Как икономическите центрове влияят върху развитието на периферните общини

Как икономическите центрове влияят върху развитието на периферните общини

© Мария Съботинова



Сближават ли се нивата на икономическо развитие в рамките на икономическите центрове? На този въпрос се опитва да отговори новото изследване на Института за пазарна икономика, което се основава на анализа "Икономическите центрове в България".


Изследването има три цели: да установи какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развитие на общините във и извън икономическите центрове, да оцени потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините в рамките на отделните икономически центрове и накрая да провери дали това сближаване вече е факт.

Според анализа по основни икономически показатели (произведена продукция на глава от населението, чуждестранни инвестиции и разходи за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове приличат повече на тези извън центровете, отколкото на ядрата. Въпреки това разликите между общините в периферията на икономическите центрове и тези извън центровете са осезаеми, което от своя страна означава, че няма съмнение в положителния ефект от участието в икономическите центрове върху перифериите.
От гледна точна на демографията картината далеч не е толкова ясна. В общините извън икономическите центрове се наблюдава значителен превес на трайното изселване над заселването, в перифериите на икономическите центрове – умерен, а в ядрата заселващите се са повече от изселващите се. Това е резултат от възможностите за ежедневна трудова миграция, която предлагат периферните общини, към ядрата, където са съсредоточени повечето и по-добре заплатените работни места.


С други думи, възможността хората ежедневно да пътуват за работа до близка община със силна икономика означава, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване. Това от своя страна поддържа живи по-малки и икономически изостанали населени места, които са част от периферията на силни икономически центрове.


Самата структура на икономиките на големите групи общини е различна, най-вече от гледна точка на баланса между селско стопанство, индустрия и технологии. Докато общините извън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, профилът на ядрата е по-скоро индустриален. Високотехнологичните дейности пък са почти изключително в ядрата и отсъстват от другите общини.

Тези общини, които в началото на разглеждания период между 2011 и 2015 г. са по-слабо развити, растат по-бързо от тези, които навлизат в периода с по-развити икономики. Интересно е, че този извод важи с по-голяма сила за общините извън икономическите центрове, отколкото за тези в тях, се посочва в анализа.
Що се отнася до процеса на сближаване, в някои икономически центрове наистина се наблюдава сближаване на нивото на икономическо развитие, т.е. стопяване на разликите между периферията и ядрото. В много центрове, особено по-големите, се оформят два "кръга" на периферия – един, чийто темп на икономическо развитие изпреварва този на ядрото и съответно се приближава постепенно към него, и друг, който изостава.
Най-позитивният извод е, че в центровете, където данните позволяват анализ на равнищата на доходите, средните доходи в периферните общини постепенно се доближават до тези в ядрата им.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK