Как Брекзит нарушава баланса на силите в ЕС

Как Брекзит нарушава баланса на силите в ЕС

© Reuters



Европа вече две години и половина живее под знака на Брекзит и макар сакралната дата 29 март 2019 г., когато Великобритания трябва да напусне ЕС, да наближава, драмата около нейното бъдеще не само не се изяснява, а с всеки изминал ден все повече се заплита, както показаха и събитията от последните дни и седмици.


След като сагата около преговорите между Лондон и Брюксел създаваше напрежение цяла година, сега, когато проектоспоразумението е вече на масата, стана ясно, че проблемите на бъдещите отношения на Обединеното кралство с Европейския съюз са много по-дълбоки. Целият процес на развода вече слага дълбок отпечатък както върху напускащата страна, така и върху съдбата на самия съюз, който за първи път в историята си няма да се разширява, а ще се свива - нещо твърде нелогично и неестествено за неговите далечни амбиции, а и показател за рисковете, пред които е изправен и в близък и в по-далечен план.


Дебатите и страстите около Брекзит доведоха Великобритания до незапомнена от десетилетия вътрешнополитическа криза и безизходица. Британското общество се оказа дълбоко разделено, както никога досега, и то по непримирим начин. По силата на собствената им история сред британците, особено от по-старите поколения, остава




насадено чувството за изключителност на страната,


което води и до определена степен на изолационизъм. Затова там намират почва демагогските аргументи и чистите спекулации на антиевропеистите, т. нар. брекзитъри, които развяват плашилото на "безконтролната миграция", или издигат лозунги, като "да си върнем контрола" от Брюксел. Те обаче не обясняват какви са последствията, а и не поемат отговорност за онова, което ще се случи след напускането.


Привържениците на Брекзит виреят най-вече в средите на Консервативната партия, но както вече стана ясно, разломът минава не по традиционните политически линии, а вътре в самите партии, между поколенията, често и вътре в самите семейства. И това е причината за патовата ситуация, в която е изпаднал политическият елит на страната.


Нито една от обичайните и налични опции в рамките на непоклатимата британска демокрация с нейните изпитани политически механизми не гарантира успешен изход от тази ситуация, който да бъде приет от британското общество с присъщото му досега уважение към закона и мнението на мнозинството.


Видя се, че привържениците на Брекзит в Консервативната партия не могат да свалят Тереза Мей от лидерския, а следователно и от премиерския й пост. С неуспешния вот на недоверие срещу нея те й гарантираха минимум една година без нови опити за оспорване на лидерството й. Ако тя самата реши да подаде оставка - това също не е изход, защото брекзитърите не са в състояние да поставят свой привърженик начело на партията. Те вече имаха този шанс, след като тяхната кауза надделя в референдума и след оставката на Дейвид Камерън, но те тогава се изпокриха и избягаха от отговорност, явно разбирайки в каква непосилна ситуация са вкарали страната и докъде ще я доведе това болезнено скъсване на връзките с Европа. И оставиха да вади кестените от огъня човек като Тереза Мей, която не бе гласувала за Брекзит.


Предсрочни парламентарни избори също не изглеждат решение.


Първо, до тях трудно ще се стигне, защото консерваторите и северноирландските юнионисти, които крепят сегашното правителство, няма да гласуват за свалянето му, колкото и да негодуват срещу споразумението с ЕС, постигнато от Мей, страхувайки се от идване на власт на лейбъристкия лидер Джереми Корбин. Второ, дори и лейбъристите да дойдат на власт, тяхната партия също е разединена по въпроса за излизане от ЕС. Възгледите и изявленията на самия Корбин по въпроса са доста уклончиви.


Все повече се говори за втори референдум за бъдещите отношения с ЕС. Но резултатът от него също е непредсказуем. Първо, трудно е да се каже как точно трябва да бъде формулиран въпросът този път - дали по същия начин, или за одобрение на споразумението, което вече е на масата. Второ, ако допреди няколко месеца изглеждаше, че този път британците добре са размислили и ще отхвърлят Брекзит, защото хаосът, до който той ще доведе, все по-ясно се очертава, сега нещата отново изглеждат на кантар. Позициите на брекзитърите в медиите очевидно са много силни и при една нова кампания страстите отново ще пламнат с непредсказуема сила и ще засилят още повече опасната поляризация. Това вече личи по улиците на британските градове и най-вече в Лондон, където


демонстрациите в полза на едната или другата кауза са ежедневие.


Така или иначе, дали поради политическа некомпетентност или по други причини, въпросът за Брекзит разцепи страната и там вече липсва център, чезнат предпоставките за политически диалог и разумен компромис - неща, които доскоро бяха характерна традиция в британския обществен и политически живот.


Накърнена е и националната гордост на британците, които виждат, че Брюксел води преговорите от позиция на силата - което в случая е естествено, и че Лондон не може да се противопостави на това. А може би безкомпромисната линия на Брюксел преследва именно тази цел - да разбие илюзиите на всички, които евентуално биха се изкушили да тръгнат по пътя на Обединеното кралство. Защото е ясно, че ЕС не може да отстъпи от своите основополагащи принципи, като свободно движение на хора, пари, стоки и капитали, ако държи да запази основния си смисъл и своето е най-голямо постижение до момента, вече е утвърдено като навик, от който обикновените европейци не желаят да се откажат.


Дали обаче тази линия, която в конкретния случай дава резултати и на този етап изглежда съвсем уместна, няма да се окаже бомба със закъснител? Очевидно е, че


ЕС преживява най-острата вътрешна криза в историята си,


която заплашва самата европейска идея, и че са наложителни дълбоки реформи в него, за да не загуби безвъзвратно доверието на европейските граждани. И ако Великобритания, една голяма страна с мощна икономика, успее, въпреки катаклизмите на Брекзит, да се стабилизира, а в дългосрочен план и да просперира, нейният пример може да се окаже заразителен, особено за по-големите страни в съюза. Ето че в Италия, където на власт дойдоха т. нар. популисти, правителството категорично отказва да приеме диктата на Брюксел за ограничаване на бюджетните си разходи и смята да тръгне към повишаване на доходите, за да се избегне социален взрив и да се вдъхне живот на икономиката.


В различна степен на икономическа, социална и икономическа дестабилизация са двете ключови страни в ЕС - Германия и Франция. В Германия се размиват границите между ляво и дясно, традиционните два политически полюса се топят, а на преден план излизат несистемни партии и сили. Меркел успя да наложи съмишленица за свой приемник, но никой не може да гарантира, че Анегрет Крамп-Каренбауер ще следва нейните стъпки, ако я наследи и на канцлерския пост.


А френският президент Еманюел Макрон, който само допреди няколко месеца бе смятан за човека, което може да поеме лидерството на ЕС заради разклатените позиции на Меркел, днес е изправен пред социален бунт и се опитва да го гаси с непредвидено увеличение на доходите, връщайки Франция отново в червената зона на бюджетния дефицит, т.е. отказвайки се от реформите, които бе обещал.


Самото напускане на Обединеното кралство вече нарушава баланса на силите вътре в ЕС. Всъщност едно от нещата, което Лондон така и не можа да приеме, за да остане в ЕС, бе доминиращата роля на Германия в него. При наличието на "новите" страни членки от Източна Европа, традиционният френско-германски съюз като двигател на европейската интеграция надали ще може да изпълнява тази роля. Защото и


в страните от Централна и Източна Европа зрее недоволство


от тяхната доминация, от това, че те дърпат чергата към себе си, превръщайки в илюзия един от основните принципи на ЕС за солидарност и помощ за по-изостаналите с цел бързото изравняване или поне доближаване на стандартите на живот.


Безконтролното изтичане на мозъци и на работна ръка от Източна към Западна Европа кара все повече хора в новите страни членки да се питат дали ползите от членството компенсират това обезкръвяване от човешки капитал, което застрашава самото им национално съществуване. Недоволство в последно време предизвика и реформата на международните транспортни превози, при който Германия и Франция наложиха своите интереси в ущърб на превозвачите от Източна Европа.


Така че, ако ЕС не се прероди на нова основа, при която да се отчитат националните интереси, особено на по-слабите членки, да се преодолее огромната и все по-нарастваща пропаст между бедни и богати хора, заплашваща със социален взрив, да се канализират миграционните потоци (които впрочем са неизбежни), да се върне доверието на гражданите, че всичко се прави в защита на техните интереси, бъдещето му не е розово.


Все по-сложно става и мястото и положението на ЕС на глобалната арена. С напускането на Великобритания, съюзът ще се окаже ограден от два мощни полюса със свои икономически и политически интереси - Лондон и Москва.


И ако с Обединеното кралство някаква формула за тясно сътрудничество в крайна сметка сигурно ще се намери, то наличието на големия и труден руски съперник на Изток все повече се превръща в екзистенциален проблем за ЕС. Защото Русия е част от Европа и в исторически, и в икономически план. Несъмнено е, че руснаците, или поне огромното мнозинство от тях, смятат себе си за европейци и биха желали да бъдат част от общия европейски дом.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на оКоМаНапрай
    оКоМаНапрай
    Рейтинг: 1561 Неутрално

    Не е вина на британците, че Брюкслкото членство се оказа възпиращо с неадекватните си регулации и раздуваща се безконтролно администрация

    Президент Плевнелиев - Трудно мога да не споделя своето дълбоко унижение като дясномислещ човек от ръководството на "Демократична България" да влезе в съюз на балотажа с Мая Манолова. Не трябва да дават оставки, а да си изберат Манолова за шеф
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1878 Неутрално

    Измамени от клоуните Фарадж ие Джонсън британците причиниха на себе си и на Европа политическата глупост на 21-ви век!!!!

  3. 3 Профил на Paolo Di Canio
    Paolo Di Canio
    Рейтинг: 1529 Неутрално

    Поредните свободни съчинения по темата.

  4. 4 Профил на Симеон
    Симеон
    Рейтинг: 306 Неутрално

    ЕС без Великобритания ще има истинска възможност за интеграция.

  5. 5 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 630 Неутрално

    Великобритания винаги е била пречка пред ЕС и напускането й трябва да се разглежда най-вече като очистителна процедура. А това, че самите те при това се нахендриха като за световно е още само един бонус.

    Що се отнася до Източна и Централна Европа, то тя споделя традиционния консерватизъм на по-изостанали общества, което не ги сродява с ингилизите. Последните наистина се мислят за по-първа ръка хора и ще им трябва време малко да се осъзнаят. Особено добре ще им дойде като се отделят Шотландия и Северна Ирландия.

    Така че стига сме ги мислили. Каквото повикало - такова се е и обадило.

  6. 6 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8418 Неутрално

    Тя и досега Великобритания хем е била в ЕС, хем се е възползвала от отстъпки, каквито другите са нямали.

  7. 7 Профил на terminal velocity
    terminal velocity
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Приличен анализ. Похвално на фона на обичайната крайно "демократична" боза. В БТА се работи явно по журналистически още.

    Путин - мы верим в тебя !
  8. 8 Профил на ЙЕИ
    ЙЕИ
    Рейтинг: 470 Весело

    "И ако Великобритания, една голяма страна с мощна икономика, успее, въпреки катаклизмите на Брекзит, да се стабилизира, а в дългосрочен план и да просперира"

    МОЖЕ, ама ще трябва британците да се научат да работят и да мислят, не само да пият бира и да философстват кой отбор бил по-голяма работа.

  9. 9 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 539 Неутрално

    Работата -ясна. Какво да се прави .... коя е най-силната страна в света...САЩ ....значи трябват СЕЩ...иначе ще предъвкаме едно и също и големите риби ще ни изядат..

  10. 10 Профил на George Svinarov
    George Svinarov
    Рейтинг: 1228 Неутрално

    "Русия е част от Европа и в исторически, и в икономически план. Несъмнено е, че руснаците, или поне огромното мнозинство от тях, смятат себе си за европейци и биха желали да бъдат част от общия европейски дом."

    Ключа за осъзнаване на статията. Северна Сомалия била част от Европа.тук не става дума за исторически или икономичеси план, а за цивилизационен избор. ЕС е част от така наречената западна цовилизация. Русия... не е.

  11. 11 Профил на marker
    marker
    Рейтинг: 713 Неутрално

    Бомби със закъснител има не само в ЕС, но и в разединеното Обединено кралство. И те се наричат Шотландия и Северна Ирландия.

  12. 12 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 4104 Неутрално

    До коментар [#2] от "selqnin":

    ++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
    Поздравления за този коментар!Фуража и Борисчо се покриха ,а сега ситуацията е извън контрол!

  13. 13 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 4104 Неутрално

    До коментар [#4] от "Симеон":

    ++++++++++++++++++++++++++++++++++++
    Да се надяваме ,че ще стане така!

  14. 14 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 4104 Неутрално

    Най-важното е след всички катаклизми в последните години ЕС да оцелее!Брекзит втвърди Обединена Европа и това е добре!Много сложна ще е борбата с популистите за съжаление!

  15. 15 Профил на Viper_c
    Viper_c
    Рейтинг: 340 Неутрално

    Рисия е европейска държава, колкото Волен Сидеров е патриот.
    Всички свине да си знаят мястото: английските - в западната кочина, а руските - в източната.
    Ако на някой му уври главата - да подава документи за членство. Някой в ЕС, друг - в НАТО и после в ЕС!

    Комунист и на некролог да го видиш - пак му удари шамар!
  16. 16 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3522 Неутрално

    Пасквил!

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  17. 17 Профил на джендър NATO generals
    джендър NATO generals
    Рейтинг: 1023 Любопитно

    Що за полюции? ББС на български си признаваше- Англия е троянски кон на САЩ в ЕС! Има интерес от приемането на колкото се може повече държави, за да го разбие и разводни до ЗОНА ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ

    Само от 2009 - 2012-та са "инвестирани" 8 милиарда евро във ВЕИ тролово производство на ток
  18. 18 Профил на ddemi
    ddemi
    Рейтинг: 478 Неутрално

    Не е вина на британците, че Брюкслкото членство се оказа възпиращо с неадекватните си регулации и раздуваща се безконтролно администрация
    —цитат от коментар 1 на О, ко ма напрай!


    Бюрокрацията си е константна величина, като хлебарките или като лошото време, така че това не е мотив за излизане от ЕС. Затова пък Англия много трудно понасяше милиардните субсидии за селско стопанство, наложени от Франция, които са по-големи от инвестициите във върхови технологии, с които ЕС да се конкурира. А когато германската комсомолка наводни Европа с 2 милиона скакалци без дори формално да се направи, че се всушва в колосалните протести, за Великобритания стана ясно, че Френско-Геманският тандем потъпква волята на всички в ЕС и за англичаните беше въпрос на гордост да си сложат цилиндрите и да напуснат с достойнство. Беше им ясно, че извън ЕС ще им бъде по-трудно, но не можаха да преглътнат арогантността на германската комсомолка и на френския паун. Е, за тиквата, такава гордост е непонятна; щом прави кинти, друго не го интересува; ей догодина и четвърта папа ще го гали по тиквата. На ЕС, с такива приятели като българската политическа клоака, врагове не му трябват. Игрорира Великобритания, гали по тиквата оня, дето е учил как се навива маркуч. Опасявам се, че загубата на Великобритания може да се окаже фатална за просперитета на ЕС, а оттам и на неговото единство.

  19. 19 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 657 Неутрално

    Совалките на Мей не "улучват" точните моменти.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK