© Reuters
По-бедните държави в източната част на еврозоната, които преминаха през болезнени пазарни реформи и програми за намаляване на бюджетните разходи, се противопоставят на отпускането на още средства за Гърция, особено след като гърците решиха да отхвърлят предложените условия за спасителен пакет, пише АФП.
Естония, Латвия, Литва и Словакия отдавна твърдят, че са прекалено бедни, за да плащат за грешките, направени от по-богатата Гърция, и че страната трябва да се придържа към реформите и ограниченията, заложени в спасителната й програма на стойност 240 милиарда евро.
"Това са добри новини за еврозоната. Гърците трябва да я напуснат, това само ще я оздрави", коментира предприемач от Братислава.
Словашкият финансов министър Петер Казимир беше първият от министрите от еврогрупата, който предупреди, че гръцкото "не" ще доведе до напускане на еврозоната, и заяви пред репортери, че "предвид резултатът на референдума започва да се развива вероятен кризисен сценарий и постепенно оттегляне на Гърция от еврозоната".
Самата Словакия се присъедини към еврозоната през 2009 г., като през последните години страда от висока безработица (11.5% по последни данни) и не особено значителен икономически ръст.
Премиерът Роберт Фицо настоява, че "Словакия няма да пострада в резултат на събитията в Гърция и решението й да остане или да напусне зоната на единната валута", тъй като Братислава "не даде средства, а само гаранции" в предишните спасителните програми.
Други сред по-бедните членове от еврозоната обаче могат да загубят повече. Естонският президент Тоомас Хендрик Илве вчера написа в Twitter, че "кредиторите на Гърция не са само банки". "Страните от еврозоната, които са по-бедни от Гърция, може да загубят до 4.2% от БВП", добавя той.
Премиерът Таави Ройвас заяви, че на Гърция "е останал само лош и по-лош избор", а реформите са неизбежни. "Очакваме гръцкото правителство да разбере положението и да демонстрира решителност и да се задейства в рамките на часове", каза той.
Естония и Латвия се присъединиха към еврозоната съответно през 2011 и 2014 г., а Литва стана част от монетарния съюз този януари. И трите балтийски държави проведоха строги реформи, за да се възстановят от последствията от кризата през 2008-2009 г. и да се върнат към стабилен растеж, който днес е средно 3% за региона.
Талин одобри първоначалния спасителен пакет за Гърция, но оттогава се противопоставя и настоява всичко по-малки членове на еврозоната да се придържат към стриктна фискална дисциплина. Естония днес има най-ниския държавен дълг в еврозоната – 10.6% от БВП.
"Естонците не разбират поведението на гърците. Свикнали сме да спестяваме и да живеем скромно", коментира главният редактор на вестник "Постимеес".
Латвия понесе тежък удар от кризата, като изпадна в една от най-тежките депресии в света, а БВП се сви с почти четвърт за две години. Въпреки това страната се възстанови, след като съкрати разходите си и получи 7.5 милиарда евро помощ, благодарение на което избегна фалит.
"Не изпитвам симпатия към гърците. Трябваше да започнат да плащат данъци много отдавна. Ако искат пари от Европа, трябваше да започнат да спестяват, коментира бизнесмен от Рига. Как може ние да понесем това, а те не могат?"
