ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

И журналистите носят отговорност за атаката срещу медиите в Турция

За почти две години журналистите създадоха много работа на турското правосъдие. Общо 301 репортери, колумнисти, илюстратори или ръководни кадри в медиите може да прекарат общо 3158 години, 6 месеца и 8 дни в затвора и да платят милиони турски лири заради престъпления като "участие в заговор за преврат", "пропаганда за нелегална организация" или дори "оскърбление към държавни институции".


Обидата към президента е отделна категория, по която обвинените журналисти са няколко десетки, а общият брой съдебни дела е нараснал 1000 пъти - от 4 през 2000 г. но 4187 през 2016-а.


Данните на представителя на "Репортери без граници" в Турция Ерол Йондероглу превръщат страната (далеч не единствената, имаща проблеми със сигурността) в рекордьор. Тe обаче са само върхът на айсберга - от началото на извънредното положение през лятото на 2016 г. 140 медии (телевизии, радиостанции и вестници) и 30 издателства са били закрити.




Освен това 10 хиляди журналисти са безработни в момента - 30% от медийния пазар според Турския съюз на журналистите. 175 хил. сайта са блокирани и още 110 хил. отделни интернет адреса, както и 800 профила в "Туитър", които са невидими (заедно с "Уикипедия"). Кратък поглед отвъд медийния сектор показва още, че 5022 университетски преподаватели и над 4100 магистрати са загубили работата си заедно с още над 100 хил. други, голяма част от които са държавни служители.


Може би заради тези числа турските журналисти, правозащитници и преподаватели на семинара за Световния ден на свободното слово в четвъртък и петък в Европарламента в Брюксел посрещнаха с неодобрение думите на Хавиер Ниньо Перес от Европейската служба за външно действие.


Протест заради ареста на бившия главен редактор Джан Дюндар през 2015 г. завърши със сблъсъци с полицията

© Associated Press

Протест заради ареста на бившия главен редактор Джан Дюндар през 2015 г. завърши със сблъсъци с полицията


Пред участниците в семинара - посветен изцяло на медиите в Турция - той каза: "Трябва да запазим хладнокръвие... Турция е страна - кандидат за членство в Европейския съюз, която е изправена пред много и значими заплахи за сигурността си: ПКК, "Ислямска държава", продължаващия конфликт в Сирия, този в Ирак... и тези заплахи се увеличиха на 15 юли", каза той. "Беше трудна нощ и заплаха за демокрацията. Справедливо и разумно е Турция да действа срещу (Фетхуллах) Гюлен и другите заплахи. Извършените действия не са пропорционални на рисковете."


Колкото и властите в Анкара сами да говорят за тази сигурност (а противниците им да обвиняват Запада, че с действията или бездействията си легитимира посегателства срещу свободата на медиите), с референдума за президентска република преди година почти половината активни гласоподаватели поставиха този подход под въпрос. Осъждането на турските политики обаче беше съпътствано и от други тревожни въпроси - как допринася за ситуацията Европа, а и самите журналисти.


"И ние носим отговорност"


"Истина е, че не се чувствате комфортно вече. Знаете, че не ви гледат с добро око в полицията и службите. Моят случай е един от хиляди на ежедневна основа,", каза за "Дневник" Йондероглу. Срещу него има обвинения в "терористична пропаганда" заради солидарността със закрития, популярен сред кюрдите, вестник "Йозгюр Гюндем", закрит след неуспелия опит за преврат на 16 юли. Заедно с други обвиняеми той ще бъде изслушан от съда на 9 октомври.


Проваленият пуч обаче далеч не е началото на промените в медийния пейзаж, променили редакционната политика на много турски издания (без дори да става дума за свързания с духовника Фетхуллах Гюлен "Заман", иззет от държавата и по-късно закрит малко след събитията от 15 юли - най-четения вестник в Турция). Най-голямата турска медийна група, "Доган", премина в ръцете на свързвания с управляващите бизнесмен Ердоган Демирьорен едва тази година. Още през 2011 г. обаче две ключови медии на "Доган груп", телевизия "Стар" и многотиражният в. "Миллиет", бяха продадени, като вестникът отиде при Демирьорен.


Продажбата на медиите на "Доган груп" беше кулминация, която притесни много журналисти и анализатори в Турция - с нея Демирьоран получи контрол върху "Хюриет" (най-тиражния вестник след затварянето на "Заман"), информационна агенция "Доган" и гледаната от милиони "Си Ен Ен Тюрк". След нея между 80 и 90% (по различни оценки) от медиите в Турция са под контрола на свързани с властите бизнесмени и са склонни да изразяват позиции, отговарящи на правителствената политика. Под въпрос е и свободата на все още независими издания като "Джумхуриет", 14 журналисти от който наскоро бяха осъдени заради предполагаеми връзки с Гюлен.


За продължаващата години наред промяна в медийния пейзаж говори и Мехвеш Евин, работила от 90-те години насам за издания като "Сабах", "Йени шафак", "Ватан" и други. Уволнена е от популярния вестник "Миллиет" през 2015 г. заради публикации, критични към политиките на президента Реджеп Тайип Ердоган. Изданието сега е собственост на "Демирорен груп" - същия холдинг, свързван с управляващите, който купи най-голямата турска медийна група, "Доган", по-рано тази година. "От 2015 г. не съм си намирала работа в масмедиите и знам, че вече няма да стане", каза тя в разговора си с "Дневник" преди участието си в семинара.


"Работих за много издания. Видях как те се промениха след смяна на собствеността", каза тя по-късно пред колегите си. "Това стана още когато Партията на справедливостта и развитието беше звездата на Близкия изток. Така ние също имаме отговорността си. Твърде късно се изправихме срещу цензурата. Когато критични журналисти бяха уволнявани, ги изоставяха. Когато кюрди губеха работата си, бяха сочени за терористи."


Турският президент Реджеп Тайип Ердоган с предприемача Айдън Доган. Отношенията на двамата, някога белязани от открита враждебност, се промениха неколкократно през последното десетилетие

© Associated Press

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган с предприемача Айдън Доган. Отношенията на двамата, някога белязани от открита враждебност, се промениха неколкократно през последното десетилетие


Крайният резултат


"Медийната култура, процъфтяла при ПСР... не позволява разследвания, дисиденти са осъдени във вестниците преди присъда в затвора. (Но това се случи) и след преврата от 1980 г., и след този от 1997 г.; (случваше се) с медиите на Гюлен, на ПСР, понякога - на Доган", каза по време на семинара Пьотр Залевски, кореспондент на сп. "Икономист" в Турция.


За Залевски, който говори турски, националният печат е "отделна вселена". "В Турция границите между реалност и измислица отдавна се срутиха. В по-голямата част от свободния свят фалшивите новини идват от периферията, а в Турция - от мейнстрийма", каза той. "Ако останете дълго в тази вселена, ще повярвате, че Европа мрази (президента Реджеп Тайип) Ердоган заради метрото и летищата... че превратът беше насочван от учени край Мраморно море... че колегите от "Джумхуриет" заслужават присъди от общо 281 г. заради критични туитове... че според 42% (от респондентите в проучване) Германия създава напрежение, защото се притеснява от ръста на Турция.


Йондероглу се опасява, че медийният пейзаж, при който най-малко 80% от медиите са станали проправителствени, позволява на властите да правят пропаганда в своя полза, без нарушеното равновесие да бъде санкционирано. "Когато политически лидери са зад решетките и са изложени на публичен линч, имате всички параметри, за да спечелите изборите."


Според Мехвеш Евин обаче проблемите на свободната преса имат и обратна страна - "турските медийни потребители са основно зрители, а не читатели", а подкрепата, която се дава гласно на независими издания, не е достатъчна. "Джумхуриет" водеха кампания за купуване на вестника, за да му се окаже подкрепа (по време на процеса). "Някои хора искаха да поддържат каузата, но бяха малко и не помогнаха на продажбите", каза тя за "Дневник".


Мехвеш Евин

© Европейски парламент

Мехвеш Евин


Битката продължава онлайн и в чужбина


За някои журналисти, които работят в Турция, трудното може едва да предстои. С нов закон, който предстои да влезе в сила, Анкара смята да сложи и онлайн услуги под контрола на регулатора за електронни медии. Органът ще може да блокира аудио- и видеосъдържание, излъчвано онлайн, както и публикации в социалните мрежи и дори филми, ако те се считат за заплаха за националната сигурност и морални ценности. "Така че в близкото бъдеще сесии на европейски медии ще бъдат подложени на цензура от турския аудио-визуален съвет", каза за "Дневник" Йондероглу, помолен да коментира закона. "Бордът ще може с решение на съдия да забранява цялото съдържание. И всичко това ще бъде законно."


А и напрежението в медийния сектор в Турция, изглежда, "прелива" сред многочислените турски общности в Европа - представителите им лесно получават достъп до проправителствено съдържание онлайн, а и по-младите на практика са "поколението Ердоган" - израснали, без да познават друг лидер. Ако досегашните избори поставяха това разделение под въпрос, референдумът на 16 април миналата година за преход към президентска република показа, че диаспората в страните с най-голямо турско малцинство на запад е разделена, но все пак с превес "за" управляващите в Турция.


Ерол Йондероглу

© Европейски парламент

Ерол Йондероглу


"Свикнахме със злоупотребата с медийните права", каза вчера по време на семинара Мехмет Коксал от Европейската федерация на журналистите. Той смята, че трябва да се търси начин "да не се отегчава публиката" с решения, които не работят. Какво обаче трябва да се направи остава въпрос, на който европейските регулатори ще търсят отговор.


Какво (не) може да направи Европа


Турция може да е твърде важна за Европа, но това не решава проблема на журналистите. Нито пък отговаря на поляризацията в обществото, смята Йондероглу. "Мисля, че ако ЕС и външни международни организации просто очакват Турция сама да направи нещо, не е възможно. И фактът, че те търсят начин Анкара да има стратегическо значение, не допринася много за каузата ни."


За онези, които пишат за политика и човешки права, все пак има надежда - дори в условията на извънредно положение и задаващи се предсрочни избори с висок залог, смята Мехвеш Евин. "Мисля, че все още е възможно, но е трудно, особено за младите. Най-трудно е, когато излизаш по улиците и се опитват да разбереш как се чувстват хората, а те не отговарят", каза тя в разговора си с "Дневник". "Освен това ставаш малцинство. Мисля, че в правителството не се интересуват от такива като нас, като мен. Телевизията е под контрола им. Останаха "Джумхуриет" и още две издания, а срещу тях има разследвания. Трябва да стъпваш на пръсти и да внимаваш как представяш информацията, но още можеш да го правиш. Още има място за журналистика."


Докато обмисля внимателния си отговор - така че нито да изолира Турция, нито да бъде използвана за вътрешнополитически цели на управляващите - Европа трябва да решава и свои, наскоро възникнали проблеми. Само за няколко месеца на територията на съюза имаше две убийства на журналисти, които недвусмислено се свързват с работата им.


Откривайки семинара, председателят на Европарламента Антонио Таяни настоя, че "не би стигнало да се открие кой е извършил убийствата на Дафне Каруана Галиция и Ян Куцяк", а е нужно да се знае и "кой ги организира". "Европа да погледне собствените си проблеми", е обичайна реакция на лидери, които не желаят да бъдат поучавани.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK