"Удобният за ЕС български модел": излъска ли страната имиджа си с председателството

"Дневник" потърси чужди анализатори, експерти и журналисти, които да коментират как се справи българското европредседателство, подготвена ли беше България за него и какви ще са дългосрочните ползи от направеното през последните шест месеца. Вчера публикувахме коментара на Даниел Кадик, програмен директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата "Фридрих Науман" (четете тук), а днес ви предлагаме мнението на Юлия Роне, доктор от Европейския университетски институт във Флоренция, и на Вернер Муслер от "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ).

В коментар за "Вашингтон поуст" Юлия Роне пише, че за разлика от Унгария и Полша, до днес България не е "проблемно дете" за ЕС. Но говоренето за стабилност прави крайната десница да изглежда нещо нормално и създава ситуация на постоянна бедност, корупция и масово емигриране на младите.

Пред "Дневник" тя посочва, че европредседателството на България е преминало добре, като се е заело с някои от най-важните теми за бъдещето на ЕС като единен политически актьор – миграция, външна търговия, Брекзит, разширението към Западните Балкани, командированите работници, така че до голяма степен похвалите на евролидерите имат основание.

Въпросът е до каква степен успешното справяне с конкретната задача на европредседателството може да промени основателните и генерални съмнения на редица евролидери за страната и нейната икономическа, политическа и социална ситуация. Според изследване на Европейски съвет
за външна политика България е най-малко търсеният партньор по въпросите на външната политика в ЕС и освен това отговаря най-рядко на запитвания за общи позиции от други страни. Времето ще провери дали европредседателството ще има някакъв ефект върху тази тенденция.

По темата за Западните Балкани тя посочва, че договорката за променяне на името на Македония е наистина забележителен политически пробив, а изгледите за Сърбия и Черна гора също изглеждат обещаващи, особено в сравнение със ситуацията през 2014, когато Жан-Клод Юнкер подчерта, че по време на неговия мандат Европа няма да търси по-нататъшно разширяване.

И тя подобно на Кадик обаче повдига въпроса до каква степен този пробив се случи именно с усилията на България. "България беше идеалната страна да повдигне въпроса за Западните Балкани, но въпросът вече бе идентифициран като важен от Комисията и България беше насърчена да го повдигне. Надали страната ни щеше да направи такъв смел ход без предварително съгласуване и насърчение. Австрия също ще продължи да работи за интеграцията на Западните Балкани. В този смисъл става по-скоро дума за смяна на настроенията и насоката в ЕС като цяло", подчертава Роне.

"На последно място, за момента можем да говорим именно за напредък в евроинтеграцията, доколкото евролидерите и самият Юнкер ясно подчертаха, че става дума преди всичко за отваряне и поддържане на европейска перспектива за Западните Балкани. Ход, до голяма степен дължащ се на безпокойството от нарастващото влияние на Русия, Китай и Турция в района", допълва тя.

По-позната, но слабо отразявана

Според Роне страната е станала по-позната сред европолитиците и в брюкселския балон, но като цяло медийното отразяване на българското председателство (както и на повечето други председателства) в чужбина е останало слабо, така че трудно може да се говори за по-ярко изразено медийно присъствие на България и отърсване от лошия имидж пред обикновените граждани и гласоподаватели в чужди страни.

По думите й във външнополитически план правителството се е легитимирало като стабилен партньор, но проблемите във вътрешната политика на страната продължават да водят до основателни съмнения за България като партньор. Роне припомня, че "България е първата страна, която пое европредседателството, докато е под мониторинг в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, наблюдава се и нарастваща бедност и неравенство (растящият БВП не е аргумент против това, необходим ни е много по-сериозен) "догонващ" растеж на БВП, за да достигнем средното ниво на ЕС. Необходимо е и много повече внимание върху въпросите на неравенството – индивидуално и между региони в страната."

Роне подчертава и негативната кампания на редица британски (но също и френски и холандски) медии срещу българските и румънските "икономически мигранти". "Докато не настъпят видими подобрения в икономиката на България (и то не само в София), можем да очакваме подобен тип негативни кампании и подклаждане на антибългарски настроения да продължат, особено имайки предвид нарастващите крайнодесни тенденции из цяла Европа", допълва тя.

По-добре подготвена от очакваното

Според Роне България е била по-добре подготвена от очакваното за европредседателството. Тя отбелязва, че неговата програма е била изготвена с оглед на по-общата програма на "триото" председателства – Естония, България и Австрия.

По думите й всяка страна използва европредседателството за пиар и в това няма нищо лошо. "Целта на ротационното европредседателство е да даде възможност на всяка страна да изведе на преден план своите приоритети и да зададе теми, които стават общи за ЕС. Макар и председателството да е рутинна процедура, редица изследвания показват, че много страни действително успяват да постигнат важни свои интереси благодарение на него. Същевременно страните членки чувстват европейския проект повече като свой собствен проект, когато имат възможността да са начело, дори и формално", допълва Роне.

Тя смята, че България е използвала случая, за да придвижи въпросите за членството си в Шенген и в еврото, но и по двата въпроса е все още рано да се говори за успехи. Успехът остава в перспектива - също както и евентуалното присъединяване на Западните Балкани, подчертава Роне.

Удобна стабилност

Попитана дали ЕС се е примирил с проблемите на страната, свързани с организираната престъпност и корупцията, и ще се ограничи само до това да не я допуска в Шенген и да я държи под съдебен мониторинг, тя отговаря, че ЕС в момента има твърде много други екзистенциални проблеми за решаване – от търсенето на обща политика за миграцията до Брекзит и решаването на ключови въпроси за бъдещето на съюза – повече или по-малко интеграция, Европа на една или много скорости и пр. В този смисъл, както Том Джунс подчертава в своя анализ за Balkan Insight, за ЕС българският модел на стабилност е крайно удобен.

Екипът на българското европредседателство

Това, което трябва да се запитаме по-скоро, е дали този модел (и съпътстващата го ситуация на икономиката, медиите и съдебната система) е желан и от българския гласоподавател, казва Роне. "България е демократична държава и евролидерите не могат и не трябва да се намесват във въпроси, които трябва да бъдат решени от българските граждани. Множеството протести по време на европредседателството показаха ясно, че назрява обществено недоволство. Същевременно, както и след протестите от 2013, за момента изглежда, че няма алтернатива или вече съществуващите алтернативи са кооптирани".

Защо е успешно

Положително звучи мнението на журналиста от германския вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Пред "Дневник" той коментира, че не зависи толкова от самото правителство дали дадено председателство ще бъде успешно или не, а по-важни са служителите и дипломатите. "Едно председателство трябва да осигури гладкия работен процес в Съвета. В този смисъл България бе много успешна и това мнение е наистина широко разпространено в Брюксел. Но аз всъщност не мисля, че което и да е европредседателство е предизвикало голяма промяна в общата репутация на съответната страна. И това важи за всяка държава", допълва той.

На въпрос дали България е успяла дипломатически да използва председателството си за собствени интереси като приемане в Шенген и еврозоната той отговаря: категорично не. "И заради това председателството беше успешно. То е добро само ако страната не се опитва да постигне собствените си политически цели", допълва Муслер.

Стъпка напред?

Преди началото на председателството чужди медии обрисуваха една не много приятна картина. За пръв път най-бедната страна в ЕС поема тази позиция. Мрежите от политически и икономически интереси са превърнали за репортерите в България журналистиката в бягане с препятствия. Унищожителна картина на корумпираност от върховете до низините на обществото. Това са само малка част от коментарите.

Не липсваха и по-положителни очаквания. Амбициозните цели и задачи, които си поставя България, по никакъв начин не могат да бъдат изцяло осъществени, но те демонстрират самочувствие. Българският министър-председател иска да се представи като европеец за пример. "Никой няма да се преструва, че столицата на България е земен рай. На пръв поглед тя е суров град с блокове от социалистическо време, мършави бездомни кучета, тротоари, осеяни с дупки, и немалко опасни подлези. Но ако погледнете малко по-отблизо, ще видите, че София има своя чар."

Крайната оценка трудно може да бъде еднозначна. Но дори и самият факт, че коментарите далеч не са само критични, е стъпка напред.

Всичко, което трябва да знаете за: