Защо българското председателство не участва в дебата за Истанбулската конвенция

© Юлия Лазарова

Късно в понеделник по време на пленарното заседание на Европейския парламент се проведе дискусия за Истанбулската конвенция и повечето евродепутати призоваха държавите, които все още не са я ратифицирали (сред тях е и България), да го направят.

След дебата се чуха критики, включително от председателя на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, че българското председателство на Съвета на ЕС е отсъствало от пленарната зала.

Обяснението е просто. Говорителят на постоянното представителство на България към ЕС Геновева Червенакова каза пред "Дневник", че съгласно установената практика "всяко ротационно председателство в началото на мандата си заявява по писмен път пред Европейския парламент готовността си да участва от името на съвета в пленарни сесии, като посочва дните, в които е на разположение". Тя обяснява, че същото е направило и българското председателство. "Посочените от нас дни са вторник и сряда. Конкретният дебат за Истанбулската конвенция бе планиран от Европейския парламент да се проведе в понеделник", допълни Червенакова.

Тя отбеляза, че всяко председателство изразява позицията на съвета при участието си в пленарни заседания. Според тази позиция на 11 май 2017 г. Съветът е приел две решения относно подписването на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие. "С решението да се присъедини към Конвенцията от Истанбул ЕС потвърждава ангажимента си за борба с насилието над жените както на своя територия, така и в световен мащаб, и укрепва съществуващата правна рамка и капацитета си за действие", се казва още в позицията.

Миналата седмица българското правителство оттегли законопроекта за ратификация на конвенцията. Министерският съвет мотивира отмяната на вече взетото си решение с факта, че депутати сезираха Конституционния съд и предстои той да се произнесе за съответствието на документа с конституцията на България.

Истанбулската конвенция бе приета от правителството на 3 януари, но още същия ден тя предизвика напрежение между партньорите в управляващата коалиция. Впоследствие БСП се обяви срещу ратификацията ѝ от Народното събрание. Социалистите искаха и да се проведе национален референдум за Истанбулската конвенция, но предложението бе отхвърлено от депутатите. По-късно на фона на протести и прокарване на несъществуващи в документа тези за въвеждане на гей бракове и заплаха от "трети пол" и управляващите дадоха заявка, че ще отложат разглеждането ѝ от парламента. След това премиерът Бойко Борисов даде заявка, че партия ГЕРБ ще оттегли решението си за конвенцията, защото нямало да носят сами пасива.

В момента само 17 държави членки са ратифицирали конвенцията. Това са Австрия, Белгия, Германия, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Франция и Швеция.

Истанбулската конвенция съдържа серия мерки срещу домашното насилие и въвежда понятия, които целят да разчупят половите стереотипи заради схващането, че те често са в основата на случаи както на насилие, така и дискриминация. Документът указва, че държавите следва да предприемат законодателни и други мерки, за да "предотвратят всякакви форми на насилие" по полов признак, било то семейно, домашно, заради конфликти и т.н., както и насилие, способствано от социални и културни стереотипи.