Трябва ли ЕС да се страхува от нов популистки фронт на евроизборите догодина

Трябва ли ЕС да се страхува от нов популистки фронт на евроизборите догодина

© Associated Press



С наближаването на изборите за Европейски парламент през 2019 г., битката между поддръжниците и опонентите на ЕС се очертава да прилича много на световното първенство по футбол тази година – променлива, разпалена и с неясни резултати до последния момент, пише "Блумбърг".


Миналогодишната победа на френския президент Еманюел Макрон и четвъртият мандат на германския канцлер Ангела Меркел сякаш сложиха спирачка на отприщилия се след Брекзит антиевропейски курс. И тъкмо когато европейският кораб започна да се стабилизира, в Италия бе съставено популистко правителство от антисистемни партии. Това обаче е само част от проблема на традиционните европейски политически сили.


Според Гунтрам Волф, директор на брюкселския институт "Брюгел", антиевропейските партии ще спечелят голям процент от гласовете, но въпросът е дали те ще се организират и обединят в една партийна група. Ако това се случи, те могат да станат втората по големина група в европарламента, смята Волф.


Какъв е залогът




"Блумбърг" коментира, че евроизборите ще бъдат своеобразен барометър за антисистемните сили по света. Вотът ще има последици за начина, по който се управлява ЕС. Наред с приемането на законодателство заедно с националните правителства Европейският парламент одобрява ръководството на еврокомисията. Евентуално много силно представяне на популистките сили в европарламента може да ги постави в позиция да усложнят или дори да блокират избора на нова комисия през есента догодина.


За сформирането на група в парламента са необходими най-малко 25 евродепутати, включително представители на поне една четвърт (или седем към момента) държави членки.


И тук идва основният въпрос - макар много европейски десни популистки партии да споделят сходни възгледи по въпроси като имиграцията и икономиката, това далеч не значи, че те имат едни и същи политически цели.


Сложна картина


В европарламента, където християндемократите и социалистите са двете най-големи фракции, опонентите на ЕС в момента са разпръснати.


Найджъл Фараж ръководи "Европа на свободата и пряката демокрация" - фракция, която си съперничи за антиевропейското внимание с алианс (Европа на нациите и свободата), включващ френската партия на Марин льо Пен. Двете партии, управляващи Италия, не са единни в Европейския парламент – Движение "Пет звезди" на Луиджи ди Майо е част от групата на Фараж, а Лигата на Матео Салвини принадлежи към фракцията на Льо Пен.


Виктор Орбан и Матео Салвини

© Reuters

Виктор Орбан и Матео Салвини


Картината става още по-сложна, като се добави и присъствието на евроскептици сред Европейската народна партия (ЕНП) и в третата по големина група в парламента – Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Част от ЕНП е партията на унгарския премиер Виктор Орбан "Фидес", която си навлече критики в Европа заради отстъплението от демократичните стандарти.


В ЕКР има членове на управляващата в Полша партия "Право и справедливост", която силно разтревожи ЕС, преследвайки политики в стила на Орбан. Бъдещето на групата, която често е ключов играч в гласуването на законодателство в Европейския парламент, е неясно, защото най-големият национален контингент се състои от британските консерватори, а те ще напуснат след Брекзит през март догодина.


Разместване, но не и революция


В края на юли проучване на "Ройтерс" показа, че евроскептичните сили може да увеличат преднината си на Европейските избори."Европа на свободата и пряката демокрация" може да се увеличи до 59 от сегашните 45 места, а "Европа на нациите и свободата" има шанс почти да удвои местата си до 63 от 35 в момента. С това двата блока заедно биха имали 122 места от сегашните 80, а делът им би се увеличил до 17.3% от 10.6%, тъй като общият брой на местата ще намалее до 705 от 751 с напускането на Великобритания. Подобна комбинирана сила ще увеличи влиянието им в законодателната работа на институцията.


Според проучването ЕНП ще остане най-голямата група, но местата й ще се стопят до 180 от 219, с което преднината й спрямо социалистите и демократите ще намалее до 26 от сегашните 30 места. Центристите (Алианс на либералите и демократите за Европа - АЛДЕ), подпомогнати от възхода на партия "Граждани" в Испания, имат шанса да изместят ЕКР като трета партия.


Не е сигурно обаче, че настоящите съюзи ще останат същите и следващата година. "Пет звезди" например вече започна да проучва възможностите да се присъедини към проевропейските центристи в Брюксел. Други партии като полската "Право и справедливост" може да се изместят към по-явни евроскептични позиции.


Европейска промяна с американска помощ


И за да стане още по-сложно, Стив Банън, архитект на изборната победа на Доналд Тръмп и стратег на Белия дом допреди година, неотдавна създаде в Европа организация, наречена "Движението", която да обедини антиевропейските сили. Инициативата на Банън обаче не бе приета радушно от всички антисистемни партии, което изкара наяве най-големия им проблем - разделението.


Не може да се отрече, че има и доволни. Това, което сближава Банън и Виктор Орбан например, освен визията им, че ЕС е враг, е и вярата, че популисткият бунт може и трябва да бъде културна революция, пише "Ню Йорк таймс". Има и чисто тактически причини за американско-унгарската ос. От гледна точка на Орбан Банън има много какво да предложи. Първо, той може да убеди западноевропейските популисти, че няма нищо лошо в това един премиер на малка държава в Централна Европа да стане неформален лидер на движението им. Второ, присъствието на Банън може да защити европейските крайнодесни от подозрението, че евроскептиците са просто марионетки на Владимир Путин и инструмент в плановете на Кремъл да разруши ЕС. Накрая Орбан иска европейските парламентарни избори през 2019 г. да бъдат референдум за миграцията и исляма - две теми, които вълнуват много консервативни избиратели.


Обединението - мисия невъзможна?


Инициативата на Банън обаче вече създава повече разединение, отколкото единство сред крайнодесните. Жером Ривиер, Международен говорител на френския Национален сбор, изрази изненада и недоволство. "Ние отхвърляме каквато и да била наднационална общност и не участваме в създаването на нищо с Банън", каза той. Александър Гауланд, лидер на "Алтернатива за Германия", също е скептичен: "Не виждам големи възможности за сътрудничество. Не сме в Америка."


Част от проблема може да е непопулярността на Тръмп в Европа и нежеланието на някои националисти да бъдат свързвани с него.


Стив Банън

© Reuters

Стив Банън


Според Матю Гудуин, преподавател в Университета в Кент, има още една, може би дори по-голяма причина десните популистки партии в Европа да не са склонни да си сътрудничат с Банън - той просто е много закъснял. "Много от тези популистки партии имат десетки хиляди членове, те вече са установени... Не е задължително да вярват, че рецептата на Тръмп е нещо, от което се нуждаят, за да постигнат успех".


Въпреки връзките на Банън с водещи европейски популисти много от тях не са особено сигурни дали трябва да допуснат външен човек да играе централна роля в изборите за европарламент. Някои изтъкват, че вече работят по свои собствени паневропейски съюзи. Италианската Лига например заяви, че готви "свой собствен политически проект и собствени съюзи", изграждайки партньорства с френския Национален сбор, "Фламандски интерес" и Австрийската партия на свободата, както и създавайки нови връзки с "Алтернатива за Германия" и Шведски демократи. Преди няколко седмици италианският вътрешен министър Матео Салвини каза, че до изборите през май ще бъде създадена "Лига на лигите", а на срещата във вторник той и Орбан се заканиха да работят за общ твърд подход за миграцията в ЕС.


И все пак, дори и изключвайки американската помощ, обединението на европейската крайна десница може да се окаже невъзможна задача. Макар антисистемните партии на континента да имат близки възгледи по теми като имиграцията, ЕС и гей браковете, има националисти, които трудно могат да се обединят, когато стане въпрос за политическите детайли.


Възможен ли е проевропейски отговор


В същото време същността на Европейския парламент и изборите на всеки пет години правят институцията уязвима на тактики в стила на Банън. Макар с всеки нов договор на ЕС европарламентът да се сдобива с още повече правомощия, участието в изборите намалява година след година, откакто те започнаха да се провеждат през 1979 г. Гласоподавателите често използват изборите като начин да изразят недоволството си от националните условия и протестните партии жънат все повече успехи.


Макар не всички антисистемни партии да имат желание да се възползват от уменията на Банън, едно е ясно - европейската радикална десница не е залязваща сила, дори и само поглеждайки успехите й на национално ниво. Дясната популистка "Алтернатива за Германия" е основната опозиционна партия. Антиимигратската Шведски демократи наскоро стигна до върха в социологическите проучвания преди парламентарните избори в страната.


Еманюел Макрон

© Reuters

Еманюел Макрон


Водещите проевропейски партии в парламента не помагат тази тенденция да се обърне. В очите на много избиратели, особено след финансовата криза през 2008 г. и кризата с мигрантите, умерените партии все по-трудно се различават една от друга. Подобни обстоятелства улесняват крайните политически сили да привлекат гласове по време на избори.


Надеждите на проевропейците са в партията на Еманюел Макрон "Република, напред!", която заедно с реформистки движения като "Граждани" в Испания иска да разруши властта на традиционните групи в европарламента. Миналогодишният срив на традиционната левица и десница във Франция може да засили позициите на центристите в европарламента (АЛДЕ), ако "Република, напред!" обедини с тях.


Освен това в много страни възходът на популизма води до проевропейска мобилизация и е много вероятно поддръжниците на ЕС, а не опонентите му да гласуват на изборите.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK