© Reuters
На среща в Братислава на министрите на отбраната в ЕС Франция и Германия ще се опитат да убедят останалите страни членки за придвижване напред на най-амбициозния план за европейската отбрана, пише "Ройтерс". Берлин и Париж трябва да преодолеят скептицизма на източноевропейските държави и да се справят със съпротивата на Великобритания срещу предложението за т.нар. единна европейска армия, информира "Ройтерс".
В концертна зала в словашката столица министрите на отбраната на ЕС, в това число и на Великобритания – Майкъл Фалън, за първи път обсъждат френско-германското предложение и обмислят обща стратегия, която държавните глави и правителствените ръководители биха подкрепили на срещата на върха на ЕС през декември.
Предложенията включват увеличаване на разходите за военни мисии, съвместно управление на техника - като хеликоптери и дронове, увеличаване на миротворческите сили в чужбина и изграждане на по-силна защита срещу финансирани от национални правителства хакери и от кибератаки.
Великобритания, която запазва пълните си права на страна член, докато не задейства процедурата по излизане от ЕС, е категорична, че тези планове не трябва да отслабват НАТО, и има подкрепата на други държави – като Полша и балтийските страни.
"Винаги сме били против дублирането на нещата, които вече имаме в НАТО. Това е силен отбранителен съюз и не виждаме смисъл да се създава напълно нова институционална структура. Напротив, бихме искали да видим повече сътрудничество между НАТО и Европейския съюз", заяви в интервю за "Дневник" Майкъл Фалън. "Съгласни сме, че Европа трябва да направи повече... но дублирането или изземването на ролята на алианса е грешният път", допълни британският министър на отбраната пред "Ройтерс" преди срещата в Братислава.
В същото време неговите колеги от Германия и Франция – Урсула фон дер Лайен и Жан-Ив льо Дриан, опитват да убедят останалите, че плановете им съвсем не са такива. "Точно обратното. Става въпрос за обединяване на отбранителните способности на държавите членки, така че да бъдат готови бързо да реагират заедно."
Като пример за необходимостта от подобни действия Фон дер Лайен посочи бавния отговор на Европа по време на епидемията от ебола в Западна Африка. Кампанията в Либия през 2011 г. също показа слабостите на европейската отбрана, тъй като операцията, дело на Франция и Великобритания, бързо стана силно зависима от САЩ по отношение на презареждане на самолетите с гориво, логистика и предоставяне на военно ноу-хау.
Подобни инициативи като френско-германската датират от края на 90-те години. Идеята им е да укрепят способността на блока да отговаря на предизвикателства – като агресивната политика на Русия – без помощта на Вашингтон.
Но разходите на Европа за отбрана са много малка част от военния бюджет на САЩ и само малко на брой страни – като Великобритания, Естония и Гърция – заделят повече средства.
Франция е голяма военна сила в Европа. Германия разполага със значителен контингент от оръжия, но по традиция се въздържа от участие във военни мисии предвид ролята й в двете световни войни през ХХ век.
След референдума за излизане на Великобритания от ЕС предложенията за засилено сътрудничество в областта на отбраната имат и политически оттенък. Анализаторите разглеждат инициативата на Франция и Германия като най-очевидния начин за сплотяване на останалите 27 страни членки, въпреки че върховният представител на ЕС по външна политика и сигурност Федерика Могерини отрече зад плановете да има "идеологически цели".
