Брюксел: В България все още се харчи недостатъчно за образование

Разходите за образование в България се увеличават, но все още продължават да бъдат относително ниски в сравнение с Европейския съюз. Това са част от заключенията в публикувания днес Обзор на Европейската комисия на образованието и обучението.

По данни на Брюксел разходите за образование на сектор "Държавно управление" са се увеличили с около 3% през 2015 г. и представляват 4% от БВП, но продължават да са под средните за ЕС – 4.9%.

Очаква се през 2020 г. те да достигнат 4.3% от БВП, което според еврокомисията до голяма степен отразява повишаването на учителските заплати.

Ниски резултати

В доклада се отбелязва, че по данни от международното изследване на грамотността PISA резултатите в областта на основните умения продължават да бъдат сред най-ниските в ЕС, което се дължи на комбинация от фактори в системата на образованието и предизвикателства, свързани със справедливостта.

Макар ниските резултати да са особен проблем сред учениците в неравностойно положение, те са относително високи за целия социално-икономически спектър.

Обратно на общата тенденция в ЕС, делът на преждевременно напускащите училище на възраст 18-24 години се увеличава - 13.8% през 2016 г. в сравнение с 10.7% средно за ЕС.

Ромите

Според Брюксел недостатъчната интеграция на ромите в образователната система възпрепятства тяхното социално-икономическо приобщаване. В скорошно проучване е установено, че 67% от ромите на възраст 18-24 години напускат училище преждевременно, като жените са изложени на непропорционално висок риск (77% спрямо 57% при мъжете).

По данни на Брюксел броят на учениците през 2016 г. е намалял със 17% в сравнение с 2002 г. и с 11% след 2006 г. поради ниската раждаемост и емиграцията.

Наред със социално-икономическият статус лошите резултати на България според PISA, могат да се обяснят и с фактори като учебни програми и преподаване.

Застаряващи преподаватели

Еврокомисията отбелязва, че В България преподавателският състав е сред най-бързо застаряващите в ЕС.

През 2015 г. почти 50% от учителите са били на възраст над 50 години, 28% са били на 55 години или повече, което означава, че те ще се пенсионират през следващите няколко години.

България е успяла да повиши ефикасността на разходите за образование, но по отношение на ефективността и справедливостта резултатите са по-скоро противоречиви, се казва в доклада.

Проблеми сред висшистите

Отбелязва се също, че макар броят на завършилите висше образование да расте, профилите им показват дисбаланси по сектори.

Общо 35% от завършилите висше образование работят на длъжност, за която обикновено не се изисква образователно-квалификационна степен за висше образование. Средното за ЕС е 25%.

По оценки на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) ИКТ, преподаването, здравеопазването и инженерните науки са основните области в които ще има недостиг на умения през идните години.

За Европа

Националните образователни системи в Европа стават по-приобщаващи и по-ефективни, но образователното равнище на учениците зависи до голяма степен от социално-икономическото им положение, се отбелязва в доклада.

Почти три пъти по-голяма е вероятността хората, завършили само основно образование, да живеят в бедност или социално изключване, в сравнение със завършилите висше образование.

През 2016 г. едва 44% от младите хора на възраст 18-24 години, които са завършили прогимназиален етап на средното образование, са били наети.

Сред хората между 15 и 64 години безработицата също е много по-висока при тези, притежаващи само основно образование, в сравнение с тези, които имат висше образование (16.6% спрямо 5.1%).