Наука и етика: Оправдано ли е използването на животни за медицински цели

На германската автомобилна индустрия не може да се вярва. Тези думи на еврокомисаря по предприемачеството и малките и средните предприятия Елжбета Бенковска не изглеждат никак пресилени на фона на поредния скандал, в който се забърка автомобилния концерн "Фолксваген".

Разкритията, че "Фолксваген", БМВ и "Даймлер" са финансирали изследователски институт, който е провел експерименти в САЩ с маймуни за ефектите от дизеловите газове върху здравето, си навлякоха не малко критики и повдигнаха въпроса до колко в оправдано използването на животни в научни изследвания.

Какво казва ЕС

Въпросът в Европейския съюз всъщност е регулиран подробно в Директивата на ЕС от 2010 г. за защита на животните, използвани за научни цели. В нея детайлно е определено кои животни могат да бъдат използвани, по какъв възможно най-щадящ начин и за какви цели.

В чл. 1 на директивата е обяснено, че тя се прилага към следните животни: живи нечовекоподобни гръбначни животни, включително самостоятелно хранещи се ларвни форми и фетални форми на бозайници след последната фаза от развитието им, и живи главоноги.

Според документа използването на нечовекоподобни примати е позволено само за фундаментални изследвания, за опазване на съответните видове или когато се осъществява дейност във връзка с животозастрашаващи състояния при хората или при инвалидизиращи състояния. Използването на човекоподобни маймуни, които са най-близките до хората видове и са с най-силно развити социални и поведенчески умения, е разрешено също единствено, когато няма друг начин за постигане на целите на дадена процедура и когато става въпрос за изследвания за опазване на видовете или във връзка с животозастрашаващо, инвалидизиращо състояние, излагащо на риск човешки същества.

Изброени са няколко видове животни (мишки, плъхове, морски свинчета, сирийски златен хамстер, китайски хамстер, монголска песчанка, зайци, кучета, котки, всички видове нечовекоподобни примати, жаби, рибка-зебра), които могат да бъдат използвани в процедури единствено ако са били развъждани за тези цели.

Според чл. 4 от директивата държавите членки трябва да гарантират, че когато е възможно, вместо дадена процедура, ще се използва научно задоволителен метод, който не е свързан с използване на живи животни. Освен това трябва да се намали до минимум броя на използваните животни. Друго задължение е да се премахне или да се намали до минимум всяка възможна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане на животните.

Тази процедури са разрешени само за постигането на определени цели: фундаментални изследвания; транслационни или приложни изследвания (също с няколко определени цели); разработването, производството или изпитването на качеството, ефективността и безопасността на лекарства, хранителни продукти и фуражни продукти и други вещества или продукти; защита на естествената околна среда в интерес на здравето или благосъстоянието на хората или животните; изследвания, насочени към опазване на видовете; висше образование или обучение за придобиване, поддържане или подобряване на професионалните умения; съдебномедицински разследвания.

Според член 9 от директивата животни, уловени в дивата природа, не могат да бъдат използвани, освен ако няма научна обосновка, че целта не може да се постигне, като се използват специално развъждани животни. Подчертава се, че и в този случай улавянето трябва да бъде извършено от компетентно лице по начин, който не причинява на животното ненужна болка или трайно увреждане.

Безстопанствените и дивите животни от домашните видове също не могат да се използват. Изключение правят случаите, когато има "съществена необходимост от проучвания във връзка със здравето и благосъстоянието на тези животни или сериозни заплахи за околната среда и за здравето на хората и животните и когато съществува научно съображение, според което целта на процедурата може да се постигне, единствено като се използват такива животни".

Когато се подбират процедурите, трябва да бъдат избрани тези, които: използват минимален брой животни; използват животни с най ниска способност да изпитват болка; причиняват най-малко болка и които е най-вероятно да доведат до задоволителни резултати. Смъртта като краен етап на дадена процедура трябва да се избягва, доколкото е възможно.

Освен ако не е нецелесъобразно, при процедурите трябва да се прилага обща или местна анестезия и да се използват аналгетици или друг подходящ метод, който да гарантира, че болката, страданието и дистресът за животните са сведени до минимум.

В края на процедурата ветеринар или друго компетентно лице трябва да реши дали животното да остане живо. То се умъртвява, ако има вероятност да продължи да изпитва средна или силна болка или ако има трайно увреждане.

Какво казват защитниците на животните

Като адвокат, заминаващ се с права на човека и права на животни, различни от човека (human and nonhuman rights), Елена Кръстева е категорично против опитите с животни за каквито и да е цели, включително и медицински. Кръстева е член е на организациите "На Ти с Природата" и "Кампании и активизъм за животните в индустрията".

Тя посочва, че в Европа задължението за хуманно отношение към животните е установено в чл. 13 от Договора за функционирането на ЕС. На територията на ЕС, освен директивата от 2010 г., действа и Европейската конвенция за защитата на гръбначните животни, използвани за опитни и други научни цели. От 2004 г. в ЕС са забранени опитите с животни в козметичната индустрия.

"Видно е, че ЕС дължи хуманно отношение към животните, но все пак допуска опитите с тях в редица хипотези. Аз лично смятам, че използването на животни за каквито и да е цели, трябва да е забранено. Най-труден е въпросът при медицинските изследвания", посочва Кръстева пред "Дневник".

"Аз, както и много други хора, смятаме, че медицината успешно може да се справи с проблема, привличайки хора-доброволци, дали информирано съгласие за опити с тях", казва още тя. По думите й има редица случаи, които доказват, че тестването на едно лекарство върху животно не гарантира съответни реакции и у човека, така че няма как да се направи медицински обоснована аналогия. Обратно, има редица случаи на увреждане на хора, приемали лекарство, което успешно е преминало тестването върху други животни.

"Тъй като опитите с животни могат да бъдат опасни за човека и дават ненадеждни данни, няма как да се приеме, че тези опити са оправдано средство за постигане на крайната цел – опазване здравето и живота на човека. Видно е, че тестването върху животни понякога има пагубни последици за човека и обективно не може да е гаранция за характеристиките на едно лекарство", казва Кръстева.

Поради тази причина тя смята, че прилаганата жестокост над животните чрез експерименти не може да бъда оправдана. "Просто вредата е по-голяма от ползата. Самата теория за естествените права на животните, различни от човека, която и аз споделям, признава правото на животните на живот, на психическа и телесна неприкосновеност, както и правото им на свобода. Защитата на тези права изключва тотално използването на животни в медицински или други научни изследвания", допълва адвокатът.

Алтернативите по думите й са много – използване на изкуствен интелект, макети, роботи, други видове опити, тестване върху хора, дали информирано съгласие.
Според нея не трябва да има случаи, когато това да е оправдано, тъй като резултатите от експериментите с животни, са ненадеждни и могат да доведат до тежки увреждания и смърт на човека.

Какво казват учените

Според магистър-фармацевт Светослав Стоев, който е клиничен фармацевт, член на Европейското дружество по фармакоепидемиология и Европейското общество по лекарствена безопасност, водещ принцип при формирането на устойчиви и добри модели в съвременната клинична практика е принципът за медицина, основана на доказателства.

Разрешаването на всяка нова терапия или нова индикация за приложението на вече разрешено за употреба лекарство е възможно след изрично изпитване и при наличието на доказателство за качество, ефикасност и безопасност, посочва пред "Дневник" Стоев, който има придобита специалност по амбулаторна фармация и специализира в областта на клиничните изпитвания, болничната фармация и лекарствена безопасност.

По думите му основен етап от подобни изпитвания, особено в предклиничната фаза от процеса по разработване на едно лекарство, включва и опити върху животни. Проверката за наличието на даден полезен или вреден ефект от едно лекарствено вещество често не е достатъчно да бъде проведена само върху моделна клетъчна култура, компютърни симулации и/или изолиран орган. При такива ситуации се налага да се оцени влиянието върху цялостния човешки организъм, предвидено на базата на опити върху животни.

Освен това, казва Стоев, в резултат на опита в областта на медицината и фармацията е решено и регулирано чрез действащата нормативна уредба, че не е редно нова потенциално лечебна субстанция да бъде изпитвана директно върху хора.

Основната идея приложението върху животни да предхожда употребата от хора в цикъла на разработка на един лекарствен продукт е не само да се гарантира безопасността при човека, но и да се възпроизведе максимално близко реакцията на организма към активната субстанция на базата на сходни процеси и модели между човешкия и животинския организъм.

По думите на Стоев изключително важна е ролята на опитните животни при проверка на това дали даден продукт може да увреди плода при бременност, както и да повлияе върху фертилитета и репродуктивните способности. Провеждането на подобни опити директно върху хора би било немислимо, особено в 21-ви век.

Той подчертава, че опитите върху животни, особено в обхвата на изпитвания с медицинска цел, не са безконтролна, лишена от морални съображения, дейност, а са извършвани по строги правила върху малък брой, често специално култивирани, животински видове и при мерки за редуциране страданието и броя на използваните животински индивиди.

Животните са ценен помощник при изучаване методите за лечение на редица социално-значими заболявания като автоимунни нарушения, невродегенеративни и ендокринни болести и др., допълва Стоев.

По думите му съществено значение имат т.нар. токсикологични тестове с участието на опитни животни. Целта им е да се провери дали субстанции с потенциал на лекарства могат да се окажат вредни, да се предположи дозата, в която те биха имали токсичен ефект, както и кои органи и системи биха увредили.

Стоев обяснява, че има и изпитвания които не са подходящи за провеждане върху животни. Такива, например, са тестовете за канцерогенен потенциал и химиотерапевтична ефективност. Причината е същественото разминаване във вероятността за образуване на злокачествено образувание при животни спрямо хора под въздействието на една и съща субстанция.

Предвид баланса между моралните аспекти и максимално точното прилагане на резултатите спрямо човешкия организъм, най-често се използват определени породи мишки и плъхове, но понякога са включени и по-висши животни като маймуни, шимпанзета, зайци. Силно ограничени са опитите върху коне и котки заради по-ниската прогностична стойност и някой регулаторни ограничения, обяснява Стоев.