Жената, опитният, младият: кой може да е следващият председател на еврокомисията

Жан-Клод Юнкер

© Associated Press

Жан-Клод Юнкер



Тя няма 60 години, знае много езици, центрист е, притежава власт, но не е опиянена от това. При закрити врати е любезна и спокойна, но в същото време - силна. И най-важното – тя е дискретна. Запознайте се с мечтания кандидат на Франция и Германия за следващ председател на Европейската комисия. Но подобно на повечето мечти тя най-вероятно няма да се материализира, пише авторитетното издание "Политико".


Макар изборите за Европейски парламент да са чак след малко повече от година, европейските столици вече са се отказали от надеждата да настанят в Брюксел мечтания екип, който да ръководи еврокомисията. Вместо това се усеща всеобщо примирение, че изборът на нови лидери на ЕС ще бъде (както повечето европейски решения) трудна работа.


"Не може да направим много, освен да чакаме и да видим какво ще се случи", каза високопоставен френски дипломат, запознат с процеса.




Проблемът е, че пътят към европейските избори през май следващата година е осеян с политически препятствия – от френско-германските дискусии за реформата в ЕС, през Брекзит до следващия многогодишен бюджет на ЕС.


Най-висшият пост в Европейската комисия неизменно ще бъде част и от пазарлъка за други големи позиции, които ще останат свободни следващата година – тези на председателя на Европейския съвет, на върховния представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност и на президента на Европейската централна банка във Франкфурт.


Освен това има различни мнения сред държавите членки за ролята на комисията. Докато френският президент Еманюел Макрон иска по-активна еврокомисия (или поне официално), други, сред които няколко източноевропейски държави и Германия, са предпазливи към отстъпването на повече власт на Брюксел. Според тях, ако комисията получи повече влияние, това би означавало загубата му на национално ниво.


Криволичещ път


В същото време изборът на нов човек, който да ръководи еврокомисията, ще бъде особено стресиращ, предвид че трябва да бъде уреден въпросът с процедурата с т.нар. водещ кандидат.


Според Лисабонския договор националните лидери, които се срещат в Европейския съвет, трябва да предложат кандидат на Европейския парламент, "взимайки предвид" резултатите от европейските избори. На практика обаче нещата са по-сложни. За да вкара известна демокрация в процеса, европарламентът въведе процедурата с "водещия кандидат" (Spitzenkandidat – от немски). При тази система всяка партия в европарламента определя кандидат, който води листата. Претендентът, принадлежащ към партията, която спечели най-много гласове, след това бива препоръчан за одобрение от европарламента за нов председател на комисията.


Няма нищо законово обвързващо в процедурата с водещия кандидат и много национални правителства не я харесват, защото според тях по този начин им се отнема думата. Това може да доведе до сблъсък между институциите. Съветът вече заяви, че няма да се чувства задължен от процеса, а европарламентът настоя, че ще отхвърли всеки кандидат, който не е избран по системата за водещия кандидат. Според евродепутатите, ако наследникът на Жан-Клод Юнкер бъде избран по този начин, това ще придаде на поста му повече демократична легитимност.


На изборите през 2014 г. Европейската народна партия (ЕНП) номинира Юнкер за водещ кандидат, а социалистите – Мартин Шулц. Въпреки че много консерватори, включително германският канцлер Ангела Меркел и тогавашният британски премиер Дейвид Камерън, не бяха особено доволни, Юнкер спечели позицията отчасти защото ЕНП, която получи най-много гласове, не можеше да определи друг кандидат.


Много от факторите обаче този път ще са различни. Най-голямото предизвикателство ще бъде отсъствието на Великобритания, което може да предизвика пълно пренареждане в европарламента. От десетилетия той е доминиран от голяма коалиция между лявоцентристите и дясноцентристите. Но с излизането на британската Лейбъристка партия и на фона на засилващия се натиск от страна на популистките партии не е ясно какъв ще е резултатът следващата година.


Какво прави един кандидат добър


"Да владее много езици е явно предимство, а да има познания по трите работни езика на евроинституциите може да се смята за почти задължително условие" според Европейския център за политическа стратегия.


Не е задължително председателят на еврокомисията да е бивш държавен лидер, но "управленският опит е необходим предвид обхвата на задачите". И накрая надеждността и ефективността на кандидата може да бъдат подсилени, ако лидерите в Европейския съвет го сметнат за "един от техните съюзници".


И така, кой ще бъде той


Ако се следва процесът с водещия кандидат, избраният от Европейската народна партия е почти сигурен победител. Но предвид че наследникът на Юнкер ще бъде избран от нов европарламент с нов баланс на силите, всичко е възможно.


Френският президент Еманюел Макрон все още не е обединил партията си "Република, напред!" с никоя от съществуващите европейски политически сили и може да се окаже решаващ фактор, особено ако ЕНП и социалистите не успеят на спечелят 50% от евродепутатските места (в момента те разполагат с 53%).


Кандидатите са...


На този етап все още няма официални кандидати (партиите ще започнат да ги избират на конгреси през есента), но "Политико" е събрал най-вероятните претенденти и е дал оценка за шансовете им за номинация за водещ кандидат от определена политическа сила в европарламента.


Мишел Барние

© Reuters

Мишел Барние


Мишел Барние: шанс за номинация от ЕНП - нисък


Засега основното внимание е фокусирано върху него. Той е френски политик, на 68 години, в момента е главен преговарящ на ЕС за Брекзит. В различни моменти е бил френски външен, земеделски министър, министър по европейските въпроси и на околната среда. Има широк опит в политиката на местно, национално и европейско ниво, умее да работи с хора с много различни качества. Загуби на косъм номинацията на ЕНП за председател на еврокомисията през 2014 г.


Барние обаче не е от партията на Макрон и може да му е трудно да получи подкрепа от правителството си. Не говори немски. Малко хора в Брюксел се съмняват, че той няма да се кандидатира. Но за хората, които искат Европа да изглежда модерна и жизнена, бял мъж в края на 60-те няма да е най-добрият отговор.


Антонио Таяни

© Reuters

Антонио Таяни


Антонио Таяни: шанс за номинация от ЕНП - умерен


Бивш италиански журналист и говорител на италианското правителство, на 65 години. В момента е председател на европарламента, беше комисар по време на двата мандата на комисията на Жозе Мануел Барозу. Политик от старата школа, който знае на кого да стисне ръката и чие его да погъделичка. Смята се обаче, че му липсва детайлна политическа визия. Говори английски, френски и испански, но се чувства далеч по комфортно, когато говори на родния си италиански език.


Енда Кени

© Reuters

Енда Кени


Енда Кени: шанс за номинация от ЕНП - слаб


Кени, на 68 години, е бил ирландски депутат от 24-годишна възраст – 43 последователни години. Той ръководеше Ирландия от 2011 до 2017 г. след няколко министерски поста. Преведе страната през финансовата криза. Подобно на Барние е представител на по-старото поколение.


Юрки Катайнен

© Associated Press

Юрки Катайнен


Юрки Катайнен: шанс за номинация от ЕНП - умерен


Бивш финландски премиер, на 47 години, най-младият евентуален кандидат, настоящ зам.-председател на комисията, отговарящ за работни места, растеж, иновации и конкурентоспособност, от северна страна - членка на еврозоната. Смятан е за резервиран, което може да е проблем, в сравнение с другия евентуален финландски кандидат на ЕНП – харизматичния Александър Стуб.


Необичайно за еврокомисар, Катайнен упорито преследваше само няколко водещи проекта, най-вече Европейския фонд за стратегически инвестиции (който успя да прокара през европарламента и националните правителства за рекордно кратко време през 2015 г.), доказвайки способността си да си пробива път през брюкселската бюрокрация.


Александър Стуб

© Associated Press

Александър Стуб


Александър Стуб: шанс за номинация от ЕНП - умерен


Бивш финландски премиер, заменил на поста Катайнен. В момента е вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, отворен, спортна натура, изглежда сякаш се чувства комфортно в космополитна среда за разлика от обичайно тихите си сънародници.


На 51 години е, говори пет езика и е работил за четири евроинституции, включително като евродепутат. Според източници от Финландия обаче Стуб няма да се опита да изтласка Катайнен – негов сънародник, партиен съюзник и запален партньор за спортни маратони.


Урсула фон дер Лайен

© Reuters

Урсула фон дер Лайен


Урсула фон дер Лайен: шанс за номинация от ЕНП - слаб


Високо уважаван германски министър на отбраната, тя изглежда като мечтания кандидат. На 60 години, от голяма страна, от най-голямата партия (ЕНП), лице на важна нова инициатива на ЕС (общата европейска отбрана), говори английски, френски и немски и е родена и израснала в Брюксел, би била първата жена - председател на еврокомисията.


Тя обаче не е била национален лидер и не е заемала висок европейски пост. Освен това останалите правителства биха били подозрителни, ако еврокомисията има германски председател и германски генерален секретар (Мартин Зелмайер).


Далия Грибаускайте

© Associated Press

Далия Грибаускайте


Далия Грибаускайте: шанс за номинация от ЕНП - никакъв, заради вътрешни правила на ЕНП


Президент на Литва и бивш еврокомисар, изминала е пътя от член на Комунистическата партия от съветско време до дясноцентристки лидер. На 63 години би била първата жена - председател от балтийска бивша съветска страна. Много уважаван член на Европейския съвет.


Литовската конституция обаче изисква тя да не бъде член на политическа партия, което означава, че не би могла да бъде номинирана от ЕНП.


Федерика Могерини

© Reuters

Федерика Могерини


Федерика Могерини: шанс за номинация от социалистите - умерен


Върховен представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност, Могерини би била най-младият кандидат от голяма партия, ако бъде предложена от Партията на на Европейските социалисти. На 45 години, от голяма държава - основателка на ЕС (Италия). Малко вероятно е обаче социалистите да спечелят евроизборите и като главен дипломат Могерини или ще трябва да се оттегли, за да се състезава, или ще бъде много ограничена в кампанията си.


Има доста малко възможни или видими претенденти на социалистите. От сегашните еврокомисари звездата на Франс Тимерманс (първи зам.-председател, отговаря за по-добро законотворчество, междуинституционални отношения, върховенство на закона, Харта на основните права) залезе, тази на Марош Шефчович (еврокомисар за енергийния съюз) едва проблясна, а Пиер Московиси (еврокомисар за икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз) е от грешната френска партия, за да спечели подкрепата на правителството.


Ги Верхофстад

© Reuters

Ги Верхофстад


Ги Верхофстад: шанс за номинация от АЛДЕ - висок


Бивш белгийски премиер, той бе кандидат за председател на еврокомисията през 2004 г. Ръководи групата на АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите в Европа) в Европейския парламент и е координатор за Брекзит на институцията. На 66 години, заемал е висши постове в продължение на повече от 30 години и на национално, и на европейско ниво.


АЛДЕ обаче е едва четвъртата по големина политическа сила в европарламента, а Верхофстад е противоречива личност дори в собствената си партия.


Маргрете Вестагер

© Reuters

Маргрете Вестагер


Маргрете Вестегер: шанс за номинация от АЛДЕ, "Република, напред!" - висок


Най-видимият на световно ниво еврокомисар (отговаря за конкуренцията), Вестегер идва от малка лява датска партия и буди възхита, страх и неприязън в равни размери. На 51 години, харизматична, добре подготвена, стилна и стъпила здраво на земята. Тя е отличният комуникатор, за когото мечтаят мениджърите на компании и за когото се страхуват да работят пишещите речи. Освен това се говори, че има подкрепата на френския президент Еманюел Макрон.


Проблемът обаче е, че е от партия (АЛДЕ), която има по-малко от 70 места в 751-местния европарламент.


Матео Ренци

© Associated Press

Матео Ренци


Матео Ренци: Шанс за номинация от социалистите или "Република, напред!" - слаб


След главозамайващ период като премиер от социалдемократите в Италия той поведе Демократическата партия към изключително лоши резултати на изборите през 2018 г.


На 44 години, динамичен центрист, който отказва да чуе "не" за отговор. Но нефокусираната хиперактивност рядко води до успех в сложната бюрокрация на ЕС.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK