© Associated Press
Да се пенсионира на около 40 години и да живее както му харесва: бившият метеоролог Ларс Хатвиг на практика е осъществил мечтата на "спестовниците", макар и понякога с цената на аскетски режим. Хората като него печелят последователи в застаряваща Германия.
"Това стана преди четири години: тогава установих, че вече нямам нужда от заплата. Вече не бях принуден да работя и напуснах", разказва пред "Франс прес" 47-годишният берлинчанин. Всичко това не е минало безпроблемно. "В продължение на една-две години наистина бях изключително голям скъперник", доверява той. "Избягвах да включвам лампите вкъщи, проверявах редовно електромера, купувах най-евтината храна", спомня си Хатвиг, който е ерген. "Тази фаза обаче отмина", усмихва се той.
Хатвиг взел решението още през 2004 година, но му били необходими десетина години, за да постигне своята цел благодарение на драстични икономии и стратегия на разумни финансови инвестиции, по-специално след кризата от 2008 г., когато борсите се сринаха и акциите временно се обезцениха.
Ларс Хатвиг не е единствен: в интернет се роят германските блогове и форуми, администрирани от настоящи или бъдещи "спестовници".
Също като активния Оливер Ньолтинг, на 29 години, който разказва за всеки етап от своя поход към финансовата свобода. "Моята цел всъщност е да бъда щастлив", обявява младият програмист от Хановер. Да се пенсионира на 67 години? Нещо немислимо за него. Но "аз все пак мога да си представя, че когато навърша 40, ще си кажа: правих това 10 или 12 години, сега мога да върша друго нещо". Какво точно той още не знае.
Да живееш под възможностите си
Техните мотиви са политически, екологични или лични. Често произхождащи от средната класа, "спестовниците" водят здравословен и умерен живот, в който цигарите нямат място. Те не гледат с добро око на колите, големите апартаменти и марковите дрехи.
"Наистина ли имам нужда от всички тези неща, които консуматорското общество иска да ме убеди на всяка цена, че са ми необходими?", обобщава Гизела Ендерс, автор на книга по темата. Това поставяне под въпрос е предварително условие да се отиде в края на краищата по-далеч.
"Един спестовник живее дълъг период от време под възможностите си с цел да придобие финансова независимост, за да постигне в крайна сметка мечта или конкретно желание", обяснява Ларс Хатвиг.
По същество става въпрос човек да се освободи от "своя екзистенциален страх, свързан с парите", загубата на работно място или стреса, който разболява хората или ги кара да "прегарят", допълва Гизела Ендерс.
При наличието на голям брой книги и източници на информация по темата няма нужда човек да е финансов гений, твърди Хатвиг, който вече обучава, когато има желание и срещу заплащане "кандидат-спестовници" каква стратегия да следват при своите финансови инвестиции и вложения в недвижими имоти. Дейност, която той определя като хоби.
Това течение води началото си от Съединените щати, където е разпространявано под акронима FIRE (съкращение на английски на "Финансова независимост предсрочно пенсиониране", което само означава "огън") от известни блогъри, сред които звездата в бранша "Mister Money Moustache".
В Европа също се развиват инициативи като "Седмици за финансова независимост" (съкращението на английски е FIWE) - редовни срещи на членовете на спестовната общност, организирани от една двойка, родители на две деца, които преди са живеели в Германия, а сега са се установили в Румъния.
Егоисти?
До момента не е било провеждано каквото и да било преброяване на последователите на тази житейска философия в Германия. Според Ендерс те предпочитат дискретността: "Това е германски феномен: не се говори за пари."
В момент, когато най-голямата икономика в Европа търси отчаяно решения за финансиране на пенсионната система след 2025 г., когато представителите на бейби бум поколението, родени след Втората световна война, започнат да се пенсионират и когато повишаването на пенсионната възраст до 69 или 70 години изглежда неизбежно, "спестовниците", изглежда, решават по свой начин демографската главоблъсканица: като отказват да се включат в тази игра.
Избор, който им навлича критики: как солидарното общество може да продължи да функционира, ако все повече хора - които са извлекли полза от системата, например като са ходили на училище или са научили някакъв занаят - плащат по-малко или изобщо спрат да внасят социални осигуровки?
Ларс Хатвиг, който казва, че често получава на своя блог негативни съобщения в тази насока, вижда в тях известна доза завист. "Да, аз ще съм внесъл по-малко пари за социално осигуряване, но аз не искам пенсия от държавата", защитава се Оливер Ньолтинг.
Когато напускат традиционния професионален път, повечето от "спестовниците" откриват нова мотивация често в доброволчеството, подчертава Гизела Ендерс, според която истинският дебат е другаде: "Ние би трябвало по-скоро да помислим за качеството на професионалния живот, което предлага днес нашето общество, за да стигнат младежи на 25 години дотам да кажат: искам да спра да работя на 40 години." /БТА
