"Епицентърът на любовта" - Най-дългото любовно стихотворение привлича туристи в Словакия

"Епицентърът на любовта" - Най-дългото любовно стихотворение привлича туристи в Словакия

© Reuters



Най-дългото любовно стихотворение в света е написано през 1844 г. в Банска Щявница, Словакия. То е от 2900 реда, написани от местен автор. Днес малкият средновековен град иска да се превърне в място за поклонение за влюбените от цял свят благодарение на "Банка на любовта", създадена с цел да събира техните истории.


За да може Банска Щявница да се присъедини към Париж или Верона на картата на романтичните места в света, местна неправителствена организация опазва спомена за поета Андрей Сладкович и неговата муза Марина - принудена от буржоазните си родители да се омъжи за богат фабрикант на медени сладки вместо за безпаричен автор - и е създала "трезор" със 100 000 отделения под някогашната къща на красавицата, в които ще се съхраняват любовните истории и спомените на двойките.


Публикуваното през 1846 г. дълго стихотворение е регистрирано като най-дългата творба от този жанр от Световната академия на рекордите (базирана в Маями, щата Флорида, тя е основен съперник на Книгата на рекордите на Гинес). Преведена е на множество езици, включително немски и френски.




Андрей, Марина и къщата в Словакия: историята е по-малко известна от Ромео, Жулиета и балкона във Верона, но има предимството да е автентична и неправителствената организация "Епицентър на любовта" смята да се възползва от това.


"Когато 100-те хиляди кутии се запълнят с истории, тази къща ще стане мястото с най-голяма концентрация на любов в света, "епицентърът на любовта", предсказва Катарина Яворска, която отговаря за връзките с обществеността на организацията.


Асоциацията е разположила централата си в някогашната къща на Марина. След две години работа, през декември миналата година тя откри интерактивна експозиция, която представя копие на ръкописа на стихотворението на Сладкович, библиотеката му и "любовен метър", който има за цел да измери силата на чувствата на една двойка.


Но основната атракция е под къщата, където е "Банката на любовта". Дълъг тунел води към подземието на къщата, което е било превърнато в хранилище със 100 000 кутии, където влюбените могат да оставят малки спомени за връзката си в определени моменти от годината. Не особено изненадващо, следващата дата е . . . празникът на Свети Валентин. Желаещите могат дори да си резервират места на сайта на организацията.


"Посетителите ни не крият учудването си, когато видят как тази история, и стихотворението, което е част от задължителната програма в началното училище, се превръщат в реално преживяване", изразява задоволството си Яворска.


"Регистър на любовта"


"С годеника ми ще се върнем тук след няколко дни и ще оставиме билетите за кино от първата ни среща", разказва пред АФП 24-годишната Доминика Храбушова, която живее в град Лученец, намиращ се в региона.


За Ян и Ана, двойка, придружавана от 7-месечното й бебе, това е "четвъртото или петото посещение в Банска Щявница". "Преди сватбата идвахме по-често", признава 38-годишният Ян. "Самият град е едно бижу", добавя той и казва, че е "впечатлен от креативността" на експозицията.


Някога известен със сребърните си мини, малкият град с 10 000 жители е вписан във Фонда за културното наследство на ЮНЕСКО поради историята на мините, датиращи от Средновековието, както и градския център от 16-и век.


В дома на Марина е запазена някогашната архитектура, която съжителства с модерна концепция за експозиция. Подът на тунела от 16-и век е покрит с огледална облицовка, умножаваща до безкрай "кутиите на любовта" - малки дървени чекмеджета - които покриват стените. В една от стаите на сградата персонажите от картините по стените често оживяват, за да разиграват сцени от живота на влюбените. Посетителите са приканени да попълнят "регистъра на любовта", книга с 3200 страници, която тежи 53 килограма.


"Някои смятат проекта за много дързък и амбициозен. Но след като милиони хора са готови да идат във Верона, за да видят балкона на Ромео и Жулиета - една измислена двойка, мисля че мнозина ще дойдат и в Епицентъра на любовта, за да върнат към живота една истинска история за любов", убедена е Яворска. /БТА/

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на germina
    germina
    Рейтинг: 422 Неутрално

    Голяма работа, ще кажа аз.

  2. 2 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8410 Неутрално

    Правете любов, а не война!

  3. 3 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1840 Неутрално

    Иначе Банска Щявница е страшно красиво градче. И е свързано с българската история. Било е едно от седалищата на графове Кохарь, замъкът Св. Антоний край града. Последната графиня Кохарь се омъжва през 1815 за принц Фердинанд фон Сакс-Кобург-Гота (дядото на нашия цар Фердинанд). От нейното наследство цар Фердинанд наследява едни 2000 км2 именийце с едни 7 замъчета в Горна Унгария (демек Словакия). И главнотто замъче е именно Св. Антоний. Цар Фердинанд живее там от 1919 до 1944/45, когато избягва пред Червената Армия. Ловната му колекция става след това Музей на Ловното Дело на Словакия - помещава се в замъка.
    Словаците в Банска Щявница много го тачат - основал им е миньорското училище в града и го е благоустройвал. Именно миньорите на полускъпоценни камъни (ахати и опали) подаряват на царя герба на Словакия изработен от камъни, които са изкопали - стои в замъка.
    Препоръчвам посещение на града и на замъка Св. Антоний от всеки българин, който мине през Словакия.

    E PLVRIBVS VNVM




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK