"България, каквато трябва да е": успехи, подмени и опортюнизъм на европредседателството

Председателството на Съвета на ЕС обикновено не е новина. Сменя се на всеки шест месеца и въпреки сериозното натоварване, което предизвиква за държавата председател, се осъществява в относително предвидима предварително зададена рамка според дневния ред в ЕС, като все пак поставя акцент върху конкретни приоритети.

В България обаче европредседателството се превърна - включително защото бе масирано налагано в медиите от управляващите - в новина, в средство за политически нападки, но и в проверка може ли страната да промени имиджа си в Европа. Една от причините е не особено благоприятната изходна ситуация - малка страна с лоша слава, със съдебна система, поставена под европейски мониторинг.

"Дневник" потърси чужди анализатори, експерти и журналисти, които да коментират как се справи българското председателство, подготвена ли беше България и какви ще са дългосрочните ползи от направеното през последните шест месеца.

Връщане към обичайните критики

Преди председателството Даниел Кадик, програмен директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата "Фридрих Науман", коментира, че подготовката видимо изостава и има голям риск България да пропусне шанса да промени имиджа си, свързан с корупция, лошо управление, изтичане на мозъци, най-бедната страна.

След края на европредседателството българското правителство многократно заяви, че страната е доказала, че е надежден партньор, на който може да се разчита. Попитан дали според него ще има реална промяна в мнението в ЕС, или тези похвали са само протоколни, Кадик, посочва, че по-вероятният сценарий е връщане към обичайната работа, което означава и засилени критики. Той отбелязва, че България бе похвалена особено от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер въпреки ужасно лошото представяне по Механизма за сътрудничество и проверка през последните 10 години. Но председателят на Европейския съвет Доналд Туск е бил малко по-голям реалист предвид речта му в София.

Протокол или политическа слепота

"Европа се нуждае от истории на успеха, особено във време, когато страните от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия) поставят под въпрос ценностната основа и въпросът за миграцията показва неспособността на съюза да стигне до работещи решения във времена на криза. Затова особено първото председателство на една от най-новите държави - членки на ЕС, не трябваше да се коментира с критики от Брюксел. Следователно имаше много малко шум около очевидните проблеми с корупцията или върховенството на закона. Дори и продължилият спад по отношение на медийната свобода или очевидно изпълненото с недостатъци антикорупционно законодателство нямаха силен ефект", подчертава Кадик.

Според него е възможно българските законодатели да са бъркали протокола и прагматизма по време на мандата на страната с обща слепота в Европа. "Мисля, че скоро ще осъзнаят, че това е грешка", допълва Кадик.

Бяха ли Западните Балкани български приоритет

По темата за Западните Балкани, която бе сред основите приоритети на европредседателството, той коментира, че най-големият късмет за българското председателство бе резултатът от изборите в Македония и фактът, че ВМРО-ДПМНЕ бе изхвърлена от властта. Ако това не се беше случило, нямаше да има напредък, тъй като Македония се отклони от националистическия и автократичен курс и отвори вратите си за напредък по въпроса за името и по пътя към Европа, смята Кадик.

Според него България е била много бърза в това да приеме възможността и да работи по Договора за добросъседство с Македония и по този начин да потвърди македонското правителство, което продължава да е подложено на голям натиск. В това отношение България наистина е изиграла положителна роля.

Кадик обаче повдига въпроса дали този приоритет е бил всъщност наистина български. Той припомня, че през февруари Европейската комисия прие нова стратегия за Западните Балкани, която бе обявена в речта за състоянието на съюза на Юнкер през 2017 г. "ЕС така или иначе имаше план за повторно засилване на отношенията, особено предвид растящото руско и китайско влияние. Въпреки че Черна гора и Сърбия се надяват на приемане през 2025 г., това е изключително амбициозен срок, който разчита на напредъка на тези държави. Много съм скептичен, че това може да бъде изпълнено."

Ползи, подготовка, приоритети

Според Кадик действително може да има положителна дългосрочна полза от европредседателството, което се дължи на засиленото сътрудничество на министерствата с техни колеги в други страни от от тройката евроинституции (Европейска комисия, Европейски парламент, Съвет на ЕС). По думите му в най-добрия сценарий това ще доведе до бъдещо подобрение на професионализма и интеграция. Но ако има промяна на правителството, всичко научено може би отново ще бъде загубено, както имаше проблем с положителното наследство в министерствата в миналото, допълва той.

Според Кадик администрацията не е била много добре подготвена за председателството, "което е една не много добре пазена тайна". Това се дължи, от една страна, на политическото безредие и на промените след изборите. Имаше много малко време, което можеше да се види от работата в последната минута или просто от това кога "визитката" (уебсайтът на председателството) беше готова. От друга страна, имаше и липса на опит с координиращите функции по време на председателства, а масовият застой в реформата в българската администрация допълни бавния процес.

Кадик отбелязва, че определените от председателството приоритети са били навременни и са отразявали дискусиите в Европа. Той обаче посочва интересна еволюция от момента, в който бе представена първата им чернова през 2017 г.: "Консенсус, конкурентоспособност и кохезия бяха представените въпроси. В крайна сметка това не бяха приоритети, а по-скоро средства, а крайните приоритети бяха бъдещето на Европа и младите хора, цифрова икономика, сигурност и стабилност и Западни Балкани. Мисля, че интензивната дискусия с Брюксел е оказала по-скоро положително влияние при определянето на приоритетите в крайния им вариант."

България такава, каквато трябва да бъде

"Ролята на председателството е да бъде балансьор, включително и на европейско ниво, българското председателство направи това, което се предполагаше, че трябва. То го направи в трудни времена, което трябва да признаем и да отдадем дължимото на безбройните ръце и умове, които направиха така че председателството да работи в тези обстоятелства", посочва Кадик.

"Нещо повече, то показа на Европа една картина на страната, такава, каквато трябва да бъде. Иска ми се това да се отрази във вътрешното измерение и да насърчи промяна. Но това е пожелателно мислене. Видяхме, че въпреки изразената позиция вътрешните проблеми излизаха наяве и грозната страна на българската политика се прояви. Позорната дискусия за Истанбулската конвенция, водена от управляващи партии и опозицията, случаят с ЧЕЗ с всички въпросителни и съмнителната роля на високопоставени политици, антикоруционните "реформи" или дискусията за медийния закон са само върхът на айсберга."

Той изразява съжаление, че дори и европейското измерение бе подкопано точно в края на председателството "с флиртовете с Русия". "Това поставя въпроса дали правителството е искрено за проевропейската си позиция, или това е просто опортюнизъм", завършва Кадик.

В четвъртък ще публикуваме и отговорите на Вернер Муслер от "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ) и на Юлия Роне, доктор от Европейския университетски институт във Флоренция.

Всичко, което трябва да знаете за: