли да се противопоставят на политиката в областта на здравеопазването, околната среда или финансовата регулация на дадена страна, като заведат искове за обезщетения пред извънсъдебни органи. Тези специални трибунали, съставени по нормите на Световната банка и ООН, се състоят от по трима адвокати, специализирани по търговски дела. Те ще имат право да налагат на данъкоплатците присъди с тежки обезщетения, в случай че законодателството на държавата им орязва „очакваните в бъдеще печалби“ на дадена компания.

    Тази система „инвеститор срещу държава“, която изглеждаше заличена след като МСИ бе изоставено през 1998 г., беше тихомълком възстановена. По силата на няколко търговски споразумения, подписани от Вашингтон, 400 милиона долара от джоба на данъкоплатеца влязоха в сметката на мултинационалните компании във връзка с искове против забрана на токсични продукти, регулиране на експлоатацията на водите, почвата, дървения материал и др. [4]. Според същите споразумения общата сума на исковете по текущи процедури, засягащи въпроси от общ интерес (като медицински патенти, борба срещу замърсяването или закони за климата и изкопаемите енергийни източници), възлиза на 14 милиарда долара.

    С TTIP сметката на това легализирано изнудване би се раздула още повече, като се имат предвид заложените в трансатлантическата търговия интереси. 3300 европейски фирми присъстват на американска земя чрез 24 хиляди филиала. Всеки от тях би могъл в даден момент да сметне за основателно да поиска обезщетение за търговска щета. Получените по този начин суми далеч ще превъзхождат разходите, произлизащи от предишните споразумения. От своя страна, държавите членки на Европейския съюз ще са изложени на още по-голям финансов риск предвид факта, че 14 400 американски компании разполагат в Европа с мрежа от 50 800 филиала. Общо 75 хиляди дружества биха могли да участват в лова за публични средства.

    Официалният мотив гласи, че този режим трябва принципно да укрепи позициите на инвеститорите в развиващите страни, където няма надеждна правна система. Той би им позволил да защитят правата си в случай на експроприация. Но Европейският съюз и САЩ не фигурират в зоните на безправие. Те разполагат, напротив, с функциониращо правосъдие, което уважава правото на собственост. Като въпреки това ги поставя под опеката на специални трибунали, TTIP показва, че целта му не е да защити инвеститорите, а да увеличи властта на мултинационалните компании.
    Съдебни процеси срещу увеличаване на минималната заплата

    НЕ Е нужно да се уточнява, че адвокатският състав на тези съдилища не се отчита пред никакви гласоподаватели. Те могат спокойно да се превърнат от съдии в защитници на могъщите си клиенти [5]. Юристите по международни инвестиции са в съвсем ограничен състав – петнадесет от тях си разпределят 55% от делата, разглеждани досега. Техните решения, разбира се, не подлежат на обжалване.

    „Правата“, които те са призвани да защитават, са формулирани по твърде приблизителен начин и тълкуването им рядко съответства на интересите на мнозинството. Това се отнася например до правото на инвеститора да се възползва от уредбата, съответстваща на „предвижданията му“. Оттук следва, че правителството се лишава от възможността да промени политиката си, след като инвестицията е извършена. Що се отнася до правото на компенсация при „непряка експроприация“, държавната власт е длъжна да плати, в случай че законодателството ѝ води до намаляване стойността на дадена инвестиция. Включително когато това законодателство се прилага за местни фирми. Трибуналите признават също правото на капитала да придобива все повече земи, природни ресурси, оборудване, заводи и т.н. Никаква реципрочност от страна на мултинационалните компании – те нямат никакво задължение към държавите и могат да завеждат искове когато им е угодно.

    Някои инвеститори имат твърде разтеглива концепция за неотменните си права. Напоследък станахме свидетели как европейски компании завеждат дела срещу увеличението на минималната заплата в Египет или ограниченията за токсичните емисии в Перу. В последния случай споразумението за свободна търговия между САЩ и Перу защити правото на американската компания „Ренко“ [6] да замърсява околната среда. Друг пример – цигареният гигант „Филип Морис“, притеснен от ограничаващите тютюнопушенето закони в Уругвай и Австралия, предяви иск срещу двете държави пред специален трибунал. Американската фармацевтична компания „Ели Лили“ има намерение да съди Канада за това, че е въвела система от патенти, която прави някои медикаменти по-достъпни. Шведският доставчик на електричество „Ватенфол“ претендира за няколко милиарда евро от Германия във връзка с нейния „енергиен завой“, който въвежда по-строг контрол върху централите, работещи с въглища, и обещава страната да се откаже от ядрената енергетика.

    Няма ограничения за глобите, които тези съдилища могат да наложат на една държава в полза на дадена мултинационална компания. Преди една година Еквадор бе осъден да заплати на една петролна компания рекордната сума от 2 милиарда евро [7]. Дори когато спечелят делото, правителствата са длъжни да покрият съдебните разноски и различните комисионни – средно по 8 милиона долара на дело, похарчени за сметка на данъкоплатците. Ето защо държавите често предпочитат да преговарят с ищеца, вместо да се защитават пред съда. Така например канадската държава не отиде на съд, като набързо анулира забраната на токсично вещество, използвано от петролната индустрия.

    Броят на съдебните дела обаче не престава да расте. Според Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) броят на делата, заведени пред специалните трибунали, е нараснал десетократно от 2000 г. Системата за търговски арбитраж бе създадена още през 50-те години на XX век, но никога не е правила толкова големи услуги на частните интереси както през 2012 г. – рекордна година по броя на заведените дела. Този бум създаде процъфтяващ бизнес за финансови консултанти и адвокати по търговски дела.

    Проектът за голям американо-европейски пазар се направлява от години от Трансатлантическия икономически диалог (Trans-Atlantic Business Dialogue). Това лоби, по-познато днес като Трансатлантически бизнес съвет (Atlantic Business Council – TABC), бе създадено през 1995 г. под патронажа на Европейската комисия и Министерството на търговията на САЩ. То е обединение на богати предприемачи и се застъпва за конструктивен „диалог“ между икономическите елити на двата континента, вашингтонската администрация и брюкселските комисари. TABC е постоянен форум, който дава възможност на мултинационалните компании да координират атаките си срещу политиката в полза на обществото. Където такава все още съществува от двете страни на Атлантика.

    Публично афишираната му цел е да премахне това, което нарича „търговски дразнители“ (trade irritants), т.е. и на двата континента да се оперира по едни и същи правила, без намеса на публичната власт. „Регулаторна конвергенция“ и „взаимно признаване“ са част от лозунгите, които издига, за да подтикне правителствата да разрешат стоки и услуги, несъответстващи на местните закони.
    „Неоправданата“ забрана на свинското с рактопамин

    АКТИВИСТИТЕ на трансатлантическия пазар не се задоволяват с това да проповядват смекчаване на съществуващите закони. Те направо претендират да ги пренапишат. Така например Американската търговска камара и „Бизнес Европа“ – двете най-големи предприемачески организации на планетата, призоваха преговарящите по TTIP да съберат около една маса представители на най-големите акционери и политически ръководители, които „да напишат съвместно регулиращите текстове“. Идеята е тези текстове да имат силата на закон в САЩ и Европейския съюз. Човек може да се запита дали присъствието на политици в тази ковачница на търговски правила е наистина наложително…

    Мултинационалните компании проявяват забележителна откровеност, когато излагат намеренията си. Това личи например по въпроса за ГМО. В САЩ половината от щатите възнамеряват да въведат задължението върху хранителните продукти да се отбелязва присъствието на генномодифицирани организми – мярка, желана от 80% от потребителите в страната. Индустриалците от хранително-вкусовата промишленост и в САЩ, и в Европа обаче настояват за забрана на подобни етикети. Националното сдружение на сладкарите го казва без увъртане: „Американската промишленост желае TTIP да постигне напредък по въпроса, като премахне етикетите „ГМО“ и нормите за проследимост.“ Влиятелната Организация на биотехнологичната промишленост, в която членува гигантът „Монсанто“, се възмущава, че продукти с ГМО, продавани в САЩ, не се допускат до европейския пазар. Тя желае „пропастта между дерегулацията на новите биотехнологични продукти в САЩ и вносът им в Европа“ бързо да бъде запълнена [8]. „Монсанто“ и приятелите му не крият надеждата си, че зоната за трансатлантически свободен обмен ще успее най-сетне да наложи на европейците техния „изобилен каталог от продукти с ГМО (...) да бъде приет и използван“ [9].

    Не по-малко енергична е офанзивата на фронта на личния живот. Коалицията за дигитална търговия, която обединява индустриалците от Мрежата и високите технологии, натиска преговарящите по TTIP да вдигнат преградите, пречещи на потоците от лични данни да текат свободно от Европа към САЩ. „Настоящото мнение на Съюза, че САЩ не осигуряват „адекватна“ закрила на личния живот, е неразумно“, твърдят нетърпеливите лобисти. Подобна позиция е смешна на фона на разкритията на Едуард Сноудън относно системата за шпионаж на Агенцията за национална сигурност (NSA). Но тя все пак е по-умерена в сравнение с декларацията на Американския съвет за международен бизнес – обединение на дружества, които по примера на „Verizon“ обилно са захранвали NSA с лични данни: „Споразумението би трябвало добре да очертае изключенията, като сигурността и личния живот, за да гарантира, че те няма да представляват прикрити препятствия пред търговията.“

    На прицел са също нормите за качество на хранителните продукти. Американската месодобивна промишленост настоява за отмяна на европейската регулация, забраняваща продажбата на пилешко месо, дезинфектирано с хлорни продукти. В челните редици на тази битка е компанията „Yum!“ – собственик на веригата за бързо хранене „Кентъки Фрайд Чикън“, която може да разчита на ударната мощ на предприемаческите организации. „Европейският съюз разрешава за обработка на месото да се използват единствено вода и водна пара“, протестира Северноамериканското сдружение на производителите на месо. Друга група за натиск – Американският институт за месото, изказва съжаления за „неоправданата забрана [от страна на Брюксел] на месо, съдържащо бета-агонисти като рактопамин хлорхидрат“.

    Рактопамин е медикамент, използван за натрупване на месо без сланина при свинете и говедата. Поради риск за здравето на животните и консуматорите, той е забранен в 160 държави, сред които страните членки на ЕС, Русия и Китай. Според американските производители на свинско месо тази защитна мярка е нарушение на свободната конкуренция и трябва спешно да се премахне от TTIP.

    „Американските производители на свинско няма да приемат друг резултат, освен вдигането на европейската забрана на рактопамина“, заплашва Националният съвет на производителите на свинско месо. През това време, от другата страна на Атлантика, индустриалците, обединени в „Бизнес Европа“, разобличават „бариерите, които пречат на европейския износ към САЩ, като американския закон за безопасност на храните“. От 2011 г. този закон разрешава на контролните органи да изтеглят от пазара заразени вносни продукти. Преговарящите по TTIP са призовани да отстранят и това препятствие.

    Същото важи за газовете с парников ефект. Организацията „Въздушни линии за Америка“ (A4A) – водещо обединение на американските въздушни превозвачи, е съставила списък на „ненужните регламенти, които нанасят значителни щети на индустрията“ им и които TTIP, естествено, трябва да премахне от картата. На първо място в списъка фигурира европейската система за обмен на квоти емисии, която задължава въздухоплавателните компании да плащат за замърсяването с въглерод. Брюксел временно замрази тази програма. A4A изисква окончателното ѝ премахване в името на „прогреса“.

    Най-мощният кръстоносен поход обаче се разгръща във финансовия сектор. Пет години след като избухна кризата с високорисковите ипотечни кредити (събпрайм), американските и европейските преговарящи стигнаха до общия извод, че регулацията на финансовия сектор вече трябва да остане в миналото. Рамката, която те искат да поставят, предвижда да се премахнат всякакви предпазни мерки пред рисковите вложения и да се попречи на правителствата да контролират обема, естеството или произхода на финансовите продукти на пазара. С други дума, намерението е чисто и просто думата „регулация“ да изчезне.

    Откъде произлиза това екстравагантно завръщане към отминалите времена на тачъризма? То съответства в частност на желанието на Сдружението на германските банки, което не пропуска да изрази „безпокойството“ си от реформата на „Уолстрийт“ след кризата през 2008 г., макар че тя всъщност беше доста плаха. Един от най-инициативните му членове по тази тема е „Дойче банк“, независимо че през 2009 г. тя получи стотици милиарди долари от Федералния резерв на САЩ в замяна на акции, които съдържаха ипотечни облигации [10]. Германският мастодонт иска да сложи край на регламента „Волкер“, главна опора на реформата на „Уолстрийт“, която според него „представлява голяма тежест за неамериканските банки“. „Insurance Europe“ – федерацията на европейските застрахователни дружества, желае от своя страна TTIP да „премахне“ допълнителните гаранции, които възпират сектора да се впусне във високорискови вложения.

    Що се отнася до Европейския форум на услугите – организация на собствениците на предприятия, в която членува „Дойче банк“, той се подвизава в кулисите на трансатлантическите преговори и настоява американските контролни органи да престанат да си пъхат носа в делата на големите чуждестранни банки на тяхна територия. От американска страна пък се надяват TTIP да предотврати веднъж завинаги европейския проект за такса върху финансовите транзакции. Това изглежда вече е постигнато, тъй като Европейската комисия сама прецени, че тази такса не съответства на правилата на СТО [11]. Доколкото трансатлантическата зона за свободна търговия обещава да въведе система, още по-либерална от тази на СТО, а Международният валутен фонд постоянно се противопоставя на всякаква форма на контрол над движението на капитали, скромната „такса Тобин“ не тревожи много САЩ.

    Но сирените на дерегулацията не примамват само финансовите среди. TTIP има намерение да включи в конкуренцията всички „невидими“ сектори от общ интерес. Държавите, които подпишат документа, ще бъдат задължени не само да подчинят обществените услуги на търговската логика, но и да се откажат от всякакъв контрол върху чуждестранните доставчици на услуги на техните пазари. Пространството за политическо маневриране в областта на здравеопазването, енергетиката, образованието, водоснабдяването и транспорта ще се свие като шагренова кожа. Търговската треска не щади дори имиграционната политика, тъй като привържениците на TTIP си присвояват компетенцията да изработят обща гранична политика – вероятно за да улесняват влизането на онези, които разполагат със стоки или услуги за продан, за сметка на другите.

    През последните няколко месеца ритъмът на преговорите се ускори. Във Вашингтон имат всички основания да вярват, че европейските ръководители са готови на всичко, за да съживят икономическия растеж, дори да се откажат от обществения договор. Аргументът на привържениците на TTIP, че дерегулираният свободен обмен ще улесни търговията и ще позволи да се създадат работни места, вероятно натежава повече, отколкото опасенията от социален трус. При това съществуващите все още митнически бариери между Европа и САЩ вече са „достатъчно ниски“, както признава американският представител по търговските въпроси [12]. Ковачите на TTIP сами признават, че първата им цел не е да облекчат митническите ограничения, които и без това са несъществени, а „да се премахнат, ограничат или предотвратят излишни национални политики“ [13]. Под „излишни“ се разбира всичко, което забавя потока на стоките, а именно финансовите регулации, борбата срещу климатичното затопляне или упражняването на демокрацията.

    Малобройните анализи на значението на TTIP не се разпростират върху социалните и икономическите последици. Често цитираният доклад на Европейския център за международна политическа икономика твърди с категоричността на един Нострадамус, дипломиран в търговски факултет, че TTIP ще осигури на населението на трансатлантическия пазар допълнително богатство от 3 цента дневно на глава от населението… след 2029 г. [14].

    Въпреки оптимистичния си тон, същото проучване изчислява, че брутният вътрешен продукт в Европа и САЩ ще се увеличи само с 0,06% след влизането в сила на TTIP. Но дори това твърдение е твърде нереалистично, доколкото авторите му се основават на постулата, че свободната търговия „динамизира“ икономическия растеж – теория, която фактите редовно опровергават. Всъщност подобно безкрайно малко увеличение е неизмеримо. За сравнение, петата версия на iPhone на „Епъл“ предизвика в САЩ осем пъти по-голямо увеличение на БВП.

    Почти всички изследвания по TTIP са финансирани от институции, застъпващи се за свободната търговия, или от предприемачески организации. Поради това те не отчитат социалната цена на споразумението, нито преките му жертви, които биха могли да достигнат стотици милиони хора. Но картите още не са раздадени. Както показаха премеждията около МСИ, Зоната за свободна търговия в двете Америки и някои кръгове от преговори в СТО, използването на „търговията“ като троянски кон за разбиване на социалната закрила и овластяване на хунтата на търговските посредници бе неколкократно предотвратявано в миналото. Нищо не предвещава, че този път ще постигне успех.

    LE MONDE DIPLOMATIQUE
    http://bg.mondediplo.com/article1143.html

    Тигърът не си губи съня, заради мнението на овцете http://pbs.twimg.com/media/BPEI_XHCYAAbG3P.jpg:large
  21. 21 Профил на Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    Иначе, чудесно е, че Юнкер е избрал основно десни комисари, ЕС има нужда от строга дясна политика, за да възстанови съсипаното от социалистите.

    Тигърът не си губи съня, заради мнението на овцете http://pbs.twimg.com/media/BPEI_XHCYAAbG3P.jpg:large
  22. 22 Профил на meet
    meet
    Рейтинг: 395 Неутрално

    До коментар [#20] от "Veritas odium parit":
    нищонеказване

  23. 23 Профил на Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Рейтинг: 1004 Любопитно

    До коментар [#22] от "europa_bg":

    За минута и половина успя да прочетеш целият (дълъг) материал, да го осмислиш и даже да напишеш отговор! Баси, ти си гений, като порасна искам да стана като теб!

    Тигърът не си губи съня, заради мнението на овцете http://pbs.twimg.com/media/BPEI_XHCYAAbG3P.jpg:large
  24. 24 Профил на meet
    meet
    Рейтинг: 395 Неутрално

    [quote#23:"Veritas odium parit"]За минута и половина успя да прочетеш целият (дълъг) материал[/quote]
    7 минути
    Достатъчни са
    Ама ти не си ли пораснал/а/

  25. 25 Профил на meet
    meet
    Рейтинг: 395 Неутрално

    [quote#21:"Veritas odium parit"]Иначе, чудесно е, че Юнкер е избрал основно десни комисари, ЕС има нужда от строга дясна политика[/quote]
    Напълно съгласен

  26. 26 Профил на ungeheuer
    ungeheuer
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#23] от "Veritas odium parit":

    не разбирам, това споразумение за мен е последният шанс на Европа да заприлича на истински капиталистически пазар, а не малоумни френски протекционизъм.

  27. 27 Профил на jza49480915
    jza49480915
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Левите в цял свят знаят само да крадат а не да съграждат,историята го е доказала с факти.

  28. 28 Профил на Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Рейтинг: 1004 Любопитно

    До коментар [#26] от "ungeheuer":

    В началото и аз така си мислех, но после попаднах на материала, който съм пуснала горе, ако отвориш линка, долу под статията има препратки към документи или други материали по темата, които авторът е използвал за написването и, потърсих и тях и успях да намеря почти всички упоменати, и да ти кажа често, останах ужасена от това, което ни се готви. Все пак, това споразумение няколко пъти е било отхвърляно, едва ли е без причина. Да се надяваме, че и този път ще го отхвърлят.

    Тигърът не си губи съня, заради мнението на овцете http://pbs.twimg.com/media/BPEI_XHCYAAbG3P.jpg:large
  29. 29 Профил на Консерватор
    Консерватор
    Рейтинг: 512 Неутрално

    До коментар [#23] от "Veritas odium parit":

    Материала, който сте публикували е дълъг, но в него с прекалено много думи сте казали едно - че трябва да се ограничи свободния пазар и (донякъде) чрез него въздействието на трансатлантическите компании върху европейските правителства и ЕК.
    Съгласен съм с което!

    А и това няма как да се случи! Ще Ви посоча 3 довода, които бих искал да имате предвид, ако все още се притеснявате:
    1) Дясното управление не означава винаги напълно свободен (либерален) пазар. Аз лично съм убеден , че "това споразумение няма да бъде договорено, а ще бъде изхвърлено в кофата, където му е мястото", както сте написали Вие.
    Убедеността ми се дължи на силната позиция на местните правителства в ЕС и на традициите - донякъде социални (но не социалистически!) в икономическата политика на европейските десни;
    2) Евроскептицизмът, с който ЕК и националните правителства все повече се съобразяват. Не, тук няма парадокс, защото евроскептицизмът включва в себе си и американоскептицизъм. И двата "скептицизми" произтичат от преобладаващото желание на избирателите в Европа местните правителства да определят своите политики съобразно местните интереси и проблеми;
    3) Вероятността да се подпише такова споразумение от някое правителство е нищожна, защото от него трансатланическите компании няма да имат кой-знай каква полза.

    Да оцелем ни предричат/и в бъдещето-чудеса!/Но тез,след нас,ще са различни,/пак "българи" ще се наричат,/но българи дали ще са? РОДОТСТЪПНИЧЕСТВОТО Е ПЪРВОТО УБЕЖИЩЕ НА НЕГОДНИКА.
  30. 30 Профил на Консерватор
    Консерватор
    Рейтинг: 512 Неутрално

    Аз съм напълно доволен от избора на тези "десни, КОНСЕРВАТИВНИ политици" в ЕК!
    Много съфорумци преди мен обясниха защо.

    Да оцелем ни предричат/и в бъдещето-чудеса!/Но тез,след нас,ще са различни,/пак "българи" ще се наричат,/но българи дали ще са? РОДОТСТЪПНИЧЕСТВОТО Е ПЪРВОТО УБЕЖИЩЕ НА НЕГОДНИКА.
  31. 31 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8788 Неутрално
  32. 32 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1291 Весело

    До коментар [#30] от "Консерватор":

    Щото си консерва.

  33. 33 Профил на ungeheuer
    ungeheuer
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#28] от "Veritas odium parit":

    добре, кое в публикуваните доводи ви харесва!

    Аз не искам да има никакви регулации за храни и ГМО например, нито ограничения за шистов газ, нито местни правителства да гонят интернационални компании, които ми предлагат евтини продукти. Или е хубаво да купуваме скъпи стоки, само защото са произведени в БГ?!

  34. 34 Профил на Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Рейтинг: 1004 Любопитно

    [quote#33:"ungeheuer"]Аз не искам да има никакви регулации за храни и ГМО например, нито ограничения за шистов газ, нито местни правителства да гонят интернационални компании, които ми предлагат евтини продукти. [/quote]

    А това искаш ли го?

    [quote#20:"Veritas odium parit"]мултинационални компании да дават под съд правителства, чиято политическа ориентация би могла да намали техните печалби? Приемливо ли е те да имат право да искат – и да получават! – щедра компенсация за пропуснати ползи в резултат на прекалено строго трудово законодателство или на твърде големи разходи за изпълнение на екологичните норми?[/quote]

    А това харесва ли ти?


    [quote#20:"Veritas odium parit"]Рактопамин е медикамент, използван за натрупване на месо без сланина при свинете и говедата. Поради риск за здравето на животните и консуматорите, той е забранен в 160 държави, сред които страните членки на ЕС, Русия и Китай. Според американските производители на свинско месо тази защитна мярка е нарушение на свободната конкуренция и трябва спешно да се премахне от TTIP.

    „Американските производители на свинско няма да приемат друг резултат, освен вдигането на европейската забрана на рактопамина“, заплашва Националният съвет на производителите на свинско месо. [/quote]

    А за това какво ще кажеш?

    [quote#20:"Veritas odium parit"]Коалицията за дигитална търговия, която обединява индустриалците от Мрежата и високите технологии, натиска преговарящите по TTIP да вдигнат преградите, пречещи на потоците от лични данни да текат свободно от Европа към САЩ.[/quote]

    Изобщо, ако си направиш труда да изчетеш цялата статия, ще разбереш за какво става на въпрос и какво ни се готви.

    Тигърът не си губи съня, заради мнението на овцете http://pbs.twimg.com/media/BPEI_XHCYAAbG3P.jpg:large
  35. 35 Профил на Канасубиги
    Канасубиги
    Рейтинг: 819 Неутрално

    До коментар [#27] от "ahorra":

    Абе не е чак така. Не искам да защитавам левите, а искам да споменем социалистите (истинските такива).
    Социално развити държави като Франция и Скандинавските такива с умели държавници се справят доста добре. Като под социални държави имам предвид, че се харчат големи суми обществени пари за благоденствието на гражданите + социални помощи от всякакъв род (държавни университети, студентски отстъпки за наем, данъци (особено местните, които в Лион например са от порядъка на 600 евро годишно), всякакви стипендии, отстъпки ако си работещ и учещ и т.н).
    Сега вече ще излъжа, но в Швеция ако не се лъжа преди не много години изхарчиха луди пари, за да купят на всеки ученик домашен компютър, за достъп до интернет.
    Това че ние в България не можем да разграничим леви от десни е съществения проблем. Никога няма да спра да давам този пример : БСП въведе плосък данък! ПЛОСЪК! Социалисти и плосък данък... айде нема нужда.

    I don't debate. Too much Word, not enough Excel.
  36. 36 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    "Новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер издигна своите съюзници дясноцентристи на ключовите икономически постове "
    Добър избор. Само се чудя социалиста Московиси какво прави в това обкръжение, но поне няма да има възможност да вреди.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  37. 37 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1867 Неутрално

    Колко много хора се радват ,че в следващите години ще ни еб... майката !

  38. 38 Профил на jza49480915
    jza49480915
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#35] от "Канасубиги":

    Ние нямаме леви а всички са рожби на комунистическата партия,но дадената им свобода ги направи крупни крадци.Ние не можахме да разберем какво е свобода и правото и да я прилагаме в живота си.Това е първо,второ в изброените от теб страни не знаят какво е съветски сталинизъм и прилагането им в окупираните страни.Трето много от левите световни партии отдавна напуснаха съветския коминтерн и се развиват самостоятелно а тези които останаха на хранилка от Москва никога не са били водещи.Реално погледнато Марксизма има много лица и зависи как го четеш а при нас се чете като Дявол-евангелието.Капитализма също използва много неща от марксизма и затова на запад е създадена силна средна класа която е гръбнака на държавата а помощите, училищата,медицинската помощ и каквото се сетите е избирано от народа и е приложено като най добро за всяка една страна.Народа е този който определя а политиците са изпълнителите.

  39. 39 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1867 Неутрално

    До коментар [#38] от "ahorra":Там е гафът . У нас социализъм строиха комунисти , а не социалисти както в скандинавските страни.

  40. 40 Профил на ungeheuer
    ungeheuer
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#34] от "Veritas odium parit":

    понеже са отделни въпросите, ще отговоря подред.

    1) да - какво значи строго трудово законодателство - никой не кара хората да работят за някого. Значи спънки за бизнеса.

    2) да - не го знам какъв е този медикамент, но никой няма нарочно да ни кара да го ядем, а който е беден ще има по-достъпна храна. сега малко ли са скапаните и вредни неща по магазините?

    3) не - защото не смятам за право на което и да е правителство да има достъп до личните ми данни.

  41. 41 Профил на Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    До коментар [#40] от "ungeheuer":

    1 Строго трудово законодателство означава 40ч. работна седмица, социални и здравни осигуровки, отпуска, болнични, добро отношение, минимална заплата, етс. И не казвай, че никой насила не кара никого да работи при лоши условия, има отчаяни хора, дето ще се съгласят да работят и 10 часа дневно, 7 дена в седмицата, без отпуска и осигуровки и за мизерно заплащане, но това нормално ли ти се струва? Все пак, държавата е за това, да попречи някои да се възползват и да експлоатират хората.

    2 И аз не съм го чувала този медикамент, но щом е забранен в 160 държави, явно е опасен за здравето на хората, едва ли тези държави са се събудили един ден и са си казали, дай да забраним този медикамент, за да им е кофти на американските производители.

    3 Е, радвам се, че поне за едно нещо си съгласен - личната информация си е лична, и външни лица нямат право да разполага с нея.

    Както писах и по-горе, ако прочетеш цялата статия, ще видиш какви още гадости се готвят с това споразумение.

    Тигърът не си губи съня, заради мнението на овцете http://pbs.twimg.com/media/BPEI_XHCYAAbG3P.jpg:large
  42. 42 Профил на ungeheuer
    ungeheuer
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#41] от "Veritas odium parit":

    за 2 - не го знам медикамента, но както казах, никой не ни кара да си купуваме храни, третирани с говна. Като нямам информация, предпочитам да не коментирам. Тревата е забранена в почти всички държави в света - това нима е умно?! Алкохолът - в немалка част и т.н. Никой не ни кара да се напиваме, но е легален. Същото и с храните.

    по 1 обаче твърдо не съм съгласен. За мен е неморално да има трудово законодателство, което да урежда отношенията работник-работодател. И какво, като има отчаяни или бедни хора е по-добре да не работят НИЩО, пред това да си намерят работа според качествата си? Аз не работя скапана работа, но съм се подписал, че ще работя колкото ми кажат и за мен не важи 40-часовата работна седмица и съм безкрайно щастлив, че никой профсъюз не е дошъл да ме "защитава".

  43. 43 Профил на ungeheuer
    ungeheuer
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#41] от "Veritas odium parit":

    за по-ясно по точка едно, всеки закон, който ограничава правото на договаряне между хората е потенциален носител на безработица и фалити на фирми. Ако на вас това ви се струва по-нормално, няма да се разберем явно

  44. 44 Профил на Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Veritas Odium Parit #Je suis Москов
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    До коментар [#42] от "ungeheuer":

    По номер 1, смятам, че всеки трябва да работи според качествата и способностите си, а не да живее на соц. помощи, но това не означава, че работодателя има право да експлоатира хората, възползвайки се от положението им. В този смисъл, да, трябва да има някакво трудово законодателство, регулиращо точно тези отношения и което да защитава работника. Виж как е в държави, в които нямат подобно законодателство или не е добре фунциониращо, като Пакистан, Индия, Малайзия, етс. където големите западни корпорации си изнесоха производствата, именно за да могат да експлоатират работниците и да им плащат поне 10 пъти по-малко, отколкото на работниците в собствените си държави. Съжалявам, то това не е нормално, нито морално, според мен.
    Заплата трябва да е достатъчна човек да живее добре, дори и не особено способните и необразовани хора, които обаче работят, а не чакат някой да ги храни.

    2. Ако отпадне забраната за използването на този медикамент, то той ще започне да се използва при всички животни, така че приказката - като не искаш, не си купувай, няма да важи. Ще си принуден да купуваш, просто защото няма да има друго.

    Тигърът не си губи съня, заради мнението на овцете http://pbs.twimg.com/media/BPEI_XHCYAAbG3P.jpg:large
  45. 45 Профил на ungeheuer
    ungeheuer
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#44] от "Veritas odium parit":

    Ако някой работодател се държи отвратително, ще работиш за друг. Единствения начин да не намериш да работиш за друг е работодателят да е в тесни връзки със властта и така да пречи на конкуренцията да прилапа същия работник с по-нормални условия. Ако някой е готов да жертва малко комфорт срещу изгодно заплащане (за него), го намирам за безкрайно неморално да бъде спирано със закони. Така не се дава шанс на бедните да отлепят от дъното.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK