© Reuters
Ловът" на чужденци, разиграл се в Кемниц, е жестока илюстрация на спецификата на германската провинция Саксония, превърнала се още през 90-те години на миналия век в крепост на най-радикалните групи от крайната десница като цяло.
"Преди това, по времето на ГДР, нямахме право да произнасяме думата фашист", си спомня Сабине Кюнрих, певица и музикантка, "родена в Карлмарксщат", днес Кемниц.
Въпреки това в града от дълго време прикрито съществува "цяла мрежа от радикални десни движения под формата на студентски обединения, граждански сдружения, неонацистки музикални прояви и футболни агитки", казва енергичната жена, член на гражданското движение за демокрация и толерантност "Арбайтсгрупе Фриденстаг" (Arbeitsgruppe Friedenstag).
А насилието в града придоби ново измерение. "Много хора ми казват, че никога не са виждали такава омраза и такава склонност към насилие", отбелязва тя по повод кадрите на хулигани и неонацисти, които нападат хора с чуждестранен произход след смъртта на 35-годишен германец в края на миналата седмица. По случая са арестувани иракчанин, подал молба за убежище, и сириец.
Тежко минало
"Нищо ли не са научили в Саксония", пита тази седмица сп. "Тагесшпигел", като прави дълъг списък на инциденти с расов характер след обединението на Германия. Още по-изненадващо е, че чужденците не представляват повече от 4.4 процента от населението от 4.1 млн. при 15 на сто в някои западни провинции например.
Историята, изглежда, се повтаря в региона, който граничи с Полша и Чехия и от дълго време е бастион на десни екстремистки движения и център на противопоставяне на Ангела Меркел и нейната миграционна политика.
Още през 1991 г., малко след обединението, хулигани вилняха няколко дни в център за търсещи убежище в Хойесверда и ги тероризираха с одобрението на съседите, а 230 чужденци трябваше да напуснат града под полицейски ескорт. Пак в тази провинция неонацистите постигнаха първите си изборни успехи през 90-те години и след 2000 г.
По онова време Саксония вече имаше "много голям проблем", подчертава Анета Кане от антирасистката фондация "Амадеу Антониу".
"Саксония е имунизирана срещу "десния екстремизъм", обичаше въпреки това да казва консерваторът, който тогава я управляваше - Курт Биденкопф (1990-2002 г.). Той системно оставяше кметовете на градове в региона сами да се оправят с проблема, подчертава Анета Кане в интервю по новинарския телевизионен канал ntv.
Днес антиимигрантската партия "Алтернатива за Германия" (AfD), която шумно влезе в парламента през 2017 г., е първа политическа сила в Саксония с 27 процента от гласовете.
Пренебрегнат проблем
Теренът без съмнение не е по-благоприятен за десните екстремистки движения от други региони на бившата ГДР като Тюрингия и Мекленбург, смята Дитер Рухт, берлински политолог, специалист по изследване на протестни движения. Но "Саксония е специфична, защото управляващите партии в провинцията, особено ХДС на Ангела Меркел, "много дълго време напълно отричаха проблема", казва той.
Регионът беше силно засегнат от масовото напускане на хора след обединението, след 1989 г. са го напуснали 750 хил. души. "Те заминаха и в Саксония липсва цяло поколение, особено в селските райони", посочва саксонският министър за интеграцията Петра Кьопинг пред всекидневника "Зюддойче цайтунг".
Жителите, които останаха, както навсякъде в бившата ГДР, имат чувството, че са граждани втора класа с жизнен стандарт, който продължава да е много по-нисък, отколкото в западната част на страната.
"Цели слоеве на обществото се чувстват объркани", защото с падането на комунистическата ГДР "са загубили ориентацията си, идеологическата си стабилност", обяснява Франк Рихтер, директор на Регионалния център за политическо образование в Саксония. Този фактор, съчетан с трудностите на приспособяването към либералната икономика на Запада, прави "десния национализъм особено примамлив", посочва той и вижда определена политическа и културна хомогенност между бившата ГДР и Полша или Унгария.
