Въглищни централи на Западните Балкани струват на България до 700 млн. евро годишно

Европейският съюз трябва да вземе по-строги мерки към 16 електроцентрали в 5 държави от Западните Балкани, защото въглеродният диоксид и микрочастиците, които изхвърлят, са виновни за смъртта на над 3000 души всяка година.

Само през 2016 г. остарелите ТЕЦ-ове в Сърбия, Македония, Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора са причинили смъртта на 253 души в България. През същата година разходите на българите, свързани с ефекта от вредните емисии на тези централи, са оценени в рамките на 300-700 милиона евро (10-18% от здравните разходи). Това поставя България на шесто място в топ 10 на финансово най-ощетените от тяхната дейност страни.

Това се казва в разпространен във вторник в Брюксел доклад "Хронично въглищно замърсяване - действията на ЕС в Западните Балкани ще подобрят здравето и икономиките в цяла Европа". Зад него стоят пет природозащитни организации: HEAL, CAN Europe, Sandbag, CEE Bankwatch Network и Europe Beyond Coal.

Разпространение през 2016 г. на замърсяването с микрочастици (РМ2.5), изхвърлени от 16-те ТЕЦ-а на Западните Балкани (компютърен модел)

В него авторите обясняват, че построените още по времето на комунизма 16 централи с обща мощност 8 гигавата са изхвърлили през 2016 г. толкова серен диоксид, колкото 250 въглищни централи в ЕС с 30 пъти по-голям капацитет (156 гигавата). Само централата в Углевик в Босна и Херцеговина е изхвърлила повече серен диоксид от всички въглищни централи в Германия.

Основната причина е използването на евтини и достъпни лигнитни въглища в района, но и слабата реакция на ЕС.

Изброените балкански държави членуват от 2005 г. в Договора за енергийна общност, чиято цел е да интегрира енергийния пазар на ЕС със съседите. С него те поеха ангажимент да приложат до 2018 г. мерки за съкращаване на замърсяването и изравняване със стандартите на ЕС. Но задължителните инвестиции в нови заводи или технологии за намаляване на вредните емисии масово се отлагат за друго време, допълва докладът.

Разпространение през 2016 г. на замърсяването със серен диоксид, изхвърлен от 16-те ТЕЦ-а на Западните Балкани (компютърен модел)

"Замърсяването на въздуха не признава граници и продължава да е невидим убиец в Европа", предупреждава Влатка Маткович Пулич, водещ автор на доклада и отговаряща за енергетиката и здравните проблеми в HEAL.

Всяка година, казват авторите, тези балкански централи причиняват още 8000 случая на бронхит при децата (други над 2000 при възрастните) и хронични заболявания, струващи на здравните системи и икономиките между 6.1 и 11.5 милиарда евро. По-голямата част (3.1-5.8 млрд. евро) от тези разходи се падат на страни от ЕС.

Децата в ЕС, страдащи от астма, са имали през изследваната 2016 г. общо 36 400 дни с пристъпи (от всички регистрирани 86 200 дни), причинени от балканските въглищни централи.

През 2016 г. е пострадала и производителността в Европа - над 3000 настанявания в болници и повече от 1.16 милиона изгубени работни часове за бизнеса в ЕС и на Западните Балкани.

Брой на смъртните случаи по държави, причинени от замърсяването от 16-те ТЕЦ-а на Западните Балкани (компютърен модел)

Авторите обясняват, че това не са реално регистрирани случаи, а резултати от компютърен модел, използван при изследване замърсяването на въздуха от Световната здравна организация и Европейската агенция за защита на околната среда, както и публично достъпни данни.

През 2015 г. призив за мерки за по-чист въздух подписаха няколко здравни института и лекари в Сърбия, според които всеки тераватчас електричество, произведено от въглища, води до средно 24.5 смъртни случая заради мръсен въздух, 225 случая на сърдечно-съдови, дихателни и заболявания на кръвоснабдяването на мозъка, както и 13 288 случая на болни деца в Европа. Моделираните данни бяха още по-тревожни при варианта с енергия от лигнитни въглища, каквито са източниците на 70% от сръбския ток.

Авторите предупреждават още, че правителствата в района планират в следващите 10 години да добавят 2.7 гигавата енергийни мощности на въглищни централи, основно благодарение на финансиране от китайски банки. Повечето от тези проекти няма да отговорят на правилата на ЕС за контрол над замърсяването, допълва докладът. Властите отвръщат на подобни твърдения, че икономиките се нуждаят от енергийна сигурност и че новите мощности ще изхвърлят по-малко парникови газове.

Досега страните - членки на Договора за енергийна общност, не са били наказвани с глоби, когато не спазят поетите ангажименти.