Какви са сценариите след днешните избори в Италия

Какви са сценариите след днешните избори в Италия

© Reuters



В Италия днес се провеждат национални избори по нова система, която смесва пропорционалното представителство с гласуването на принципа "първият печели всичко". За разлика от предишната система новият закон не дава никакво преимущество на спечелилата първо място партия или коалиция.


Социолозите изчисляват, че този път победителят ще се нуждае от около 40 процента от гласовете, за да управлява, но може да успее и с по-малко, ако спечели местата, разпределяни на принципа "първият печели всичко".


"Ройтерс" обобщава най-вероятните сценарии след вота.


Победа на дясноцентристите




Десноцентристкият блок на бившия премиер Силвио Берлускони набра енергия в началото на годината, която постепенно започна да отслабва, но въпреки това той продължава да поддържа голяма преднина. Според последните проучвания, преди на 16 февруари да влезе в сила забраната за предизборни анкети, Берлускони получава 35-38% от гласовете. Има големи очаквания блокът да се представи добре в надпреварите, при които първият печели всичко, но нито едно проучване не показва, че той може да спечели абсолютно мнозинство в двете камари на парламента.


Берлускони се договори с основния си съюзник, Лигата, ако победят, партията, която спечели най-много гласове, да реши кой да бъде премиер. "Форца Италия" на Берлускони води с 2-6 пункта срещу Лигата. Бившият премиер не може да заема публични длъжности заради присъда за данъчна измама. По-рано тази седмица председателят на Европейския парламент Антонио Таяни обяви, че ще се яви като кандидат за премиер на партията на Берлускони.


Голяма коалиция


Една вариация на този сценарий е основните дясноцентристки и лявоцентристки сили, водени съответно от Берлускони и от бившия премиер Матео Ренци, да се споразумеят за някакъв вид "голяма коалиция", подобна на тази, която се оформя в Германия. И двете партии засега изключват подобен съюз, макар че за кратко успяха да работят заедно след изборите през 2013 г., които завършиха с неокончателен резултат. Според скорошни проучвания те няма да спечелят достатъчно места, за да управляват, което означава, че ще трябва да търсят съюзници.


Правителство на президента


Президентът Серджо Матарела е най-висшият арбитър в италианската политика и ще има централна роля, ако се стигне до задънена улица след изборите. Според един от сценариите той ще опита да постигне широка междупартийна сделка за създаване на правителство с ясно определена политическа програма. Подобна администрация би могла да се ръководи от технократ.


"Пет звезди" начело


След изборите антисистемното Движение "Пет звезди" вероятно ще стане най-голямата отделна партия. Според проучванията тя получава около 28% от гласовете. Партията се отметна от дългогодишната си съпротива срещу сформирането на съюзи с други партии и сега казва, че има желание да преговаря с тях за различните политики.


Ако никоя партия или коалиция не спечели работещо мнозинство, Матарела може да реши да даде първо на "Пет звезди" възможност да се опита да състави кабинет на базата на тези преговори. Освен това президентът може да не иска да изключва най-голямата партия от евентуално широко коалиционно правителство.


Нови избори


Ако след 4 март не се създаде работещо правителство, някои политици споменаха, че лявоцентристкото правителство на премиера Паоло Джентилони трябва да остане на власт, докато не се проведат нови избори, така, както се случи в Испания, където два пъти имаше избори в разстояние на шест месеца между 2015 и 2016 г..


Според някои анализатори партиите трябва да дадат на Джентилони ограничен мандат да преработи изборния закон, но не се очаква да има консенсус по този въпрос в близко бъдеще.


Вотът може да се окаже неприятна изненада за инвеститорите. Според анализаторите "висящият" парламент е най-позитивният изход за пазарите, защото може да донесе политическа стабилност и приемственост в политиките за Европа. Дори и в тази ситуация обаче всяка несигурност около сформирането на правителство може да предизвика краткосрочна нестабилност.


Както и да изглежда следващото италианско правителство, шансовете да прокара дългосрочни структурни реформи, които да подобрят представянето на италианската икономика или да се заеме с италианския държавен дълг, са малки. Италия има най-големия държавен дълг в ЕС след Гърция - 132% от БВП. Всъщност, ако бъдат изпълнени, предизборните обещания дори биха влошили ситуацията.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK