© Юлия Лазарова
Високи оценки за първото българско ротационно председателство на Съвета на ЕС, подобрен имидж на страната, основен фокус върху европейската перспектива пред Западните Балкани и по-умерена равносметка за напредъка по останалите приоритети – това са основните изводи от националните представителни проучвания на "Алфа Рисърч", проведени през декември 2017 и юни 2018 г., които сравняват очакванията преди и оценките след края на председателството.
Прави впечатление, че в отговор на въпрос какво научиха българите за ЕС по време на председателството най-голям процент (30%) отговарят "не мога да преценя". Следват отговорите за лидерите на отделните страни (24%), Най-важните проблеми, по които се работи в ЕС (22%), за институциите на ЕС и как ще се развива ЕС през следващите години (по 21%).
Отново голям процент от хората (26 на сто) са казали, че не могат да преценят коя е областта, в която България е постигнала резултати.
Най-много информация - за Западните Балкани
Почти всеки втори българин (48%) заявява, че е получил достатъчно информация през тези шест месеца – ръст от 10 на сто спрямо навечерието на европредседателството. Хората с по-високо образование и в активна възраст от големите градове виждат повече възможности за себе си в ЕС. Точно те най-много са търсили и получавали информация. Че не са получили достатъчно информация, казват 33% (в сравнение с 44% от края на миналата година). Общо 19% заявяват, че не ги интересува и не са информирани (ръст от 1% спрямо проучването преди началото на председателството).
Трите области, в които българите са получили най-много информация, са: интеграция на Западните Балкани (49% - ръст от 19 пункта спрямо декември), приоритетите на българското председателство (29% през декември - 31% през юни), културни събития през този период (11% през декември - 19% през юни).
Сравнението показва, че от гледна точка на общественото мнение най-силният информационен акцент е поставен върху Западните Балкани и това до голяма степен определя прочита и оценките за цялото председателство, посочват от "Алфа Рисърч".
Къде има най-голям напредък
Общо 55% от анкетираните са на мнение, че страната е постигнала напредък по темата "европейска перспектива за Западните Балкани". Почти всеки трети смята, че има напредък и по темата "бъдещето на Европа и младите хора". По-слабо видими или по-взискателни са гражданите по темите за сигурността и стабилността (27%) и цифровата икономика и умения на бъдещето (19%).
В отговор на въпрос за един основен приоритет, който да бъде продължен по време на австрийското председателство, се запазва йерархията в значимостта, но позициите на първите три теми силно се сближават: Западни Балкани – 34%, бъдеще на Европа и младите хора – 29%, сигурност и стабилност в единна Европа – 27%. Може да се смята, че тези нагласи са своего рода червена лампа от страна на общественото мнение, че ако българските усилия и постоянство по темата Западни Балкани не бъдат продължени, тласъкът и напредъкът могат да бъдат загубени, посочва "Алфа Рисърч".
Как се справи България
Умерените очаквания през декември към подготвеността и начина, по който ще се справи страната в първото си европредседателство, се трансформират в позитивни оценки в неговия край. Мненията подготвена - неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14. Тоест в съотношение 4:1 българите изразяват удовлетвореност от подготвеността на страната и участващите екипи. Че България е неподготвена, са смятали 21% от анкетираните през декември 2017 г., а към юни 2018 г. този процент е намалял - 14 на сто. Отговор "не мога да преценя" са дали съответно 32% (декември 2017 г.) и 26% (юни 2018 г.).
Всеки пети (19%) смята, че България се е справила много добре със задълженията си по време на европредседателството, още 62% - по-скоро добре. Негативните мнения са общо 13%, от които само 1% са с оценка "много лошо". Всеки десети по-скоро скептичен или колебаещ се през декември гражданин е променил през юни оценката си към положителна.
Къде има резултати
Областите, за които общественото мнение смята, че страната е постигнала резултат са по-фрагментирани.
Условно може да се разделят на три групи. Безспорният фаворит и тук са Балканите – конкретни стъпки към постигане на по-голяма свързаност между държавите от региона виждат 35%.
Втората група се формира от пряко засягащи България теми като премахване на двойния стандарт при храните, европейски фондове за България, защита на българските превозвачи, присъединяване на България към еврозоната. Тук оценките са по-скромни – 22-23% виждат напредък.
Третата група обхваща общи европейски проблеми – външни граници, бъдеще на Европа и младите хора, цифрова икономика, където между 18-20% смятат, че има развитие.
Голям процент от хората (26 на сто) са казали, че не могат да преценят коя е областта, в която България е постигнала резултати в периода на председателството.
Какви са ползите
Основните ползи за България от ротационното председателство гражданите виждат в: повишен международен престиж и признание (44%), повишена популярност и интерес от страна на европейски граждани (30%), икономически ефекти от ръста на посетители (22%).
По-сериозна е резервираността на общественото мнение за цялостните дългосрочни ефекти вътре в страната – промяната в самочувствието на българските граждани и компетентността на българската администрация (съответно 18% и 13%).
Според "Алфа Рисърч" в обобщение, сравнението на обществените нагласи преди и след българското председателство на Съвета на ЕС показва, че българите са:
- оптимисти за усилията и направеното от институциите и политиците - страната се е справила добре, получила е повече престиж и признание;
- реалисти са за постигнатото - виждат по-скромни постижения в напредъка по общо европейски проблеми, по-силен резултат по отношение на Западните Балкани;
- взискателни към политиките и позициите на българските политици оттук нататък.
Ротационното европредседателство е допринесло за това хората да видят в позитивна светлина европейските усилия на държавата. Същевременно очевидно има още много неща, които трябва да бъдат направени, за да се почувстват българите истински и равноправни европейци.
