Врагът отвътре: Защо Централна Европа предизвика ЕС

Виктор Орбан

© Associated Press

Виктор Орбан



След като популистката партия "Право и справедливост" спечели парламентарно мнозинство (в Полша - бел.ред.) през 2015 г. Адам Михник... съжали, че "понякога красивите жени си губят ума и си лягат с копелета", пише в свой анализ Иван Кръстев. Победите на популистите обаче, по думите му, са съзнателен и повтарящ се избор и Централна Европа "изглежда решена да се омъжи за копелето".


Либерална демокрация или само демокрация?


"Демокрацията не е задължително да бъде либерална. Само защото нещо не е либерално, не означава, че то не може да бъде демокрация". Думите са произнесени през 2014 г. от унгарския премиер Виктор Орбан и, както казва Кръстев, са показателни за методите му на управление. Или може би не само неговите.


През последните месеци на ЕС му се наложи да защитава основните си ценности и най-вече върховенството на закона. Врагът този път обаче дойде отвътре. Яхнал вълната на страха от мигрантите, в началото на април Виктор Орбан спечели трети пореден мандат на премиерското кресло и получи удобна позиция, от която да продължи да отправя предизвикателни думи срещу политиката на отворените врати.




В Полша смяната на ключови министри и дори на премиера, макар леко да смекчи тона между Брюксел и Варшава не донесе особена промяна в същината на спора им, свързан с полската съдебна реформа. В края на миналата година Европейската комисия задейства безпрецедентна процедура, която може да лиши Полша от правото й на глас в ЕС, и намекна, че може да обвърже отпускането на еврофондове със спазването на върховенството на закона. Опитите на управляващите да замажат очите на европейските лидери като направят козметични промени в силно критикуваната съдебна реформа, са показателни за реалните им намерения.


Централна Европа, и по-конкретно Вишеградската група (Чехия, Словакия, Унгария и Полша), побутвана и от Австрия, където консерватори управляват с крайнодесни, заприличва все повече на отделна част от ЕС. Някъде по-плахо, другаде по-категорично, тя прави стъпки встрани от съюза, особено на фона на вълната мигранти, заляла Европа през последните години. Защо точно сега? Защо точно там? И какво следва от това?


Липса на традиции


Според Габор Дьори, който е главен анализатор в института "Политически решения" в Будапеща, една от причините популизмът да е толкова разпространен в Централна Европа е, че там се наблюдава липса на демократични традиции и гражданско участие, а според много хора политиката е нещо извън и над тях. "Макар да обичат да се оплакват от политиката, те като цяло нямат усещането, че са част от демократичното управление", казва той пред "Дневник".


Според него има и икономически причини за това, защото въпросните държави са най-бедните в един много богат регион в света, а относителната бедност, несигурността и финансовото напрежение отключват силни емоционални реакции, които се свързват с популизма. По думите на Дьори мигрантската криза не може да обясни популизма в региона, но тя е наляла много масло в запаления вече огън. Тя например беше най-важният отделен фактор за категоричната изборна победа на Виктор Орбан в началото на април, добавя анализаторът.


Попитан дали няма противоречие между подкрепата за популистите, от една страна, и проевропейската нагласа на хората в региона, за която свидетелстват мнозинството социологически проучвания, от друга, Дьори коментира, че когато хората са изправени пред въпроса да изберат проевропейска или антиевропейска позиция, те са склонни да изберат ЕС. Но това, което анкетите не успяват да уловят, е колко дълбока е тази ангажираност. Няма и да го узнаем със сигурност, докато някой реално не направи стъпка в опит да изведе страната си от ЕС. На този етап популизмът е съвместим с еврочленството, особено защото финансовите ползи също са привлекателни и, между другото, те също са ключов аспект от потенциално променливата вярност на хората към ЕС, допълва анализаторът.


Според него между популизма в отделните страни от Централна Европа има както разлики, така и прилики. Например програмата на лидера на управляващата партия в Полша Ярослав Качински изглежда по-лява в икономическо отношение, докато унгарските политики са леви само що се отнася до реториката, но по отношение на реалните икономически и социални политики тези на Орбан са насочени много на дясно. "В Чехия евроскептицизмът е много по-широко разпространен в обществото и доколкото знам чехите са по-малко ангажирани с европейския проект, отколкото унгарците, например", казва още Дьори.


На въпрос какво би следвало да направи ЕС на фона на предизвикателствата, които тези страни отправят към неговите основни ценности и политики, той отговаря, че има няколко начина това да се случи, но липсата на действия доказано не е послужила добре на ЕС. По думите му въвеждането на по-строги правила и евентуално засилване на ускорен проект за ЕС на две скорости може да бъдат работещи отговори. "Но на този етап виждам единствено политическо безсилие и отговори, които изглежда изостават с няколко години спрямо ситуацията, която трябва да решат".


Попитан дали идеята да се спират еврофондове на страни, в които режимът е смятан за авторитарен, би донесла позитивна промяна, Дьори коментира, че предвид това колко критична е станала ситуацията в няколко държави, особено в Полша и Унгария, той не вижда много алтернативи за решаване на проблема, освен да се опита по този път. "Ясно е, че методът на конструктивния диалог не работи, нито пък стратегията да се чака".


Страх от загуба на контрол


Според Фолкер Вагенер, който е анализатор в европейския отдел на "Дойче веле", залитането към популизъм в региона няма връзка с икономиките на страните. Пред "Дневник" той коментира, че в исторически план тези държави имат по-малко опит с демократичните стандарти и либералното общество в сравнение със западните и може би близо 30 години след падането на комунизма не се чувстват достатъчно готови за бърз и понякога много несоциален капитализъм и се страхуват, че може да загубят контрол върху живота си. По неговите думи хората в тези държави реално не познават мигрантите и те са по-скоро символ на страха от загуба на контрол в страната им.


Гражданите там чувстват, че принадлежат на Европа, но те имат различна дефиниция за това какво означава Европа. Те имат опит с комунизма и сега искат нацията в по-голяма степен да бъде отговорна за себе си и не са готови да отстъпват правомощия на Брюксел, казва анализаторът. Според него за управляващата в Полша партия "Право и справедливост" Орбан е водещ глас срещу централизма на ЕС.


Попитан дали смята, че орязването на еврофондове ще проработи срещу авторитарните практики в региона, той отговаря, че не е сигурен дали това ще се случи, но "опитът сочи, че с пари могат да се решат много проблеми".


Лидерът на полската управляваща партия Ярослав Качински

© Reuters

Лидерът на полската управляваща партия Ярослав Качински


В своя статия за "Дойче веле" Вагенер пише, че едно време ЕС е бил желана дестинация за страните от бившия източен блок, но днес съюзът е изправен пред големи трудности с някои от най-скорошните си членове, и обратното. Според автора Полша и Унгария използват ЕС като машина за пари, но отказват какъвто и да е централизъм, идващ от Брюксел. Днес Варшава и Будапеща са започнали да определят нови ценности - родината, християнството, семейството. Подобни политически и социални идеали се появиха и в Чехия и Словакия - едно движение, обратно на относително отворените общества в Западна Европа.


Твърденията, че засегнатите от кризата икономики и високата безработица засилват националистките позиции, се оказват грешни и премиер за това е Чехия, смята анализаторът. Икономически растеж от почти 5% и забележително ниска безработица (3%) - най-ниската в ЕС. И въпреки това страната се придвижи надясно при премиера Андрей Бабиш. В Полша развитието е подобно. През 90-те години средният полски гражданин е печелил една дванайста от това, което средният германец е получавал. До 2016 г. нещата са се подобрили с една трета. В същото време национализмът е във възход.


Какво предлага Западът


Според сп. "Шпигел" Унгария е все още млада нация, която работи за своята идентичност, а за много унгарци връщането на Орбан към "унгарските ценности" предполага сигурност, свят без "чужденци, хипстъри, луднали по здравословното хранене и чиновници от Брюксел".


Полската писателка Инга Ивашув, цитирана от "Дойче веле", коментира, че в Полша са малко хората, които искат страната да обърне гръб на Брюксел, но що се отнася до вътрешните европейски връзки, Полша се държи като чужденец в семейството на ЕС. Много хора се чувстват сякаш ЕС "им ограбва достойнството", казва тя, като добавя, че всичко, което Западът може да предложи, са "ограничения, проблеми и морален релативизъм".


Според Фолкер Вагенер Изтокът не разбира мултикултурния дух на Запада, камо ли пък да го приема. Погледнато от камбанарията на Запада пък, "Фидес" на Орбан и "Право и справедливост" на Качински са дяснопопулистки партии, които се държат непослушно и неблагодарно спрямо ЕС, макар да извличат от него само изгоди.


Полският премиер Матеуш Моравецки

© Reuters

Полският премиер Матеуш Моравецки


Ако ЕС иска да реши вътрешната си криза, той трябва да се научи да разбира другите. Например това, че близкото минало на Източна Европа е коренно различно от това на Западна Европа. Склонността към авторитарно управление е много по-силно изразена в Полша, Унгария или Сърбия, където този управленски стил е познат от времената на социализма. Ако авторитаризмът там и днес отново е на мода, това е своего рода компенсация за наложения на тези държави идеологически отказ от национално-държавна идентичност до 1989 година, пише анализаторът в статията си за "Дойче веле".


"Източноевропейските държави явно изпитват нуждата да наваксат онова национално развитие, което за изпуснали, преди да се почувстват готови да се претопят в европейското единство... Който е израснал в среда, напълно различна от тази в един Мюнхен, Копенхаген или Лион например, естествено има огромен проблем да приеме налаганата от Запада политическа коректност", допълва авторът.


Парадокси


Иван Кръстев коментира в статия за сп. "Форин афеърс", че част от успеха на популистите може да се обясни с икономиката – Орбан бе избран през 2010 г., след като унгарската икономика се сви с 6.6% през 2009 г. Подобни проблеми обаче не могат да обяснят защо Чехия, която се радва на изключително ниска безработица, гласува за голям брой популистки партии на миналогодишните парламентарни избори, или защо липсата на толерантност е във възход в икономически успешната Словакия. Полша, смята Кръстев, е най-озадачаващият случай. Според едно проучване политическите нагласи на поляците не зависят от това дали те са се облагодетелствали лично от посткомунистическия преход. Сред привържениците на управляващата партия са много хора, които са доволни от живота си и са част от просперитета на страната.


Според Кръстев детайлите около централноевропейския популизъм варират от страна до страна, както и характера и политиките на отделните популистки правителства. В Унгария "Фидес" използва мнозинството си, за да пренапише правилата на играта, а корупцията е всепроникваща.


Полското правителство също се опита да разруши разделението на властите, особено чрез промените в Конституционния съд. Политиките на властите в Полша са фокусирани в по-малка степен върху контрола на икономиката или създаването на лоялна средна класа и повече в моралното образоване на нацията.


Освен това източноевропейските популисти се представят за истинския глас на нацията срещу враговете отвън и отвътре. "Фидес" и "Право и справедливост" не претендират да представляват всички унгарци или всички поляци, но настояват, че представляват всички истински унгарци и всички истински поляци, пише още анализаторът.


Австрийският канцлер Себастиан Курц и вицеканцлерът Хайнц-Кристиан Щрахе, който е лидер на крайнодясната Австрийска партия на свободата

© Reuters

Австрийският канцлер Себастиан Курц и вицеканцлерът Хайнц-Кристиан Щрахе, който е лидер на крайнодясната Австрийска партия на свободата


Кръстев отбелязва, че макар според последните проучвания на"Евробарометър" източноевропейците да са сред най-проевропейски настроените на континента, те гласуват за някои от най-евроскептичните правителства. Тези правителства в същото време използват Брюксел като боксова круша в своята реторика, като в същото време се облагодетелстват от финансовата му щедрост. Полша например е най-големият бенефициент на европейските структурни и инвестициионни фондове.


Макар източноевропейският популизъм вече да беше във възход в началото на настоящото десетилетие, пише Кръстев, бежанската криза през 2015-2016 г. го превърна в доминираща политическа сила в региона.


След революциите през 1989 г. масовата емиграция на млади и талантливи хора се случи именно в страните, в които вече се наблюдаваха застаряване на населението и ниска раждаемост, припомня той. След падането на Берлинската стена много хора в бившия комунистически блок изразиха желанието си за промяна като емигрираха на Запад, вместо да останат у дома, за да участват в демократичната политика. Според Кръстев емиграцията и страха от имигрантите най-добре обясняват възхода на популизма в региона. Освен това, отбелязва той, през последните години растящото желание за самоопределяне също накара източноевропейците да недоволстват от това да приемат заповеди от Брюксел.


Анализаторът подчертава, че новите популисти не са фашисти. Те не вярват в силата на насилието да променя. Но те са безразлични към либералното разделение на властите и не виждат необходимост от конституционни ограничения за властта на мнозинството.


В лицето на подобна заплаха ЕС не може да остане безразличен, но не може да направи и твърде много. Един от лостовете е следващият многогодишен бюджет, предложението за който Европейската комисия ще обяви в сряда. Според редица източници Брюксел възнамерява да вкара в него спазването на върховенството на закона като условие за отпускане на евросредства. Дали държавите членки ще са съгласни и ще трябват ли още "тояги" и "моркови"?

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK