© Reuters
Майката на всички проблеми". Така германският вътрешен министър Хорст Зеехофер нарече имиграцията. Именно заради нея правителството на Ангела Меркел бе на ръба да се разпадне преди няколко месеца.
А всъщност Германия би трябвало да се радва на своите златни времена. Безработицата е на най-ниското си ниво от обединението насам, икономическият растеж е силен, държавният дълг е на път да падне под 60% от брутния вътрешен продукт тази година, което означава, че Берлин ще изпълни критериите от Маастрихт за пръв път от почти 20 години, отбелязва "Политико".
Въпреки този просперитет, обществото започва да кипи, докато негативните последици от приема на над 1 милион търсещи убежище от 2015 г. насам постепенно изплуват. "Кой трябва да бъде пускан?", попита от корицата си сп. "Шпигел" преди две седмици. А миналата седмица заглавието на корицата гласеше "Когато десните грабнат властта" и бе посветено на Саксония, провинцията, в която убийството на германец от мигранти в Кемниц доведе до масови протести, прераснали в безредици.
Демонстрациите в германския град започнаха в края на август, продължиха повече от седмица и бяха последвани от концерт срещу расизма. По време на протестите пострадаха десетки и бяха задържани стотици хора, а полицията бе заподозряна, че е оказала съдействие на крайнодесните.
Проучване от началото на септември показа, че "Алтернатива за Германия" е успяла да се възползва от събитията и подкрепата за нея се е увеличила. Според допитването тя е на второ място по одобрение (17%) и изпреварва лявоцентристката Социалдемократическа партия (16%), която участва в коалицията. Християндемократите на Меркел получават 28.5% подкрепа.
В коментар за "Гардиън" Джеймс Хоус посочва, че Германия всъщност е била "шокирана, но не и изненадана" от случилото се в Кемниц, а Марко Вандервиц, държавен секретар във вътрешното министерство отбелязва: "Твърде дълго време не признавахме размерите на проблема или не искахме да го направим".
"Толерантност", но без контрол
Макар Германия да е доста безопасна страна по международните стандарти (през миналата година е имало приблизително толкова убийства, колкото в Чикаго - 731), поредица от престъпления, извършени от бежанци, разтревожи страната. Според правителствената статистика престъпността е намаляла с повече от 9% през 2017 г. Именно когато през 2015 и 2016 г. Германия отвори вратите си за бежанци обаче се наблюдава ръст на престъпленията от около 10%. Миналата година бежанците са били заподозрени за около 15% от убийствата в Германия, според официалната статистика, въпреки че представляват 2% от населението.
Много от заподозрените, включително иракчанинът, обвинен за убийството в Кемниц и терористът, който се вряза в коледния базар в Берлин през 2016 г., имат имиграционен статут, определен като Duldung, или "толерантност". Това означава, че макар молбите им за убежище да са били отхвърлени, правителството им разрешава да останат в Германия и в много случаи да си търсят работа. Причините за подобно решение са различни, но може и да са прозаични като липса на паспорт, което затруднява определянето на националността им.
Около 170 хил. мигранти имат такъв статут в Германия. Още 350 хил. живеят в страната без да имат официален имиграционен статут, като много от тях чакат решение по молбата си за убежище. Според критици присъствието на толкова много мигранти без реално законово право да останат в страната доказва, че системата за предоставяне на убежище на Германия е измамна.
Подцениха ли управляващите проблема
Анализаторът Александър Андреев коментира пред "Дневник", че ксенофобските вълни в Германия се надигат и слягат периодично. Според него Германия десетилетия наред си затваря очите за факта, че милиони чужденци искат да се заселят там. "Гастарбайтерите, бежанците от югославските войни и от конфликта в Сирия - всички тях (а и много други) политиката смяташе за временно явление. И не се погрижи за трайното им интегриране, не се погрижи и за това обществото да ги приеме", смята той. Андреев отбелязва, че днес Германия реално е мигрантска страна, където над 20% от хората имат чуждестранен произход и се нуждае от още хора, защото населението застарява, а процъфтяващата икономика иска работна ръка.
"Но политиците все не посмяваха да кажат: "Да, ние сме мигрантска страна". И да изработят съответните правила за миграцията: колко годишно, кои точно, при какви условия", допълва Андреев, като подчертава, че едва сега законът за миграцията сериозно е влязъл в дневния ред.
"Действията на Ангела Меркел и нейното правителство в началото на бежанската криза бяха недообмислени, несъгласувани и хаотични, а последвалите опити проблемите да се решават на парче не успяха да убедят част от избирателите. От всичко това спечелиха популистите от "Алтернатива за Германия", а големите партии се оказаха в положението на догонващ. И така центробежните сили в страната закономерно им сервираха Кемниц".
© Reuters
Анализаторът от "Дойче веле" Ханс Пфайфер споделя сходно мнение. Според него в Германия крайнодясното насилие и заплахите от крайнодесни групи са подценявани и дори приемани, а ескалацията на напрежението в Кемниц е доказателство за това, защото никак не е била спонтанна. Неонацистите са активни в Кемниц от години сред поддръжниците на местния футболен отбор.
Те представляват малки групи, но са ефективни и добре внедрени. Затова са могли да се мобилизират и да се организират бързо за протестния си марш в края на август. Полицията е знаела за тази мобилизация и за структурите, позволяващи тя да се случи, но не е осигурила повече служители, които да пазят реда по улиците, защото политиците и полицейските служби не приемат заплахата достатъчно сериозно.
През последните години маршовете на крайнодесни все повече се сливат, както се случи в Кемниц, с протести на хора, които се чувстват разочаровани или изоставени от глобализацията, макар последните да не подкрепят фашизма.
Има ли страх от мигрантите
Анализаторът Константин Рихтер коментира пред "Дневник", че германците са разделени в отношението си към мигрантите и чужденците. Мнозинството са убедени, че страната им трябва да бъде отворена за реално търсещите убежище. Скорошната серия от престъпления, извършени от бежанци, обаче е оказала влияние. Дори и хората, които не са поддръжници на крайната десница, смятат, че властите трябва да депортират мигранти, ако вършат престъпления или ако молбите им са били отхвърлени.
Според него е възможно част от полицейски сили, особено в Източна Германия, да споделят възгледите на политици от крайнодясното националистко движение ПЕГИДА и на "Алтернатива за Германия" и да се колебаят дали да се намесват, когато се събират крайнодесни привърженици. Освен това социалните мрежи позволяват на десните екстремисти да мобилизират свои съмишленици от цялата страна, което е нещо ново и е възможно властите да не са били подготвени за това в Кемниц.
Проблем на Източна Германия?
Откакто Саксония, заедно с останалата част от бившата Източна Германия, стана част от федерална Германия през 1990 г., провинцията се ръководи от партията на Ангела Меркел, понякога в коалиция със социалдемократите или Свободните демократи. Но с възхода на крайнодесните популисти от "Алтернатива за Германия" властта започна да се изплъзва на хистияндемократите. "Алтернатива за Германия" спечели 9.7% на изборите в Саксония през 2014 г., влизайки за пръв път в местния парламент. На парламентарните избори през 2017 г. тя събра най-голям процент (27 на сто) от саксонските гласове.
Източна Германия изостава от западна в икономическо отношение, но според изследователи това не е задължително причината за крайнодесния екстремизъм в региона. Според проучване от миналата година, цитирано от "Дойче веле", манталитета, наследен от бившия комунистически изток, прави много по-вероятна проявата на силна ксенофобия сред хората там.
© Associated Press Кадър от сблъсъците в Кемниц
Според Александър Андреев хората в Източна Германия са по-ксенофобски настроени от тези в западната част на страната и това е парадоксално, защото там почти няма чужденци. "Някогашната ГДР беше оградена от висока стена и чужденец там почти не можеше да припари... Тоест, източногерманците – също като българите, впрочем – нямат никакъв опит с чужденците", отбелязва Андреев.
По думите му "съветският така наречен комунизъм уж беше интернационалистичен по замисъл, но на практика беше селски, провинциален и ксенофобски. Не случайно в страни като Полша, Унгария, Словакия, а и България, отношението към бежанците и мигрантите е същото, както в източногерманска Саксония: подозрително и враждебно."
Константин Рихтер също отбелязва като проблем съществуващия в провинцията манталитет. Според него някои източногермаци, претърпели загуби след 1989 г., смятат, че са били колонизирани от Западна Германия и че ценностите на федералната република са им били наложени. Те не са готови да приемат бежанци с отворени обятия само защото хората в Берлин им казват да го направят, допълва Рихтер.
Според Юрген Касек, адвокат и активист от Лайпциг, "това че крайнодесният екстремизъм и неонацизмът са особено изразени в Саксония има общо и с определено отношение (и с) пропуските на властите в Саксония, особено на християндемократите, които дълго време го пренабрегваха, не го приемаха сериозно и не правеха достатъчно срещу него".
