Как настъпи краят на източногерманските пари

Снимката е от 1948 г.

© Associated Press

Снимката е от 1948 г.



Валутният и икономически съюз между Западна и Източна Германия подписва навремето края на източногерманската марка. Днес остават само споменът за бързата й смърт и 1.5 милиарда марки без никаква стойност, пише "Дойче веле".


Берлинската стена пада на 9 ноември 1989 г.. Няколко месеца по-късно - през юли 1990 - източногерманската централна банка сдава суверенитeта си върху монетарната политика и прехвърля правомощията си на западногерманската Бундесбанк. Това означава внезапната кончина на източногерманската марка, а западногерманската "дойче марк" става официално платежно средство и в Източна Германия.


Намиращите се в източногерманските банки пари автоматично са конвертирани в дойче марки. Близо 17-милиона източногерманци обаче имат на разположение само шест дни, за да обърнат спестяванията си в западни марки, иначе рискуват да ги загубят.




Обмяната обаче не е възможна в брой - за целта не са отворени обменни бюра, а всички източногерманци трябва да внесат парите си по сметка в банка, за да бъдат обърнати те автоматично в дойче марки. Обмяната е извършена по два разменни курса: всеки има право да обмени 6 хиляди източногермански марки по курс 1:1, а всички спестявания над тази сума са обменени по курс 2:1.


Обединение на всяка цена


Как обаче да си обясним, че преминаването към западногерманската марка е извършено толкова бързо - без Бундесбанк да знае какво е истинското състояние на източногерманската икономика, какви са нейната производителност и конкурентоспособност? Икономическият експерт проф. Вилфрид Фурман от университета в Потсдам смята, че тогавашният канцлер Херлмут Кол е искал бързи решения, които да направят обединяването на двете Германии необратим процес. Той е искал да подпечата тази сделка на всяка цена, казва Фридман, който е и експерт по монетарна политика.


Преминаването към дойче марк е извършено въпреки сериозните резерви от икономическо естество на федералната Бундесбанк. По онова време според едни обменният курс е много щедър, според други той е мощна дотация за източногерманците, тъй като заплатите, наемите и пенсиите са преизчислени по курс 1:1. А поставянето на горна граница от 6 хиляди марки, които могат да бъдат обменени едно към едно, цели да излязат на светло всички пари и да бъде попречено на спекулантите, които разполагат с вътрешна информация, да станат милионери за една нощ.


Още от самото начало централната банка на Източна Германия има трудна задача: дълбоките промени, настъпили след края на Втората световна война, са само началото на тази тежка битка. Де факто тогава страната е управлявана от победителите във войната, а самите германци почти нямат думата. Старата райхсмарка продължава да бъде официално платежно средство в условията на един процъфтяващ черен пазар. В онези тежки времена най-важното нещо е как да се оцелее.


След като в средата на 1948 година в западните зони с валутната реформа се въвежда западната марка, Съветският съюз прави същото в неговата източна окупационна зона. Така се раждат Дойче Нотенбанк и нова валута - източногерманската марка.


През 1968 година централната банка е преименувана на Държавна банка на ГДР. Както повечето централни банки, и тази на ГДР отговаря за печатането на пари и трябва да контролира паричния поток. Но в същото време тя е подчинена пряко на финансовото министерство и обслужва сметките на официалните институции и държавните предприятия. Друга важна нейна задача е да не допусне възникването на паралелен, черен валутен пазар в страната.


Независимо че винаги и била под контрола на правителството, през 1974 година централната банка на ГДР със закон е поставена на подчинение на Министерския съвет, което окончателно слага край на илюзиите за някаква самостоятелност на банката. Със сключването на икономическия и валутен съюз банката губи всякакво основание да продължи съществуването си и нейната собственост е разпродадена. А части от активите ѝ - обезценената източногерманска валута, служителите и архивите - са прехвърлени първоначално към Staatsbank Berlin, а по-късно (през 1994) към държавната банка за развитие KfW.


Живот след смъртта


Но какво се случва с източногерманските пари в брой? По информация на KfW в навечерието на валутния съюз в банки са били депозирани 620 милиона банкноти на стойност 17.8 милиарда (източногермански) марки. Общо 431 милиарда източногермански марки са били обменени в дойче марки - 62 милиарда по курс 1:1 , а остатъкът при разменен курс 2:1.


Банките, изведнъж залети от валута без никаква стойност, трябва бързо да решат какво да правят с нея. Около 450 хиляди тона монети с номинална стойност 640 милиона марки биват претопени с цел повторно използване на ценните метали, основно алуминий. За банкнотите е намерено друго решение - те са "погребани" в тайни подземни тунели край Халберщат, в провинция Саксония-Анхалт.


Сред тях са и чисто новите купюри от по 200 и 500 марки, които все още не са били пуснати в обращение. Тогава се предполагало, че високата влажност и лошото качество на хартията, върху която са отпечатани банкнотите, бързо ще доведе до тяхното разлагане. Но това не се случва.


След като кражбите зачестяват, в началото на 2002 г. отговорната за тези пари KfW решава да изрови всичко, което е останало от общо 3-те хиляди тона погребани под земята пари в брой. Цялото това количество банкноти, примесени със стара покъщнина, е натоварено на камиони и откарано в пещи за изгаряне на отпадъци. Общо са били направени 298 курса.


Победителят взима всичко


Но това не е цялата история. Много източногермански марки не биват депозирани в банки в дадения за това 6-дневен срок - банкноти на стойност 600 милиона марки и монети за 960 милиона марки. Към това трябва да прибавим и 900 милиона марки в 4.4 милиона частни банкови сметки, както и 3.2 милиарда марки в 74 хиляди сметки на фирми, които не са обърнати в западногермански марки. Тези пари завинаги потъват в забвение.


Накратко: осъщественият много набързо валутен и икономически съюз не само подписва смъртния акт на източногерманската марка, но и изяжда спестявания на източногерманските граждани за милиарди марки. Но за тогавашния канцлер Хелмут Кол е важно не какво е икономически целесъобразно, а какво ще влезе в учебниците по история.


Днес от някогашната източногерманска централна банка е останало само това: спомените ни за нея и валута за 1.5 милиарда марки без никаква стойност.

Ключови думи към статията:

Коментари (20)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на angeles
    angeles
    Рейтинг: 933 Весело

    Какви кинти правехме тогаз с тея фалшиви митнически печати и декларации))))))Източни хартии от банките и хоп......синя ,червена или кафява банкнота в джоба)))))Спомени!!!!Младите не са го и чували))))))

  2. 2 Профил на гошо
    гошо
    Рейтинг: 1815 Весело

    Я сега ни кажете и нещо за извънземните или как Сталин е искал да нападне Хитлер

    гошо
  3. 3 Профил на гошо
    гошо
    Рейтинг: 1815 Весело

    може и за Венецуела нещо

    гошо
  4. 4 Профил на WOI
    WOI
    Рейтинг: 1256 Неутрално

    Снимката е доста по-стара от 1990 г.: на масата се виждат банкноти от 50 райхсмарки.

    “Better racy and sexy than racist and sexist!”
  5. 5 Профил на PisnaMi
    PisnaMi
    Рейтинг: 1613 Неутрално

    Краят на източногерманските марки настъпи още при Горбачов

  6. 6 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2579 Весело

    До коментар [#1] от "angeles":


    Какви кинти правехме тогаз с тея фалшиви митнически печати и декларации))))))Източни хартии от банките и хоп......синя ,червена или кафява банкнота в джоба)))))Спомени!!!!Младите не са го и чували))))))
    —цитат от коментар 1 на angeles


    Тука от банката за 1 лв купувахме 3.30 ГДР марки
    А там бяха 1 : 1 марките
    А тука бундес марката на улицата бе 2 лв по ония пари
    Но имаше ограничение до колко марки ние туристите можехме да обменим, ама се запасявахме още от тук с повече бордера или от Балкантурист , че си ръководител на ученическа група . . . .
    Весело време беше
    - = - = -
    Ами по едно време мисля , че бе 1991-ва тук официалния курс на ДМ бе 0.50 лв, а в Германия и Австрия бе 19.50 лв Австрийския шилинг бе вързан за марката 7 : 1 , както сега е вързан към еврото. . . .

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  7. 7 Профил на Фат Ким
    Фат Ким
    Рейтинг: 823 Неутрално

    Като цяло от икономическа гледна точка обединението на ГФР с ГДР беше направено много некадърно. Чехословакия без да има западна част от която да получи 1500 млрд. долара се справи далеч по добре, въпреки административните проблеми при разделянето на държавата през 1993 година. Съдейки по Вишеградската четворка, един преходен период от 4-5 години би бил по-добър вариант, но явно емоционалния заряд е бил много силен, за да се планират с няколко години напред работа.

  8. 8 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3713 Весело

    До коментар [#1] от "angeles":

    Нали затова бай ти Ганьо е искал Солунската митница :-). Спомням си този период и аз.
    Бях в Западен Берлин за една конференция и подпомогнахме германската икономика...

  9. 9 Профил на PETZL
    PETZL
    Рейтинг: 770 Неутрално

    До коментар [#2] от "гошо":

    гошо,гошо,тъпо копеле си ти.

    99,9% от всички хора, умрели от рак, приживе са яли краставици.
  10. 10 Профил на geri_stancheva
    geri_stancheva
    Рейтинг: 1348 Неутрално

    До коментар [#4] от "WOI":

    Здравейте! Да, прав сте, снимката е от 1948 г. Съжалявам, че първоначално не бе уточнено под нея. Благодаря за забележката!

  11. 11 Профил на PETZL
    PETZL
    Рейтинг: 770 Неутрално

    Победителят взима всичко и СССР загуби студената война.Путя да не подскача,защото не бяха искани репарации.

    99,9% от всички хора, умрели от рак, приживе са яли краставици.
  12. 12 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3819 Любопитно

    Херлмут Кол е искал бързи решения, които да направят обединяването на двете Германии необратим процес. Той е искал да подпечата тази сделка на всяка цена, казва Фридман, който е и експерт по монетарна политика.
    ========
    И Фридбан и статията подхождат доста наивно към Кол.
    Едва ли последния е бързал единствено заради историята....
    Кол е знаел прекрасно, че новото население с малкото пари в джоба, са добре дошли за фрг.

    Bukalemun
  13. 13 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 3260 Неутрално

    Как така тогава никой не наложи санкции за анексирането на гдр от гфр?

    Мърфи е оптимист!
  14. 14 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10286 Весело

    До коментар [#13] от "султана глаушева":

    Беше санкционирано (в смисъл разрешено) от СССР/Русия :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  16. 16 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1828 Неутрално

    Всички се опитвахме да намажем по някоя дойче марка тогава. Бяхме студенти, всяка пара беше добре дошла...

    E PLVRIBVS VNVM
  17. 17 Профил на stest
    stest
    Рейтинг: 422 Неутрално

    До коментар [#15] от "simval":

    не се прави,остави я

  18. 18 Профил на De Michelis
    De Michelis
    Рейтинг: 811 Неутрално

    До коментар [#12] от "eti mehter":

    Фридман, Фридбан или Фурман?:-)))
    Я помисли:-)))

  19. 19 Профил на twp02530258
    twp02530258
    Рейтинг: 14 Весело

    450 хиляди тона монети на стойност 650 млн. марки? Дори на ум излиза, че една монета е била към 700 грама? Пак объркахме хиляда кг и 1 тон ;)

  20. 20 Профил на димитър иванов
    димитър иванов
    Рейтинг: 269 Неутрално

    До коментар [#1] от "angeles":

    Нещо повèче, повечето отворковци, по онова време, в това число и Аз, направихме някой лев , защото имаше хора с пари много над разрешените квоти за смяна, и курса стигна 1/3, че и по висок за по-големи суми, но не мога да повярвам , че е минало толкова време от тогава, няма да говоря за декларациите и смяната в хотели , няма и да цитирам Гедерейци, които съдействаха в банковата с-ма за колапса на ГДР-марката , като си мислеха че ,улесняват процеса за унищожаването на Държавата си , чрез унищожаването на валутата си, в същност те още не са на нивото на западната част на Германия и не знам , дали някога ще бъдат.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK