Европейските синдикати - с отслабени позиции, но все още важни за работещите

Хиляди хора излязоха вчера на първомайско шествие в Париж и в други големи градове във Франция.

© Reuters

Хиляди хора излязоха вчера на първомайско шествие в Париж и в други големи градове във Франция.



Заради безработицата и индивидуализацията синдикатите в Европа губят тежест, но въпреки това остават главната ударна сила срещу неравенствата в заплащането. Когато те липсват, често работещите, изпаднали в несигурно положение, се организират, за да си отвоюват права.


"Не е вярно, че синдикатите принадлежат на стария свят!" От офиса си в Брюксел Тиебол Вебер от Европейската конфедерация на профсъюзите (CES) твърди, че той е настроен "оптимистично". "Те са необходими" най-вече, когато става дума за разпределение на богатството, за намаляване на неравенствата, за условията на труд . . . изброява синдикалистът.


Европейският синдикализъм обаче трябва да отговори на едно "голямо предизвикателство": да брани "силната система на социална защита", за чието изграждане е допринесъл, "без да разчита вече на силната подкрепа на привържениците на профсъюзите, каквато имаше преди".




Отслабването на профсъюзното движение


започна през 80-те години на миналия век. Делът на хората, членуващи в синдикати във Франция, Холандия, Ирландия, Великобритания и Швейцария спадна с близо една трета, според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.


Икономисти и изследователски институти обясняват това "разлюбване" с индивидуалистката вълна, безработицата и нестабилността на работните места. Институтът за икономически и социални изследвания (Ires) посочва и "отслабване на връзките с политическите партии" и "намаляването на финансовите средства".


При все това Обединението на германските профсъюзи в Германия, Общата конфедерация на труда във Франция, Общата италианска конфедерация на труда, Британският конгрес на профсъюзите и Централното обединение на профсъюзите на Швеция продължават да бъдат "масови организации", които имат повече членове от политическите партии, припомня Вебер.


В Европа делът на хората, членуващи в синдикати, е силно променлив и трудно подлежи на сравнение, защото системите са твърде различни. От близо 10% във Франция или в Полша той се доближава до 20% в Германия и Испания и достига близо 70% в Швеция и Финландия.


Между другото мащабите на членската маса на синдикатите оказват отражение върху социалното равенство. Има "твърде силна връзка между дела на членуващите в синдикати в една страна и намаляването на разликите в заплатите", подчертава икономистът Патрис Ларош. Той е анализирал десетки изследвания по темата в Европа и САЩ, правени след 80-те години на миналия век.


През 2015 година двама анализатори от Международния валутен фонд (МВФ), който не може да бъде заподозрян в симпатии към синдикатите, публикуваха проучване, сочещо именно това. Според него


упадъкът на синдикатите в богатите страни е изострил социалните неравенства.


Делът на синдикалните членове в класическия смисъл на думата има значение и за още нещо: "условията на заплащане са по-благоприятни, когато правата ти са защитени от колективен трудов договор", посочва Вернер Цетелмайер от Центъра за информация и изследване на съвременна Германия. Като цяло той превишава 50% и доближава 100% в някои страни (Австрия, Франция и Словения).


Трябва да се отбележи и фактът, че има разлика в силата при преговорите в отделните страни. Германският синдикат "И Ге Метал" (в който членуват 2.3 милиона души), неотдавна успя да постигне споразумение за работна седмица от 28 часа при определени условия и увеличение на заплатите. Могъщият синдикат бе "единственият събеседник, изправил се лице в лице с работодателите", подчертава Цетелмайер и отбелязва наличието на синдикален съюз също в Испания и Швеция, но не и във Франция.


Какво обаче ще кажете за човек, който работи в компания или в сектор, където няма синдикати? Той ще се договаря директно с работодателя си. И ако е "изключително компетентен, получава заплата над средната за пазара, а ако ли пък не, той е в по-несигурна позиция", резюмира Ларош.
Някои от трудещите си в такова положение сами се организират и в повечето случаи са подкрепяни от синдикати.


В Испания жените домакини решиха да си направят профсъюзи, създавайки колектива Las Kellys през 2016 година. "Организирахме се, защото бяхме невидими за синдикатите", разказва Анхела от мрежата в Мадрид. Много активни в социалните мрежи, организирайки все повече демонстрации, те успяха да бъдат включени отново в колективните трудови договори на заетите в хотелиерството в Каталуня и на Канарските острови. /БТА

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Зори
    Зори
    Рейтинг: 1345 Неутрално

    За синдикатите често е важно освен количественото измерение и качествения състав на членската маса.По-образованите членове знаят какво искат и съответно постигат успех!

  2. 2 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3539 Неутрално

    Отслабването на профсъюзното движение

    започна през 80-те години на миналия век. Делът на хората, членуващи в синдикати във Франция, Холандия, Ирландия, Великобритания и Швейцария спадна с близо една трета
    _____________________
    От половин век в Европа либертошаманите превземат синдикатите за да защитават корпоративните интереси,пък с глобализацията тежкия труд се прехвърля или в колониите или при емигрантския човешки ресурс на място!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  3. 3 Профил на Quo Vadis?
    Quo Vadis?
    Рейтинг: 1264 Весело

    и един от бастионите на мафията и комунистите си отива :)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK