Между амбициите и реалността: какво искаше и какво направи България като европредседател

Лидерите на ЕС и на България при откриването на европредседателството в Народния театър

Не е съвсем страна за пример, но затова пък е ангажиран член на ЕС." Тези думи на германския ежедневник "Зюддойче цайтунг", макар и написани преди българското европредседателство, доста точно описват изминалите шест месеца на страната начело на Съвета на ЕС.

Първото за България ротационно председателство приключи в края на юни. И оттогава не спряха да валят числа - 36 465 делегати и 4738 журналисти са посетили страната, проведени са 284 събития, 12 неформални съвета, затворени са 78 от 105 наследени от естонското председателство досиета. Звучи впечатляващо, особено за малка страна като България.

Какво означават обаче всички тези срещи и може ли да се каже, че броят им или този на постигнатите споразумения в съвета са показател за успех или са просто част от програмата на всяко едно ротационно председателство, което се сменя на шест месеца? Успя ли България да направи пробив по трудни теми, например по широко обсъжданото сближаване със Западните Балкани, или се оказа безсилна да помири противоположни позиции в ЕС?

Нещо повече от срещи?

Важно е да се отбележи, че България трудно може да се похвали, че е поела кормилото на ЕС или е била лидер, защото европредседателството не означава това. То е свързано с координация и търсене на компромиси, а не с лидерство.

Всяка председателстваща Съвета на ЕС страна е отговорна за организирането на срещи и функционирането на работните групи на съвета, за определянето на дневния ред, ръководеното на сесиите, постигането на общ подход в дискусиите. Държавата председател трябва да представлява и защитава постигнатите споразумения в преговорите с Европейската комисия и Европейския парламент. В сътрудничество с европарламента Съветът на ЕС приема решения, които са задължителни за държавите членки. Три последователни председателства (в случая Естония, България и Австрия) определят заедно няколко приоритета, по които да работят в продължение на 18 месеца.

Фотогалерия: "Сичко наи хубаго" и други послания от лидерите на ЕС >

За сравнение: по време на естонското председателство в Талин са били организирани 275 събития - една среща на върха, 10 неформални министерски срещи, 10 конференции на високо ниво, около 20 посещения, 226 срещи на експерти и осем събития от парламентарното измерение. Общо 34 хил. души са посетили събитията в Талин, 27 хил. от които чуждестранни гости, включително и журналисти. В Брюксел са се провели 1228 срещи на работни групи и 31 съвета. През втората половина на 2016 г. Словакия проведе 1212 сесии (всички сесии от министерски съвети до срещи на работни групи, специални събития на председателството, както и експертни срещи, срещата на високо ниво в Братислава).

Макар тези числа да изглеждат внушително, особено за по-малките държави членки, те са част от една нормална процедура за ЕС и се случват по време на всяко европредседателство. Не може да се отрече, че те създават огромен натиск за държавната администрация и са обвързани със засилени мерки за сигурност, натоварен график и организация на много нива, но трудно могат да се определят като някакво голямо постижение на което и да било председателство. Така че макар тези данни да говорят за организационния мащаб и сложност на европредседателството, истинското постижение оттук нататък ще бъде запазването на доброто функциониране на администрацията извън натоварения режим през последните шест месеца.

Еманюел Макрон, Тереза Мей и Ангела Меркел на Моста на влюбените в София

Все пак ролята на държавата председател, въпреки че в голяма степен е предопределена от дневния ред в ЕС, е важна, защото от дипломатическите й умения и способността й да постига компромис по често доста сложни теми, зависи напредъка по зададените теми. Така че броят затворени досиета не бива да се подценява.

Отвъд числата

Започване на преговорите за многогодишната финансова рамка, придвижване на разговорите за Брекзит, намиране на компромис за реформата на европейската система за предоставяне на убежище. Това са все амбициозни проекти, които обаче тъй или иначе се придвижват независимо дали председателят на Съвета на ЕС е Естония, България или Австрия.

София опита да остави своя почерк най-вече по една тема - свързаността със Западните Балкани. През всичките шест месеца от началото на годината въпросът за европейската перспектива на региона присъстваше в почти всички изказвания по време на срещи от календара на председателството. Положителните оценки са логични поради факта, че среща в този формат бе проведена за пръв път от 15 години. Въпросът обаче е какво стои отвъд събирането на десетки лидери и многократно рекламираното от българското председателство "поставяне на темата високо в дневния ред на ЕС".

Тук оценките са противоречиви. От една страна, на т.нар. Декларация от София й липсваше голямата амбиция, която се очакваше. От друга обаче, България трудно може да помири Прищина и Белград например, или пък да промени позицията на Испания за независимостта на Косово. За Македония развитието също не е еднозначно. Въпреки споразумението за името между Скопие и Атина Македония трябваше да се примири с отлагането на обещаните преговори за еврочленство чак за следващата година, макар да се очакваше те да започнат през юни. И все пак, ако не беше стимулът за Скопие, не е сигурно, че изобщо щеше да се стигне до сделка за името на Македония.

Реалността бе обобщена с ярки тонове от германския "Ханделсблат": "По тази тема Бойко Борисов влезе в ролята на портиер, който се опитва да вкара в ЕС страните от Западните Балкани. Да даде тласък на евроразширяването - това наследство иска да остави Борисов от българското европредседателство. Но далеч не всички от колегите му в ЕС реагират с възторг". Изданието акцентира върху упоритостта, с която София повдига този въпрос на всички форуми в рамките на българското европредседателство. В този смисъл европредседателството може наистина да се похвали с успех за връщането на темата сред основните в ЕС, но не може да се пребори с твърдите национални политики на някои държави членки.

Една от най-трудните задачи за България бе да постигне компромис по темата за миграцията. София даде заявка, че ще предложи нов подход и нова философия за реформата на общата европейска система за убежище от гледна точка на засилен граничен контрол на външните граници и максимално добър анализ на вход. И тук обаче националните интереси надскочиха възможностите на европредседателството и срещата на върха в края на юни бе далеч от очаквания пробив, а резултатите по-скоро отложиха проблема, отколкото да го решат.

Между амбициите и реалността: какво искаше и какво направи България като европредседател

Министърът за европредседателството Лиляна Павлова многократно изтъкна като най-голямата гордост, че още в първото тримесечие е бил постигнат успех в рамките на социалния стълб, а именно споразумението за командироването на работници и единното заплащане на тях. Освен това по време на българското председателство са били затворени три досиета, по които не е имало съгласие в продължение на две години и половина - за единните системи за социална сигурност, за регламента за баланса между личния и професионалния живот и за прозрачността на условията на труд.

Поставяйки тази и още няколко теми (за двойния стандарт за храните, увеличаването на средствата за България по кохезионната политика, исканията на българските превозвачи), страната от позицията на пръв сред равни искаше да покаже, че не е "втора класа". Друг въпрос е за какво говори вътрешнополитическото развитие.

А междувременно в България

Заявките на българските управници, че България е променила имиджа си и се е доказала като надежден партньор, са очаквани. Не толкова очаквани обаче бяха някои събития, които засенчиха както председателството, така и опитите за излъскване на образа на България на международната сцена.

През целия януари дебатите около Истанбулската конвенция се откроиха като основна тема, разделяща общественото мнение, а международните гости надали са пропуснали и случаите с шесторното убийство в Нови Искър и показното убийство на бизнесмена Петър Христов.

Протест против Истанбулската конвенция в София

Февруари не помогна много да се повиши самочувствието на българите, че са европейци и страната им заслужава мястото си сред останалите 27 членове на ЕС. Казусът с атаката на Валери Симеонов срещу евродепутата Ска Келер, който стигна и до Европейската комисия, и неяснотите около сделката за ЧЕЗ бяха далеч по-коментирани от довършването на подготвеното при естонското председателство подписване на регламента за неоснователното блокиране на географски принцип, който е смятан за едно от важните досиета на ЕС и за стъпка към създаването на единен цифров пазар.

Ако не беше срещата на председателите на Европейската комисия и на Европейския съвет с турския президент във Варна, третият месец от българското европредседателство щеше изцяло да премине под знака на разправиите покрай посещението на патриарха на Руската православна църква Кирил. В срещата с Ердоган България съумя да бъде посредник и макар да постави пред него двустранни въпроси (обезщетенията за имотите на бежанците от Беломорска Тракия), като в същото време не превърна разговорите в заложник на междудържавни спорове. Притесненията за спазването на правата в Турция обаче останаха, а отношенията между Анкара и Брюксел продължават да са в много ниска точка.

Вътрешните скандали не се разминаха и през април. В средата на месеца кметът на район "Младост" Десислава Иванчева бе показно арестувана в центъра на София, а впоследствие бе обвинена за подкуп в особено големи размери. Така страната, която иска да е пример за Западните Балкани, се оказа в ситуация да защитава собствените си стандарти, а в поредния си годишен доклад "Репортери без граници" заяви, че България е не само медийно най-несвободната държава от ЕС, но и е единствената в съюза в категорията "трудна ситуация".

Показният арест на кмета на столичния район "Младост" Десислава Иванчева

Кулминацията на европредседателството (срещата за Западните Балкани през май) също беше в известна степен засенчена и заради по-важни към този момент теми за ЕС (отношенията със САЩ), и заради посещенията на премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев в Русия.

И все пак според скорошно проучване на "Алфа Рисърч" 81% от българите оценяват положително европредседателството. Сравнението показва, че от гледна точка на общественото мнение най-силният информационен акцент е поставен върху Западните Балкани. Мненията подготвена - неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14. Тоест в съотношение 4:1 българите изразяват удовлетвореност от подготвеността на страната и участващите екипи.

Тези числа изглеждат положително, особено на фона на това, че България тръгна от нелека позиция по пътя на своето европредседателство. Малко позната, известна предимно с корупция и бедност, тя трябваше да накара останалите страни да чуват гласа й по важни теми в ЕС. Не особено ласкаво обаче звучи коментарът на Юлия Роне за "Вашингтон пост", според който за разлика от Унгария и Полша до днес България не е "проблемно дете" за ЕС, но говоренето за стабилност прави крайната десница да изглежда нещо нормално и създава ситуация на постоянна бедност, корупция и масово емигриране на младите." Това повдига въпроса наистина ли България е възприемана като надежден партньор в ЕС или на нея се гледа просто като на не създаващ проблем аутсайдер и, ако последното е вярно, дали председателството поне малко промени това в положителна посока.

Преди началото му друг германски вестник, "Ханделсблат", писа, че "в това начинание българският министър-председател иска да се представи като европеец за пример". Отговорите дали е успял предстоят, а оценките далеч няма да са еднакви.

Всичко, което трябва да знаете за: