Бежанци в Прешево: Белгия може, България - не. Мерси

Опашката пред приемния център в Прешево

© Георги Кожухаров

Опашката пред приемния център в Прешево



72 часа.


С толкова разполагат Лиян, майка й Мая и баща й Ахмед. За да се придвижат от сръбско-македонската граница до другия край на страната - при сръбско-унгарската. Разстоянието е над 500 км. Малко е на фона на това, което са изминали - Сирия - Турция - Гърция - Македония. Крайната цел е Германия. Там не познават никого. Пътуват сами. След изтичането на 72-те часа те или трябва да напуснат Сърбия, или да подадат искане за убежище в страната или да се върнат откъдето са дошли, преди да влязат тук (т.е. в Македония).


28 дни




На толкова е Лиян. Родена е в Турция. Стига до Гърция по море. В дървена лодка. В ръцете на майка си. Тогава е на 20 дни. Сега лежи на малко килимче в лагера в Прешово, Сърбия под едно дърво. Лиян и семейството й са трима от над 10-те хиляди души, които са влезли в страната от петък насам. На границата с Македония в момента (25 август, следобяд) чакат за влизане още около 2000 души, а от Гърция в Македония се очакват още 3000, които тръгват също към Сърбия - според информациите, които си разменят местни хора.


Сигурен живот


За това мечтае Мая. Уморена е. Усмихва се много широко. Облегната е на дърво в приемателния център в Прешево. От време на време слага ръка на корема на детето си. Показва с ръце как е държала Лиян на ръце и също с жест колко много се е страхувала докато са били в лодката. В скута й е наръфан хляб. До нея - празна консервна кутия. Съпругът е някъде из центъра, за да урежда неща.


Мая е зъболекар по образование, мъжът й - ИТ инженер. Идват от Сирия. Където са и останалите от семейството й. Където вече не може да се живее...


Около нея на поляната има още между 2 и 3 хиляди души. Налягали по земята под сянката на някое дърво или търсещи хлад под опънатите тенти. Или просто заспали върху багажа си. Това е мястото, където чужденци от Сирия, Ирак, Пакистан, Афганистан получават документи, които им гарантират 72-часовия престой в Сърбия. 

Лиян е на 28 дни, родила се е по пътя, докато родителите й бягат от Сирия

© Георги Кожухаров

Лиян е на 28 дни, родила се е по пътя, докато родителите й бягат от Сирия


На практика държавата е отворила границата си. Хората идват пеша или с автобус от Мировац - село на 10 км от Прешево. Получават документите си, остават за около денонощие в центъра и след това отново поемат на път. Към Белград и от там към Унгария - първата страна в Шенген по пътя им. Предполагат, че  ще е трудно да влязат. Унгария строи усилено ограда по границата със Сърбия. На ден там има струпване от между 1500 до 1800 души.


Над 1000 души


Толкова са на опашката пред приемния център в Прешево. Температурата е над 30 градуса. Опитват се да се скрият от парещото слънце под каквато намерят - хартия, шалтета, хавлии. Други не са издържали и са в сенките на близките заведения. Хората са толкова сгъчкани и сякаш излъчват топлина. Опашката е на тесния тротоар. Обграден е със заграждения. Едно момче се опитва да го прескочи. Полицай с медицинска маска му крещи на сръбски. Друг тръгва да вади палка, но се спира. Опашката върви много бавно.


Постоянно пристигат още хора. Те влизат в центъра, като минават през няколко проверки. Има и скенер в една от тентите. След него хората получават номер. Той служи и като купон за храна (осигурена е от Сръбския червен кръст, зареждането е по няколко пъти на ден), с него могат да ползват външните тоалетни или чешми и да стигнат до малка сграда. Там също след опашка получават документите. В сградата има и медицински център. Ако искат майките с деца могат да спят там. Повечето остават за около 24 часа и използват част от времето да спят. Събуждат се и тръгват. Нямат време за губене.


Територията на самия център не е голяма. Служителите в него са добронамерени. Говорят бързо. Някои от тях казват, че не са спали от събота насам. В центъра има постоянно присъствие и от Върховния комисарият по бежанците, има и много доброволци.

В центъра в Прешево

© Георги Кожухаров

В центъра в Прешево


От "мафия" до "тук е много по-добре от Гърция" - това са различните мнения, които чувам за ситуацията в Прешево. Сред повечето хора сякаш цари успокоение. Центърът е вид пристан. Точка, от която да продължат. Място за зареждане. Наоколо има много деца, тичат, смеят се, въртят обръч. Някои от възрастните просто стоят и съзерцават.


"Пътят на смъртта"


Това според Хасан е най-подходящото определение за това, което преживява. Той е на около 50 години. Идва от Алепу. Иска да стигне до Норвегия. Преди време е работил в ООН. За него всичко е бавно, прекалено много хора лъжат, че са сирийци и има корупция. Не казва нищо за това, което му предстои.


Афин е на 21 години, също от Сирия. Запътил се е към Швеция. Пътува с 10-те си братя. Говори гръцки, български, руски, немски и английски. Смее се с глас като направи грешка на английски или не се сеща за думата на български. Напуснал е Сирия, защото "американците плащат за оръжието на хората на Асад" и защото "няма правосъдие". Има номерче и чака да получи храна. Казва, че ситуцията в Сърбия е много по-добре отколкото в Гърция или Македония. Нямал е никакви проблеми.


500 евро


Чува Али в близкото до приемния център кафене. Ококорва се. За да се увери, кара да му го напишат. След като вижда сумата, се усмихва и казва: "Ноу мъни" (на английски - "нямам пари"). Това е цената, която местен човек е предложил, за да закара Али до Белград. "Билетът" до сръбската столица с автобус и документи е 25 евро. При липса на документи е над 40 евро. Али почти не говори английски. Идва от Ирак и иска да отиде в Германия. Причува му се Белгия, вместо България. "Искам и там. Места в колата?", пита Али с още по-учудени и нетърпеливи очи. Когато разбира, че България не е Белгия, поклаща глава с усмивка и благодари. "В Ирак - само чай пием" и подава чашата си за наздраве.


Зоната около центъра е като пешеходна пазарска част. Постоянно преминават хора. Други са скупчени около контактите в заведенията. Говорят по телефона с близките си. Някои са с насълзени очи. Обещават скоро пак да звъннат.


Ние знаем какво им е


Това казват няколко 15 годишни момчета в Мировац - селото на 10 км от Прешово и на 4 км от македоно-сръбската граница. "Те не бягат от хубаво, ние сме видели същото", довършва един от младежите. Стоят около пристигащите на талази хора и им показват къде има вода, храна, тоалетна. Помагат с каквото могат докато хората чакат да се качат на автобус.

В автобусите от Мировац към Прешево

© Георги Кожухаров

В автобусите от Мировац към Прешево


Активисти разказат, че единственото, което "леко дразни" местните е боклукът, който остава след вълните от хора. Около приемния център също има малки бунища с пластмасови бутилки и други боклуци. "С това обаче лесно ще се справим", казва местен активист, работещ за Датски център за бежанци. "Хората приемат случващото се и защото тези хора минават от тук само транзит, едва около 1 % решават да останат да потърсят убежище", продължава младият мъж. Той е в района от няколко месеца. Няма да забрави какво е видял от петък насам - над 10 хиляди души са преминали през тесните улици на Мировац.


"Видях доброто в хората, помагат и разбират ситуацията", раказва Дафина, която координира качването в  автобусите от Мировац до Прешево. Тя е много впечатлена колко много образовани хора пристигат - "професори, инженери, хора с професия и история". 


Прешево е много близо и до границата с Косово. Не е голям град, населен предимно с албанци. Извън зоната на приемния център, нищо не говори, че в града има струпване на толкова човешки съдби, които търсят начин да стигнат до по-добър живот.


"Какво като не познаваме никой. Ще си намерим приятели после. Важното е да няма бум-бум и тя да живее нормално и спокойно", казва Мая и взима малкото си момиченце. Целува го по главата и се усмихва. С леко насълзени очи.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK