Традиционната политическа класа губи почва в повечето демокрации

Традиционната политическа класа губи почва в повечето демокрации

© Associated Press



Изборите в Италия, донесли успех на Движение "Пет звезди" и на крайната десница, показват за пореден път, че традиционната политическа класа отблъсква избирателите в повечето демокрации.


Вече две години гласуването за Брекзит във Великобритания, избирането на Доналд Тръмп в САЩ и на Еманюел Макрон във Франция, постиженията на крайнодесните в Австрия, неуспехите на християндемократите и на социалдемократите в Германия открояват този феномен въпреки несходствата в ситуациите.


Брекзит


На 29 март 2019 г. Обединеното кралство ще напусне Европейския съюз - близо три години след референдума на 23 юни 2016 г., когато 52 на сто от британците дадоха глас за Брекзит след кампания с акценти върху имиграцията и икономиката.




Ударната вълна от Брекзит предизвика оставката на премиера консерватор Дейвид Камерън, инициатор на референдума и плах защитник на вота "remain" ("да останем"), доведе и до тежка криза в редиците на Лейбъристката партия.


След това премиерът Тереза Мей изгуби абсолютното мнозинство в парламента и властта й се оспорва дори в редиците на собствената й консервативна партия, разделена по въпроса да скъса ли кралството радикално с ЕС или да напусне без сътресения.


Земетресението Тръмп


Избирането на Доналд Тръмп предизвика на 9 ноември 2016 г. същинско земетресение. Седемдесетгодишният пламенен оратор популист, чиито ксенофобски и сексистки изявления пораждаха скандали в кампанията, успя да смае Америка и целия свят с победата срещу демократа Хилъри Клинтън.


Милиардерът републиканец без опит в политиката използва в играта си нагласите сред бялата работническа класа, която се чувства несигурна и ощетена, защото глобализацията и свободната търговия я изтикаха в периферията. Тринайсет месеца след като Тръмп се настани в Белия дом, рейтингът му е стигнал дъното на класациите.


Макрон - президентът, дошъл "от нищото"


Еманюел Макрон с удоволствие припомни този факт в телевизионно предаване през декември. Избрала през май 2017 г. "39-годишен президент, дошъл от нищото, Франция стъписа Европа и света". Непознат за широката публика три години преди това, основателят на "Напред!" - проевропейско, "нито дясно, нито ляво" политическо движение, за месеци взриви политическия пейзаж на Франция.


Социалистите и десницата, господствали в него дотогава, отсъстваха от втория тур на президентските избори, в който Макрон се изправи срещу ръководителя на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен.


Колкото до опозицията, водачът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон се пребори за място в парламента заедно с още 16 депутати от новата си партия "Непокорна Франция".


Австрия: крайната десница печели точки


В изборите за президент от април 2016 г. кандидатите на двете големи австрийски партии - социалдемократическата и християндемократическата, бяха елиминирани още на първия тур. Природозащитникът Александър ван дер Белен спечели през май с незначителна преднина срещу кандидата на крайнодесните Норберт Хофер, чиято Австрийска партия на свободата обаче издейства вторият тур да бъде анулиран. После Ван дер Белен победи в новите избори през декември с 53.8 на сто от гласовете.


В края на 2017 г. обаче австрийската крайна десница влезе в правителството, след като се класира трета в парламентарните избори с 26 процента от бюлетините. Кабинетът на канцлера консерватор Себастиан Курц включва шестима министри от Австрийската партия на свободата - сред тях на вътрешните работи, отбраната и на външните работи - с твърда позиция по въпроса за имиграцията.


Германия: двойно поражение


Парламентарните избори през септември 2017 г. донесоха на традиционните партии (християндемократите и социалдемократите) двойно поражение, от което спечелиха крайнодесните.


Яхнала вълната на безпокойството след отварянето на Германия за над един милион търсещи убежище от 2015 г., "Алтернатива за Германия" получи близо 13 на сто от гласовете, което й осигури историческо влизане в парламента.


Канцлерът Ангела Меркел наистина излезе победител, но с един от най-лошите резултати от войната досега (33 процента). Германската социалдемократическа партия - най-старата партия в страната, събра едва 20.5 на сто и оттогава подкрепата за нея се топи, а крайната десница я изпреварва в анкетите.


Меркел успя да сключи споразумение за управляваща коалиция между своята консервативна партия и социалдемократите едва през февруари 2018 г., след повече от четири месеца политическа безизходица, невиждана от военно време досега. /БТА

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK