"Тази държава не работи": Изходът от изборите в Италия надали ще реши проблема с бедността

Роберто Бионди

© Reuters

Роберто Бионди



Осемдесет и девет годишната майка на Роберто Бионди е болна от Алцхаймер, не може да излиза от вкъщи и вече не разпознава сина си. Въпреки това именно тя е човекът, на когото семейството основно разчита за прехраната си, разказва "Ройтерс".


Държавната пенсия от 800 евро на месец покрива нейните разходи за живот и тези на Роберто и на внука й. И двамата са безработни и нямат надежда да си намерят работа в слабо развитата южна част на Италия. "Нямам никаква представа как ще се справям, когато тя умре", казва Роберто, на 53 години. Той не получава никакви помощи. "Аз съм беден. Не ме е срам да го призная, има милиони други като мен в Италия. Тази държава не работи."


В Италия ще има национални избори на 4 март и докато голяма част от предизборната кампания е съсредоточена върху темата за имиграцията, според социологическите проучвания избирателите са най-притеснени за икономиката, която все още не се е възстановила от финансовата криза през 2008 г. Правителството твърди, че най-лошото е отминало, но много италианци все още не могат да усетят ползите от съживяването, което обяснява защо управляващата лявоцентристка Демократическа партия изостава в социологическите проучвания.




Италианската икономика продължава да страда от стари проблеми като огромния държавен дълг, хронично слабата съдебна система и задушаващата бюрокрация. Милиони италианци живеят в бедност, което разпалва социално недоволство и води до възход на популистките партии като крайнодясната антиимигрантска "Северна лига" и Движение "Пет звезди".


От "Пет звезди" обещават, че ще въведат универсална заплата за бедните, ако спечелят властта. Други партии също се заканват да похарчат милиарди, за да съживят икономиката – пари, с които според редица анализатори страната не разполага.


По данни на Евростат броят на италианците в риск от бедност се е увеличил с над 3 милиона от 2008 г. Това е най-големият ръст в сравнение с останалите страни от ЕС. Броят на италианците, които живеят в абсолютна бедност, тоест нямат достатъчно пари, за да си осигурят основни продукти и услуги, се е увеличил до 4.7 милиона през 2016 г., показват последните данни на статистическата служба "Истат". Това е трикратно увеличение за десетилетие.


"Ръстът в абсолютната бедност е много италиански проблем и броят продължава да расте въпреки ръста на икономиката", коментира Роберто Пероти, икономист в университета "Бокони" и бивш правителствен съветник. По думите му "това е най-сериозният проблем пред Италия днес".


Бягство


Проблемите на Бионди започнали през 2006 г., когато бил принуден да затвори малкия си магазин за дрехи, който отворил като тийнейджър през 1983 г. Подобно на много италианци, той вярва, че приемането на еврото през 2002 г. е поставило началото на икономическия упадък. "Нещата вървяха добре преди това, но после парите свършиха. Опитвах се, но накрая трябваше да се предам", казва Бионди, който така и не намерил нова работа.


Безработицата в страната е 10.8%, което е с 4% повече спрямо 2008 г. В южната част на Италия тя достига 18.3% - със 7.2% повече за десетилетие. Младежката безработица на юг е 46.6%, или с 13% повече в сравнение с нивото от 2008 г., и е проблем за сина на Бионди, Данило. 24-годишният младеж няма никаква надежда да направи кариера в Италия и планира да се премести в Лондон в края на месеца.


Анджела Гроси

© Reuters

Анджела Гроси


Бедността и липсата на икономически възможности доведе до ръст в броя на емигрантите. Между 2006 и 2017 г. италианците, които официално са регистрирали, че живеят в чужбина, са се увеличил с 60% – от три до почти пет милиона. Организацията Fondazione Migrantes, която следи притока на мигранти, смята, че броят е дори още по-висок, тъй като много италианци не се регистрират в местните посолства в новите си домове в чужбина.


Сестрата на Данило Кармен вече е напуснала Италия, след като й омръзнала нископлатената работа на непълно работно време. В момента тя живее в Глазгоу, Шотландия, и работи в "Макдоналдс". "Казах й, че ще се върне след три-четири дена. Това беше преди три години и тя все още е непреклонна, но никога няма да се върне", казва Бионди. "Трудно е един баща да чуе това, но тук няма нищо за младите хора. Никакво бъдеще."


Бебета


Липсата на вяра в бъдещето се отразява и върху раждаемостта в страната. Според последните статистически данни италианските двойки са имали 373 075 бебета през 2016 г., което е с 22% по-малко спрямо 2008 г.


Италия предлага не предлага голяма социална помощ за младите хора. Едва 4% от социалните разходи отиват за хората под 40 години, а 77.2% са предназначение за тези на 65 години, което е и причината пенсионерите обикновено да играят толкова важна роля в семейните финанси.


Според "Истат" наличието на поне един пенсионер в едно уязвимо домакинство намалява наполовина риска семейството да изпадне в крайна бедност, но това не е гаранция.


"Тази държава не работи": Изходът от изборите в Италия надали ще реши проблема с бедността

© Reuters


Анджела Гроси е на 48 години и е безработна. Тя получава финансова помощ от по-възрастната си майка, но това не е достатъчно, за да успее да плаща наема си. Така че преди четири години тя и двамата й синове се преместили заедно с още 60 семейства в необитаема сграда в Рим.


През август те били изгонени оттам и оттогава Гроси и двамата й синове, на 12 и на 14 години, живеят в палатки пред църква на по-малко от километър от италианския парламент. "Рим е пълен с хора, които живеят под аркадите, на улиците, под мостовете, но никой не ги поглежда, кого го интересува", казва тя.


Обещания


Гроси преди е работела като чистачка в хотел, но загубила работата си, когато хотелът затворил. В Италия няма минимална работна заплата и Гроси разказва, че оттогава са й предлагали 3 евро на час на временни договори – възнаграждение, с което никога не би могла да си плаща наема си.


Според жилищната асоциация "Федеркаса" около 49 000 обществени сгради са заети от незаконно настанили се спрямо 38 000 през 2006 г. Това от части се дължи и на пристигането на близо 600 000 мигранти в страната през изминалите четири години. Около 89% от незаконно настанилите се са в Южна и Централна Италия, които бяха най-засегнати от икономическата криза.


Масовото недоволство от италианската икономика накара почти всички партии да съставят дълги списъци със скъпи обещания, които може да обърнат положителната тенденция, ако наистина бъдат приложени.


"Тази държава не работи": Изходът от изборите в Италия надали ще реши проблема с бедността

© Reuters


Дясноцентристката партия на бившия премиер Силвио Берлускони обещава да удвои минималната пенсия до около 1000 евро на месец и да разреши по-ранното пенсиониране. Управляващата Демократическа партия казва, че ще вдигне минималните пенсии до 750 евро и ще дава на семействата 400 евро месечно на дете в продължение на три години. Повечето партии предлагат и различни схеми за социално подпомагане, включително предложението на "Пет звезди" за месечна универсална заплата от до 780 евро за бедните.


Според Пероти тези схеми рискуват да затвърдят бедността, като разубедят хората от нуждата да си търсят работа. "Най-опростенческият начин за справяне с бедността е да се дадат пари на всички и да се надявате, че проблемът ще отмине. В действителност, не само че мярката е твърде скъпа, но и създава други проблеми, например създава капан за бедност."


За Бионди обаче тази идея е като дар от бога и той планира да гласува за "Пет звезди". "В момента правителството не предлага никаква помощ на хора като мен. Не може да стане по-зле, нали", казва той.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK