Съжалявам, Бойко, това не е Словакия: пет извода от срещата между ЕС и Западните Балкани

Не беше като подновяване на брачните клетви, защото голямата церемония така и не се състоя. Беше като това двама партньори да заявят, че все още искат да бъдат заедно, въпреки че единият се прави на трудно достъпен. С тези думи авторитетното издание "Политико" описва срещата на върха между Европейския съюз и страните от Западните Балкани в София миналата седмица.

Преди 15 години на срещата в Солун лидерите на ЕС казаха на колегите си от Балканите, че си принадлежат един на друг и че страните им един ден могат да се присъединят към съюза. Само една от тези държави обаче, Хърватия, днес е член на ЕС. Сега, обезпокоен от засилващото се влияние на Русия, Турция и други играчи, ЕС върна региона в дневния си ред и проведе среща на върха в българската столица, пише "Политико".

На края на форума председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер и българския премиер Бойко Борисов отправиха топли думи за засилване на връзките с и в рамките на региона, който бе силно засегнат от войните и гражданските безредици през 90-те години, а сега се бори с корупцията, организираната престъпност и слабите институции.

Френският президент Еманюел Макрон обаче настоя, че ЕС първо трябва да се фокусира върху собственото си реформиране, преди да се впусне в ново разширяване. А бойкотът на испанския премиер Мариано Рахой заради присъствието на Косово, което Испания и още четири държави в ЕС не признават, напомни за останалите разделения за региона.

Ето пет извода от срещата в София:

Бъдещи членки на ЕС? Става въпрос за перспектива

Крайната декларация от срещата изразява "недвусмислена подкрепа" за "европейската перспектива" на Западните Балкани. Изразът нарочно е формулиран неясно. В текста от срещата в Солун се казва, че "бъдещето на Балканите е в рамките на ЕС", но подобно категорично изявление вече не се радва на единодушна подкрепа сред държавите членки. Няколко правителства не са убедени, че всички страни от региона принадлежат към клуба. Те освен това се опасяват от реакциите сред гласоподавателите, тъй като съпротивата срещу разширяването се засили значително през последните 15 години.

Някои лидери отидоха по-далеч от официални текст. Германският канцлер Ангела Меркел заговори за "ясна перспектива за членство", а австрийският канцлер Себастиан Курц отбеляза напредъка на страните по пътя към ЕС. Макрон обаче предпочете да каже: "Не вярвам в процеса, при който започваме преговори, те продължават десет години и не намираме решение. Бих желал по-силна връзка с всички държави, които предприемат смели реформи."

Тирана и Скопие ще трябва още да се потрудят

Европейската комисия по-рано тази година препоръча началото на преговори за членство с Албания и Македония, но ключови лидери от ЕС не пожелаха да подкрепят това виждане в София.

Времето за решения бе отложено за срещата на върха в Брюксел през юни, но и двете страни кандидатки ще трябва да се потрудят повече дотогава, за да имат шанс. Македония трябва да реши дългогодишния спор с Гърция за името, а Албания е под натиск да вземе по-сериозни мерки срещу организираната престъпност и нелегалните имигранти.

Албанският премиер Еди Рама изрази разочарованието си от поставянето на нови условия преди самото започване на разговорите. "Процесът стана още по-труден и по-малко предвидим за страните", коментира той. Но въпреки скептичните коментари на Макрон и на други Рама каза, че е ентусиазиран за перспективата на Албания след срещата.

След като се срещна с гръцкия си колега Алексис Ципрас, македонският премиер Зоран Заев обяви, че двете страни се надяват да постигнат решение за името преди срещата през юни, като все пак уточни, че това зависи и от много други участници – президентите, лидерите на опозицията, гражданите. Няколко дена след срещата Заев предложи името Илинденска Македония, но ВМРО-ДПМНЕ, основната опозиционна партия в страната, го отхвърли. Ципрас също има проблеми с получаване на широка подкрепа за промяната в страната си и инициативата за Илинденска Македония бе отхвърлена в събота след срещите му с опозиционните партии и един от коалиционните партньори.

Никой няма да се присъедини скоро

Миналата година Юнкер предизвика изненада като намекна, че Сърбия и Черна гора може да се присъединят към ЕС до 2025 г. Официални служители от ЕС коментират, че датата е посочена, за да имат политическите лидери от Западните Балкани стимул да съживят усилията за реформи.

Много правителства в ЕС обаче смятат, че тя създава нереалистични очаквания в региона. Попитана какво мисли за този срок, Меркел коментира, че членството трябва да се основава на реален напредък. "Не става въпрос за времеви хоризонт, а за това какво е било постигнато – за върховенството на закона, борбата с корупцията и други условия като граничните спорове", подчерта канцлерът.

Проблемът с Косово продължава

Иронично, една от страните, които създават най-много главоболия за Запада, нямаше дори да съществува без западната намеса. Бомбардировките на НАТО през 1999 г. сложиха край на сръбските репресии срещу етническото албанско мнозинство и откриха пътя за обявяването на независимост на Косово през 2008 г. Белград обаче продължава да се отнася с Косово като с отстъпническа провинция и с подкрепата на Русия и Китай попречи на присъединяването му към ООН.

Фактът, че пет държави от ЕС (Испания, Гърция, Румъния, Кипър и Словакия) не признават Косово, прави международните срещи още по-трудни. В декларацията от София шестте страни от Западните Балкани са наречени "партньори", за да не бъдат разтревожени тези, които не признават Косово за държава. По същата причина лидерите от региона бяха представени без титли като президент.

ЕС е категоричен, че нито Косово, нито Сърбия имат шанс да влязат в блока, докато не решат проблемите си. Въпросът обаче е изключително труден. Много сърби смятат Косово не просто за част от своята територия, но и за люлка на нацията си.

Това не е Словакия

Домакинът на срещата Борисов се опълчи срещу настроенията към Балканите в Западна Европа. Той отбеляза, че ако целият регион бъде разглеждат като една държава, брутният му вътрешен продукт ще бъде 96 милиарда евро, колкото е този на Словакия, а населението ще е по-малко от това на Румъния. "Това ли е страхът? Това ли заплашва ЕС", попита Борисов на заключителната пресконференция.

Туск обаче посочи, че най-скорошната история на региона е доста по-мрачна и сложна от тази на Словакия. "Когато става въпрос за проблемите на глава от населението, Западните Балкани са много по-големи от например Германия и Франция, взето заедно", отбеляза той.

Всичко, което трябва да знаете за: