Битката за бюджета: Бедните региони се страхуват да не загубят кохезионните фондове

Кои райони откъде биха получили средства според три варианта за евентуално разпределяне на кохезионните фондове

Кои райони откъде биха получили средства според три варианта за евентуално разпределяне на кохезионните фондове



С разпалването на дебата около следващия дългогодишен бюджет на Европейския съюз, по-бедните региони на континента се готвят за опасността от големи съкращения на финансирането от Брюксел, пише "Политико".


За източните държави - членки на ЕС, въпросът е от голямо значение, защото те се възползваха от инвестиции за милиарди евро в рамките на кохезионната политика, целяща да подпомогне по-слабите икономики. Кохезионните програми на стойност 351.8 милиарда евро представляваха почти една трета от бюджета на ЕС за периода 2014 - 2020 г. Бъдещето на това финансиране предстои да бъде обсъдено в рамките на по-големия дебат за следващия дългосрочен бюджет на ЕС – т.нар. Многогодишна финансова рамка за 2021 - 2027 г.


Комбинацията от излизането на Великобритания от ЕС, което ще създаде дупка от 12-13 милиарда евро на година, и наближаването на новия бюджетен цикъл означава, че ЕС е изправен пред основни въпроси за това как харчи парите си. Част от дискусиите са насочени към въпроса дали кохезионните фондове трябва да бъдат обвързани със спазването на върховенството на закона в държавите членки. Това би позволило на западните европейски столици да спират парите на държави, за които се смята, че отстъпват от демокрацията, като Полша и Унгария.




Европейската комисия ще представи предложението си през май, но дилемата за държавите членки вече е ясна: готови ли са да плащат повече, за да запазят бюджета на сегашното му ниво, или да го увеличат, или пък е дошло време за намаляване на европейските разходи.


Почти постоянният приток на еврофондове се е превърнал в даденост за хората, живеещи на места като източния чешки град Острава, бивш индустриален център, чийто кмет Томаш Мацура казва: "Определено се опитваме да се подготвим за период, когато европейските и други фондове ще бъдат в по-малък размер или може би нулеви."


"Опитваме се да съберем пари от други източници", допълва кметът, който представлява партията на премиера Андрей Бабиш ANO. По думите му неговата администрация се е обърнала към частния сектор и към други градове, за да си сътрудничат по проекти, а градът е използвал благоприятните икономически условия, за да намали дълговете си и да увеличи финансовите си резерви.


Според някои експерти загубата на еврофондове там ще се усети силно. "В нашия регион повечето големи компании, които трайно инвестираха в иновации през последните години, използваха европейските структурни и инвестиционни фондове, за да съфинансират проекти", коментира Томаш Коларник, директор на местна агенция за регионално развитие. Тя е била основана като част от проект на ЕС през 1993 г. с цел да подкрепи икономическия преход от комунизъм към капитализъм в региона.


По думите му, когато има по-малко покани за еврофинансиране, това много ясно се вижда в макроикономическите данни. "Например строителната промишленост реагира много чувствително на това дали има финансиране." Много организации с нестопанска цел престават да съществуват или значително намаляват услугите си по време на такива периоди, казва той.


Недоволство в Германия


"Големият дебат е, разбира се, колко пари да се дадат за кохезия, колко за селско стопанство, колко за нови приоритети", коментира Гунтрам Волф, директор на неправителствения институт "Брьогел". Правителствата в Централна и Източна Европа засилено лобираха ЕС да запази кохезионните разходи.


В случая с Чехия има три предизвикателства: Брекзит може да остави по-малко пари в бюджета на ЕС за кохезионни разходи. В същото време Чехия е нетен получател на еврофондове и както други държави членки е под натиск от Европейската комисия да увеличи плащанията си в бюджета на блока, за да покрие дупката след Брекзит и да финансира нови приоритети. Централна Европа изживява своеобразен икономически бум, благодарение на който части от Чешката република стават по-богати и е вероятно те да получават по-малко еврофинансиране от следващия бюджет.


По време на предишния бюджетен цикъл на ЕС Чехия получи 22.1 милиарда евро, което представлява 2% от чешкия брутен вътрешен продукт за седемгодишен период и 34% от държавните капиталови разходи по данни на Европейската комисия.


"Има много силно движение за запазване на сумите за кохезия такива, каквито са", коментира финландският евродепутат Петри Сарвама. По думите му нетните платци като Германия имат интерес от това източните държави да не бъдат изоставени. Берлин даде знак, че иска да плаща повече в евробюджета. Но според Сарвама е малко вероятно разходите за кохезия да бъдат запазени на сегашното ниво, ако други програми на ЕС не бъдат орязани. Истинският въпрос според него не е дали фондовете за кохезионната политика ще бъдат намалени, а колко близки ще бъдат новите числа до предишните.


(Текст към графиката: Кохезионната политика на ЕС е фокусирана основно върху по-слабо развитите региони, в които брутният вътрешен продукт на глава от населението е под 75% от средния за блока. Регионите, които през последните години отбелязаха икономически растеж, особено в страни като Чехия и Испания, може да не бъдат смятани вече за "по-слабо развити" в новия бюджет на ЕС за периода 2021 - 2027 г. Заради това е възможно да получават по-малко финансиране. В същото време се очаква Брекзит да намали средния БВП на ЕС, както и парите, които могат да се използват за кохезионни програми. Картата отдолу показва как регионите са били категоризирани при последния кръг на финансиране, когато статутът на даден регион се е определял от данните за периода 2007-2009 г., и как тяхната ситуация се е променила до 2015 г.)

Европейската комисия намекна за няколко варианта за реформиране на кохезионната политика, включително за възможността разходите да се фокусират единствено и само върху по-слабо развитите региони или страни. Тези сценарии ще спасят фондовете за голяма част от Централна и Източна Европа, но няма да се харесат в Германия, където бившите комунистически райони също се облагодетелстват от фондовете. Ако фокусът падне само върху слабо развитите региони, това ще пренасочи финансирането към по-бедните области в страни като Полша, България и Румъния.


Ето защо в коалиционното споразумение, договорено между лидерите на двете най-големи германски партии, се изразява подкрепа за кохезионни фондове за всички категории региони, които в момента се облагодетелстват от тях.


Моника Вана, австрийски евродепутат от групата на Зелените, се опасява, че новите приоритети като изграждането на отбранителен съюз ще означават по-малко пари за градовете и регионите. "Комисията представя сценарии, в които само слабо развитите региони получават подкрепа, което може да подкопае целта на кохезионната политика да бъде основният инструмент на ЕС за инвестиции и солидарност за всички региони", допълва тя.


"Лош манталитет"


В момента ЕС предлага кохезионно финансиране за три типа региони – "по-силно развити" (с БВП на глава от населението над 90% от средния за ЕС), "в преход" (между 75 и 90%) или "по-слабо развити" (по-малко от 75%). Последните могат да получат най-голямо финансиране.


Моравско-силезийският регион, чийто брутен вътрешен продукт на човек бе около 72% от средното за ЕС през 2015 г., в момента влиза в категорията "по-слабо развити". Но ако стане малко по-богат или ако се промени формулата за определяне на категориите, той може да загуби кохезионни фондове.


Според някои местни хора това не е задължително нещо лошо. "Не вярвам в субсидиите за компании, коментира бизнесменът Томаш Бухвалдек. Те създават лош манталитет." По думите му, докато европейските и държавните субсидии трябва да се използват за публична инфраструктура, компаниите, които разчитат на субсидии, не успяват да се фокусират върху клиентите и да създадат стойност.


Независимо от еврофондовете данни на "Евростат" показват, че едва 30% от чехите гледат на ЕС позитивно.


"Повечето хора не разбират действително как работи ЕС", казва студент в Техническия университет в Острава. Много местни "гледат на ЕС като на противник, който диктува нещата", смята той, като добавя, че често чехите получават информация от заглавия във "Фейсбук" и не си правят труда да проверят източниците си, което ги прави податливи на фалшиви новини. По думите му, макар младите хора да искат да видят света и понякога да напускат заради по-високи заплати в Западна Европа, много местни жители са ксенофобски настроени и са "затворени за всичко различно".


Министърът по европейските въпроси Алес Хмелар коментира "склонни сме да забравяме защо е била създадена коехзионната политика". "Ако бъдат направени твърде големи съкращения, това ще постави целия европейски проект и основните му ползи в риск", допълва той.

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2951 Неутрално

    "учават информация от заглавия във "Фейсбук" и не си правят труда да проверят източниците си, което ги прави податливи на фалшиви новини. "
    Много ключово изречение, което важи в глобален мащаб, не само за чехите.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  2. 2 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 4223 Неутрално

    "Повечето хора не разбират действително как работи ЕС"

    Абсолютно вярно.

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  3. 3 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1332 Любопитно

    Интересна статия.
    А умнокрасивците постоянно ни убеждават, че "през 2020 г. парите от ЕС свършват", милите те............

    Знанието е сила, информацията - власт
  4. 4 Профил на dejmos
    dejmos
    Рейтинг: 1045 Неутрално

    Нещо което искат ГЕРБАВИТЕ да го претупат . Тя България е разделена на региони ........и ако действа принципа Югозападен ще бъде изключен заради София. По добре е Дунавски регион , Черноморски регион ,Тракийско Родопски и региона Рила - Пирин - до Перник и Софийска област.( нека да е регион западен или Македония ), Столицата София остава самостоятелен регион ( без кохезионни фондове) и без да се опитва да си прави метро и инфраструктура за сметка на Видин ,Враца .......и тн

  5. 5 Профил на Batezuzi
    Batezuzi
    Рейтинг: 538 Неутрално

    Най-накрая намекнаха, че пари ще почнат да се дават за по-смислени неща. Като чета статията май не само ние разглеждаме ЕС като онова нещо дето дава пари. Определено смятам, че на всеки финансов период трябва да се преразглеждат районите подлежащи на финансиране.

  6. 6 Профил на 001
    001
    Рейтинг: 1784 Неутрално

    Най-накрая намекнаха, че пари ще почнат да се дават за по-смислени неща. Като чета статията май не само ние разглеждаме ЕС като онова нещо дето дава пари. Определено смятам, че на всеки финансов период трябва да се преразглеждат районите подлежащи на финансиране.
    —цитат от коментар 5 на Batezuzi


    Естествено , че е така но постоянно ни се втълпява, че само ние живеем благодарение на еврофондовете.
    От отпуснати 350 милиарда евро за кохезия, България е получила по малко от 5 милиарда ...
    Сами може да прецените за какво става въпрос

  7. 7 Профил на 001
    001
    Рейтинг: 1784 Весело

    Погледнете картите и ще видите , че според тях половин Европа живее по-зле от адна четвърт от България и получава максимален процент от тези фондове.
    Цяла Румъния, Гърция, Полша, Чехия, Словакия ..... всичко тъмно червено, а югозападна България в светло синьо ...
    Но когато не става въпрос за пари , винаги се започва с България най-бедната и най-корумпираната

  8. 8 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1782 Неутрално

    Ами да дават за северозападния, а не на шопите да им строят безплатно метро. Просто е.

  9. 9 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 8955 Неутрално

    Тези субсидии показват защо дадените пари не винаги са добри. Много региони ще пожелаят да си останат бедни за да получават повече. Точно като при хората...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  10. 10 Профил на Bzz
    Bzz
    Рейтинг: 8 Весело

    "Определено се опитваме да се подготвим за период, когато европейските и други фондове ще бъдат в по-малък размер или може би нулеви."

    Е какво?
    Ще сте в ЕС заради духовостта, евроатлантическите ценности?

  11. 11 Профил на Bzz
    Bzz
    Рейтинг: 8 Весело

    Най-накрая намекнаха, че пари ще почнат да се дават за по-смислени неща. Като чета статията май не само ние разглеждаме ЕС като онова нещо дето дава пари. Определено смятам, че на всеки финансов период трябва да се преразглеждат районите подлежащи на финансиране.
    —цитат от коментар 5 на Batezuzi


    А не бе! Извор на евроатлантически безценности и идеи!
    Смях!

  12. 12 Профил на razor
    razor
    Рейтинг: 963 Неутрално

    Дилемата е сериозна. Да сме по-бедни и да получаваме повече или да сме по-богати и да получаваме по-малко. Има и трети вариант - да сме по-бедни, но по-стабилни :)

    След като Германия казва, парите пак ще се дават според досегашните принципи. Освен че ще бъдат по-малко като абсолютна стойност, е възможно да се разпределят за по-голям брой региони, тъй като след излизането на Великобритания средният размер за ЕС на брутния вътрешен продукт на глава от населението ще се намали - т.е. по-голям брой региони ще слезат под съответните граници.

    Главният резерв за подобряване на ефективностт на разходите (не ми се иска да използвам "инвестициите") си остава Общата селскостопанска политика, за която отива основната част от бюджета на ЕС.

  13. 13 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8445 Неутрално

    Най-много се страхува Боко, че откъде ще се подхранват приятелските фирми.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK