Защо все повече коалиции в ЕС работят математически, но не и политически

Стефан Льовен

© Reuters

Стефан Льовен



Четири месеца след изборите Швеция най-накрая има ново правителство. Стефан Льовен остава премиер, въпреки че неговата партия и съюзниците й не успяха да спечелят достатъчно гласове, за да управляват. Проточилите се разговори изкарват наяве една неприятна реалност в Европа – все по-често управляващите коалиции не застават зад нищо, с което избирателите лесно биха се идентифицирали, пише Леонид Бершидски в анализ за "Блумбърг".


Сделката, позволяваща на Льовен да управлява, ще разтърси една система от политически съюзи, съществувала в Швеция от 2004 г., когато дясноцентристките партии сформираха т.нар. Алианс, за да се противопоставят на силните лявоцентристи.


Социалдемократът Льовен убеди две партии от Алианса, Партията на Центъра и либералите, да подкрепят коалицията му със Зелените. Парламентарната математика обаче крие рискове: коалицията ще разчита на Лявата партия, бившите комунисти, които подкрепяха предишното правителство на Льовен, но първоначално бяха против новото споразумение, защото не изглеждаше достатъчно ляво за тях. Лидерът на левите обеща да "се бори срещу всяка мярка, която би могла да тласне Швеция надясно", заплашвайки стабилността на правителството още преди да е встъпило в длъжност.




Льовен ще управлява на основата на документ от 16 страници, който изглежда като хаотична компилация от идеи на социалистите, природозащитнците и дясноцентристите. С обещания за намаляване на данъците, повече внимание към климатичните промени, по-добри програми за социална подкрепа и по-прагматичен подход към предоставянето на убежище и интеграцията,


целта на програмата е да удовлетвори всички.


Имаше една основна причина партиите да застанат неохотно зад Льовен. Никой не искаше да се присъедини към политическата сила, постигнала най-забележителен успех на изборите през септември – антиимигрантската партия "Шведски демократи".


В шведската система за пропорционално представителство заобикалянето на популистка партия със 17.5% от вота е трудно. Льовен, чиито социалдемократи спечелиха най-много гласове (31.1%), доказа, че е възможно.


По подобен начин Латвия върви към политическо споразумение, което работи математически, но не и идеологически. Както Швеция, тя премина през най-дългия процес на сформиране на правителство в историята си. Кришянис Каринш, лидерът на най-малката партия в парламента и най-големият губещ на изборите през 2018 г., се очаква да бъде новият премиер начело на петпартийна коалиция (анализът е публикуван в "Блумбърг" малко преди тази седмица Каринш да бъде обявен за премиер - бел. ред.).


Съюзът на дясноцентристи, национал-консервативни и популистки партии има доста противоречаща си програма, която комбинира мерки за намаляване на неравенството на доходите с обещания за финансово благоразумие. Главната прчина за обединението на петте партии е


да държат далеч от властта най-голямата партия в страната –


"Съгласие", лявоцентристка група, исторически подкрепяна от голямото рускоговорящо малцинство в Латвия.


Холандия и Германия също преминаха през най-дългите си периоди за сформиране на правителства след последните избори там. Техните управляващи коалиции са по-единни в политическо отношение, но за средностатистическия избирател продължава да е трудно да разбере какви идеи защитават. По-лесно е да се види срещу какво са - срещу това да позволят на популистките и националистки партии да се доближат до участие в правителство.


Всички тези договорки благоприятстват най-добрия преговарящ.


Льовен, Каринш, холандският премиер Марк Рюте и германският канцлер Ангела Меркел са известни с изключителните си умения зад кулисите.


Страни с относително силни институции, дори и млада демокрация като Латвия, могат да оцелеят известно време с подобно правителство. Проблемът е, че избирателите започват да се чудят дали от тях се иска нещо смислено на изборите.


Очакваният протестен вот на тазгодишнтие избори за Европейски парламент ще бъде още един сигнал, че тази фаза на математически възможни, но политически безцветни коалиции, изградени около това да бъде държан някой извън властта, ще има цена за политическия елит.

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Practic
    Practic
    Рейтинг: 781 Неутрално

    "...математически възможни, но политически безцветни коалиции..."

    Произволно хванете за ушите която и да е подобна коалиция (без латвийската !), вдигнете я пред очите си и внимателно я разгледайте.
    Няма нужда от лупа.
    После направете същото упражнение с втора, трета, четвърта...
    Германска, шведска, българска, италианска...
    Разбрахте къде е заровено ненаситното статуквуче, нали?
    Политически безцветни били... А вие какво искате, цветни революции ли?!

  2. 2 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 387 Неутрално

    Аааа, не! Имат една главна цел - евродепутатска заплата с всичките й бенефити, а в някои индивиди дори и еврокомисарска.

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  3. 3 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2931 Неутрално

    Политиците трябва да оценяват обществото с математически инструменти.
    Досега го оценяват все с алхимически инструменти. Все наблягат на понятия, които сами са си измислили като джендъри, мулти-култи .......

    подпис
  4. 4 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3500 Неутрално

    До коментар [#2] от "дедо Андро":

    "Аааа, не! Имат една главна цел - евродепутатска заплата с всичките й бенефити, а в някои индивиди дори и еврокомисарска."
    ==============
    Бате, тука пише за управление на държавно ниво, не за ЕС.

    Еретик
  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 1229 Неутрално

    Недоволството от политическите елити води до раздробяването на гласовете и разпределянето им сред повече партии. В резултат става невъзможно сформирането на еднопартийно правителство или пък такова, което се крепи от естествени коалиции (само от леви или само от десни партии). Въпросното правителство е слабо и безлично, защото не може да води последователна политика, основаваща се на програмите на партиите, които са го излъчили. В резултат на това избирателите на всичките партии, които го подкрепят са недоволни: едните искат лява политика, а другите - дясна и обвиняват тези, които са избрали в съглашателство и безпринципност. На следващите избори става все по-голямо раздробяване или пък се някой несистемен играч получава повече гласове, в много случаи популистка партия.
    Така, че опитите да се държат популистите извън властта води до обратни резултати: популистите печелят все повече гласове. Докато не влязат и те във властта и не се изхабят.

  7. 7 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 2786 Неутрално

    Защото централизираната система се изчерпва лека полека.

    В Швейцария що го няма тоя проблем. Щото там са конфедерация от 26 кантона всеки със собствена конституция. И като се съберат представителите на всеки един кантон излъчват там някъв президент и премиер дето никой не ги знае и много малко зависи от тях, щото решенията са вземат на местно ниво.

  8. 8 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9071 Неутрално

    Защото умеят да смятат :)
    Мина времето на лозунгите, дойде времето на капитала :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  9. 9 Профил на Jesuit
    Jesuit
    Рейтинг: 343 Любопитно

    "Очакваният протестен вот на тазгодишнтие избори за Европейски парламент ще бъде още един сигнал, че тази фаза на математически възможни, но политически безцветни коалиции, изградени около това да бъде държан някой извън властта, ще има цена за политическия елит."

    Все по-трудно ще става удържането на дясната вълна.
    Безпринципни коалиции за оставане на власт - не знам докога ще е възможно.

  10. 10 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3765 Весело

    До коментар [#6] от "pamela":

    В резултат става невъзможно сформирането на еднопартийно правителство или пък такова, което се крепи от естествени коалиции (само от леви или само от десни партии.
    =====
    Вай вай вай...... що рече...... :).... За соца ли ти домъчня...? Или тактиката на Ердо ли ти стана симпатична?

    Я си правете многопартийните коалиции, че така е най демократично....

    Bukalemun
  11. 11 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3765 Весело

    До коментар [#9] от "Jesuit":

    Безпринципни коалиции за оставане на власт - не знам докога ще е възможно.
    ========
    Айде..... още един душманин на демократичната многопартийност....
    Не си и го мислете ей..... че ше ви спрат евро фондовете.....

    Bukalemun
  12. 12 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8623 Неутрално

    Защото математиката измести политиката.

  13. 13 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 905 Неутрално

    Защото централизираната система се изчерпва лека полека.В Швейцария що го няма тоя проблем. Щото там са конфедерация от 26 кантона всеки със собствена конституция. И като се съберат представителите на всеки един кантон излъчват там някъв президент и премиер дето никой не ги знае и много малко зависи от тях, щото решенията са вземат на местно ниво.
    —цитат от коментар 7 на realguru


    Не е точно така. Няма как да имаш федерация без някакъв център и без централно управление на бюджета.

    Само че Швейцария няма премиер. Народът избира парламент. Той е двукамерен - представителите на кантоните за които говориш са в едната камара, а другата е пропорционално партийна, точно както при нас. На теория кантоните са горна камара, но на практика решенията минават и през двете камари равноправно.
    Парламентът не излъчва президент. Той назначава Федерален съвет (правителство). Министрите от съвета се редуват да бъдат президенти и вицепрезиденти за по 1 година. Парламентът назначава и федералния канцлер, но той има отделен апарат, и е подчинен на съвета. Не е премиер по смисъла на другите европейски канцлери.

    И не са чак толкова неизвестни. Сегашният президент, който застъпи през януари е от поне 35 години в политиката и от 10 години в правителството. Веднъж вече мина през постовете вицепрезидент и президент, сега му е втори мандат.

  14. 14 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 2625 Весело

    Важното е всички да цоцат и да са доволни ...

  15. 15 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 2786 Неутрално

    Не е точно така. Няма как да имаш федерация без някакъв център и без централно управление на бюджета.
    —цитат от коментар 13 на tamada


    Ясно е, че център има. Разликите между Швейцарската и обикновената демокрация са главно две.

    1. По-голямата степен на местно самоуправление в "обикновената" демокрация.

    2. Властта е обърната. В "обикновената" демокрация избираш депутати, които управляват отгоре надолу. В Швейцария избираш "представители на кантони", които казват на онея горе какво да правят. Демек е отдолу нагоре.

    И затова все още там функционира системата. Докато в момента централизираните системи изпитват сериозна трудност да формират някакво мнозинство и да намерят някакви допирни точки за да скалапят правителство. И това ще става още по-сложно за в бъдеще.

    Освен това централизираните системи имат още един недостатък. Предоставят централно място за натиск и лобизъм. В централизираните системи типчета като Хитлер и Сталин е много по-лесно да се пръкнат. Докато в Швецария е много трудно да си изберат Хитлер или Сталин - щото просто нямат такъв пост. :)

  16. 16 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 1878 Неутрално

    В ЕС вече няма лидери като Митеран, д'Естен , Делор, Шмит, Кол, Караманлис, Папандреу, Палме, Гонзалес, Тачър.Тези сега са банкови чиновници и не произвеждат политика !!!

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  17. 17 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 1229 Неутрално

    До коментар [#10] от "eti mehter":

    Не съм имала това предвид. Само констатирам фактите.

  18. 18 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3765 Любопитно

    Холандия и Германия също преминаха през най-дългите си периоди за сформиране на правителства след последните избори там. Техните управляващи коалиции са по-единни в политическо отношение, но за средностатистическия избирател продължава да е трудно да разбере какви идеи защитават.
    ========
    Белия също.....
    Правителствата на тия три държави едва ли не апелираха на гласоподавателите си.... " за какво са ти идеи, гласувай там за нещо и толкова"......
    Тъжна е картинката наистина.....
    И според мен, тя се дължи единствено на задкулосната демокрация....
    Нито Меркел, нито кой да е западен политик не намира за необходимо да излезе пряко, лице в лице срещу своя избирател и да му говори.... Ако не намират нужда от това, е жалко....
    Ако нямат смелост за това, е още по жалко.....

    Bukalemun
  19. 19 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3765 Неутрално

    До коментар [#17] от "pamela":

    Да констатираш фактите е половин работа......

    Bukalemun
  20. 20 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9499 Неутрално

    Защото всеки си гледа интереса, а той е свързан с пари и власт.

  21. 21 Профил на jif44392826
    jif44392826
    Рейтинг: 259 Неутрално

    Ето тази математика, под формата на сметкаджийство, ще му разкаже играта на ЕС.

  22. 22 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 905 Неутрално

    Разликите между Швейцарската и обикновената демокрация са главно две.
    1. По-голямата степен на местно самоуправление в "обикновената" демокрация.
    —цитат от коментар 15 на realguru


    Искаш да кажеш обратното - в нормалните федерации има по-силно местно самоуправление (САЩ, Германия, Швейцария и т.н.). Там областите (щати, кантони) имат собствени закони, които може да се различават от федералните.
    Понеже вече го каза в предния пост ше го приема за техническа грешка.

    2. Властта е обърната. В "обикновената" демокрация избираш депутати, които управляват отгоре надолу. В Швейцария избираш "представители на кантони", които казват на онея горе какво да правят. Демек е отдолу нагоре.
    —цитат от коментар 15 на realguru


    Принципно не е обърната. Тук е същото - ние сме парламентарна република, депутатите са народни представители и парламентът, който приема законите може да свали правителството с вот на недоверие.
    В Швейцария, за разлика от САЩ представителите на кантоните нямат повече сила и не контролират депутатите. Горната и долната камари на парламента са равноправни.
    Разликата в Швейцария е, че народът чрез референдум може да наложи вето на някой закон. Но иначе принципът на управление е същият - контролът на властта е чрез представителство.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK