© Надежда Чипева, Капитал
За пръв път Европейската комисия представи подробен доклад за схемите за гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции, прилагани от някои държави - членки на ЕС, предаде пресслужбата на институцията.
В доклада се очертават съществуващите практики и се посочват някои рискове за ЕС, свързани с тези схеми, по-специално за сигурността, изпирането на пари, данъчните измами и корупцията. В доклада се констатира, че липсата на прозрачност в начина, по който функционират схемите, както и липсата на сътрудничество между държавите членки допълнително засилват тези рискове.
"Златни паспорти"
В три държави - членки на ЕС (България, Кипър и Малта), се прилагат схеми за предоставяне на гражданство на инвеститори при условия, които не са толкова строги, колкото обикновените режими за натурализация. В тези три страни няма нито задължение за физическо пребиваване на лицето, нито изискване за други действителни връзки с държавата, преди да бъде получено гражданство, се казва в доклада.
Тези схеми представляват общ интерес за ЕС, тъй като всяко лице, което придобие гражданство на държава членка, придобива едновременно с това гражданство на съюза. Решението на една държава членка да предостави гражданство в замяна на инвестиции дава автоматично права спрямо другите държави членки, и по-специално правата на свободно движение и достъп до вътрешния пазар на ЕС, за да се упражнява икономическа дейност, както и правото да гласуваш и да бъдеш избиран в европейски и местни избори. На практика тези схеми често се рекламират като способ за придобиване на гражданство на съюза заедно с всички права и привилегии, произтичащи от него.
Пропуски
В доклада се посочва, че в тези три държави членки кандидатите получават разрешително за престой в началото на процедурата по кандидатстване за гражданство, така че притежанието на такова разрешително за даден период от време е достатъчно за допустимост по схемата. Реалното местоживеене обаче, тоест физическото присъствие за определен период на територията на въпросната държава членка, не се изисква. Това означава, че кандидатите могат да получат българско, кипърско или малтийско гражданство и следователно гражданство на ЕС, без да са живели на практика в тези страни.
За България се отбелязва, че кандидатът трябва да разполага с разрешително за постоянен престой за пет години (обикновена процедура) или за една година (бърза процедура), за да може да кандидатства за българско гражданство. Присъствието на кандидата се изисква за подаването на молбата за гражданство. Той трябва да премине през интервю, но не е задължително да знае български език или да покаже познания за българския обществен живот.
Кипърските власти смятат, че инвестициите в страната са достатъчна връзка между кандидата и Кипър, а в Малта на крайния етап на процеса по натурализация кандидатите са разпитвани за връзките им със страната, например трябва да представят бордни карти, показващи, че са пътували до там, доказателства за дарения, членство в местни клубове и други.
В Малта съществува регулатор за схемата за гражданство срещу инвестиции, който публикува годишни доклади, предавани за проверка на парламента. Миналата година Кипър обяви създаването на Комисия за надзор и контрол и въведе кодекс за поведение за схемата. В България не съществува нито регулатор, нито кодекс за поведение.
В нито една от трите схеми няма цялостна информация за самоличността на хората, които са получили гражданство заради инвестиции и за техните страни по произход. Докладите на малтийския регулатор съдържат информация за броя на получените кандидатури и за броя на одобрените и отхвърлените, както и за приходите, генерирани от схемата. Изисква се ежегодно публикуване на имената на всички, които през изминалите 12 календарни месеца са получили малтийско гражданство чрез регистрация или натурализация, включително (макар и без изрично да бъдат идентифицирани) и по инвестиционната схема. В България и Кипър няма такава информация.
В Кипър и Малта има таван на броя на чуждестранните инвеститори, които могат да кандидатстват за гражданство, но в България няма такъв лимит. И за трите страни се отбелязва, че липсват конкретни механизми за наблюдение на схемите, както и задължения за докладване по тях.
Опасения
В доклада на комисията са посочени следните области, които предизвикват загриженост:
- Сигурност: проверките на кандидатите не са достатъчно надеждни и централизираните информационни системи на ЕС, като например Шенгенската информационна система (ШИС), не се използват систематично, както би трябвало;
- Изпиране на пари: необходими са засилени проверки ("комплексна проверка"), за да се гарантира, че правилата за борба с изпирането на пари не се заобикалят;
- Избягване на данъци: необходими са мониторинг и докладване, за да се гарантира, че физическите лица не се възползват от тези схеми заради предимствата, произтичащи от привилегировани данъчни правила;
- Прозрачност и информация: в доклада се констатира липсата на ясна информация за начина, по който схемите се управляват, включително за броя на получените заявления, одобрените или отхвърлените заявления, както и за произхода на кандидатите. Освен това държавите членки не обменят информация за кандидатите за такива схеми, нито се информират взаимно за отхвърлените кандидати.
"Златни визи"
Схемите за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции, макар и различни от схемите за предоставяне на гражданство от гледна точка на правата, които предоставят, излагат на също толкова сериозни рискове сигурността на държавите - членки и на ЕС, като цяло. Валидното разрешение дава право на пребиваване на гражданин на трета държава в съответната държава членка, но също така и право да пътува свободно в шенгенското пространство. Въпреки че законодателството на ЕС урежда условията за влизане на определени категории граждани на трети държави, издаването на разрешения за пребиваване на инвеститори не е регулирано на равнището на ЕС и остава национална компетентност.
В момента 20 държави членки прилагат такива схеми: България, Чехия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Обединено кралство. В доклада на комисията са посочени няколко области, които предизвикват загриженост:
- Проверки, свързани със сигурността: според правото на ЕС съществуват определени задължения по отношение на сигурността, които трябва да бъдат взети предвид преди издаването на виза или разрешение за пребиваване на чуждестранни инвеститори. Налице е обаче липса на достъпна информация за практическото прилагане и свободата на действие в начина, по който държавите членки подхождат към съображенията за сигурност;
- Изискване за физическо пребиваване: разрешенията за пребиваване, получени срещу инвестиция - с изискване на ограничено физическо присъствие на инвеститора във въпросната държава членка или дори без то да е необходимо - могат да окажат влияние върху прилагането на статута за дългосрочно пребиваване в ЕС и върху правата, свързани с него, и могат даже да осигурят по-бърз достъп до национално гражданство и съответно гражданство на ЕС;
- Липса на прозрачност: в доклада се подчертава липсата на прозрачност и надзор на схемите, по-специално по отношение на мониторинга и липсата на статистически данни за броя на тези, които получават разрешение за пребиваване чрез такава схема.
Държавите членки трябва да гарантират, че:
- системно се извършват всички задължителни гранични проверки и проверки за сигурност;
- стриктно се спазват изискванията на Директивата за дългосрочно пребиваване и Директивата за събиране на семейството;
- сумите, изплатени от кандидатите за гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции, се подлагат на проверка според правилата на ЕС за борба с изпирането на пари;
- в контекста на рисковете от избягване на данъчно облагане са налице инструменти в рамката на ЕС за административно сътрудничество, по-конкретно за обмен на информация.
Комисията ще наблюдава стъпките на държавите членки за преодоляване на проблемите с прозрачността и управлението при прилагането на тези схеми. Тя ще създаде група от експерти на държавите членки за подобряване на прозрачността, управлението и сигурността на схемите. Тази група ще бъде натоварена със:
- създаването на система за обмен на информация и консултации за броя на получените заявления, държавите на произход и броя на одобрените/отхвърлените от държавите членки заявления за гражданство и разрешение за пребиваване на лица въз основа на инвестиции;
- разработването до края на 2019 г. на общ набор от проверки за сигурност при схемите за гражданство срещу инвестиции, включително специфични процедури за управление на риска.
Права и привилегии
Комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос заяви: Законното пребиваване в ЕС и в шенгенското пространство дава права и привилегии, с които не бива да се злоупотребява. Държавите членки трябва винаги да зачитат и да прилагат напълно съществуващите принципи на контрол и баланс, като това важи изцяло и за националните схеми за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции.
Комисията ще наблюдава схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции в страните кандидатки и потенциални кандидатки в рамките на процеса на присъединяване към ЕС. Тя също така ще следи въздействието на тези схеми от страна на държавите с безвизов режим с ЕС като част от механизма за премахване на визите.
Вера Йоурова, еврокомисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете, заяви: "Да станеш гражданин на една държава членка означава също така да станеш гражданин на ЕС с всички негови права, включително правото на свободно движение и на достъп до вътрешния пазар. Хората, които придобиват гражданство на ЕС, трябва да имат действителна връзка със съответната държава членка." Тя настоя за по-голяма прозрачност за начина, по който се дава гражданство, както и за по-тясно сътрудничество между държавите членки. "В ЕС не трябва да има слабо звено, което позволява на кандидатите да се "оглеждат" за най-благоприятната схема", допълни Йоурова.
