© Георги Кожухаров
Средно 57% от българите имат цялостна положителна представа за Европейския съюз и близо половината българи (47%) оценяват посоката на развитие на ЕС като правилна. Това сочат резултатите от последното допитване "Евробарометър", проведено по поръчка на Европейската комисия.
Общо 57% от българите имат положителна представа за ЕС, което ги нарежда на едно от водещите места по този индикатор заедно с Ирландия (59%), Люксембург (57%) и Португалия (53%). Едва 14% от анкетираните в страната имат отрицателна представа за съюза, а една четвърт са с неутрална нагласа. Като цяло данните показват явна поколенческа граница в представите за ЕС у нас. Сред 82% от младите до 24 години тя е положителна, докато този дял е наполовина сред хората на възраст над 65 г.
Данните показват, че колкото по-млади, политически по-заинтересовани, икономически по-стабилни и по-удовлетворени от живота си са респондентите, толкова по-сигурни са в оценката си за правилната посока, в която върви ЕС в момента.
Очаквания за бъдещето
Въпреки противоречивите нагласи относно актуалното състояние на общността 57% от европейските граждани на страните членки са оптимисти относно бъдещето на ЕС. Водещи по увереност са гражданите на Ирландия, Люксембург и Малта.
Оптимистично за бъдещето на ЕС мислят три пети от българите на възраст над 15 години. Този резултат е съпоставим с измерения в Естония и Белгия, близък до средноевропейския. Това, което отличава общественото мнение в България по този показател обаче, е значително по-високият дял спрямо средния за страните членки на гражданите, които заявяват твърда увереност в бъдещето на ЕС. Тук България се нарежда на първо място с 14% твърди оптимисти заедно с Ирландия.
В рамките на цялостната позитивна нагласа на българите е и степента на доверие в ЕС като институция. Доверие в ЕС декларират около три пети от българите. Съпоставката с доверието към различни национални и наднационални институции поставя ЕС отново на първо място (57%) по степен на доверие сред българите, след което се нарежда Организацията на обединените нации (47%). Сред институциите, действащи на национално равнище, най-високо доверие българите заявяват към органите на местното самоуправление (39%), а най-ниско към българския парламент (17%).
Какво е ЕС за българите
На първо място, 60% от участниците в изследването посочват, че ЕС е свободата да се пътува, учи и работи навсякъде в съюза. Многообразието от култури и демокрацията са следващите две най-ярки представи, с които българите свързват ЕС. Отвъд конкретните идеи за българите образът на Европейския съюз носи изразените черти на модерен (80%), демократичен (75%) и прогресивен (67%). Въпреки тези характеристики близо 50% от запитаните възприемат ЕС и като "отдалечен", почти идентично с измерения на средноевропейско равнище.
Най-силно различие между гражданите на България и ЕС-28 е измерено по отношение на "ефективност": усредненото мнение на всички граждани на ЕС-28 е значително по-ниско от измереното сред българите.
Приоритети
Оценките на българите по отношение на различните приоритети на ЕС до 2020 г. съвпадат със средноевропейските, като те са оценени като подходящи, точно такива, каквито следва да бъдат - нито твърде скромни, нито твърде амбициозни.
Най-висока подкрепа българите заявяват по приоритета, свързан със заетостта – до 2020 г. ¾ от хората в активна трудова възраст да имат работа. На второ място по подкрепа е образователната цел – намаляване на дела на младите българи, напускащи училище без никаква квалификация, до 10%. Приоритетът, оценен като най-амбициозен и с по-ниско съответствие с реалностите, е този, свързан с целта поне 40% от хората между 30 и 34 години да имат диплома за висше образование или по-висока степен.
По два приоритета българското обществено мнение показва сравнително по-ниска степен на оценка за съответствие спрямо средноевропейската. Това са целите, свързани с инвестиции в развойна и научна дейност и увеличаването на дела на възобновяемата енергия. Разликата е в рамките на 4-5% по-нисък дял в България. Въпреки това отново около половината от запитаните са на мнение, че и тези приоритети са подходящи.
В България общественото мнение е положително настроено (75%) към сътрудничеството и изработването на обща политика в областта на отбраната и сигурността на държавите - членки на ЕС, също обща към идеята за европейска политика за миграцията (68%) и обща външна политика (66%).
Оптимизъм
Няма полярност в мненията на българското общество относно състоянието на европейската икономика. Мнозинството (61%) го определя като добро. Не е такава ситуацията например в Австрия или Германия, където одобрението е сходно, но делът на оценяващите ситуацията като лоша е значително по-висок.
Подобна висока оценка силно контрастира с мнението за състоянието на националната ни икономика, за която положителна оценка споделят едва 18% от българите. Този дял е по-нисък от измерения сред участниците от страните кандидат-членки. Близък е до този на Румъния (22%) и Италия (19%). По-ниски от оценките в България има в две страни - членки на ЕС – Хърватия (12%) и Гърция (2%).
Специфика на нагласите в България е отново значително по-високият дял на хората с твърда убеденост в "много доброто" състояние на европейската икономика. Тук той достига 14% и е двукратно по-висок от средноевропейския за страните членки. Съпоставим е единствено с измерения сред гражданите на страните - кандидати за членство в ЕС.
Над две трети считат, че ЕС разполага с достатъчно власт и средства, за да защитава икономическите интереси на Европа в световната икономика.
Нагласите към въвеждането на общи за ЕС данъци или общ европейски заем са по-скоро негативни. Една трета от българите (29%) подкрепят въвеждане на данък върху финансовите транзакции за целия ЕС. Тук средноевропейският дял е два пъти по-висок - 47%. Въвеждането на еврооблигации е с по-висок дял на отхвърляне, отколкото на приемане (38% към 26%) в България. Аналогична е ситуацията обаче за целия ЕС.
