Антимигрантските настроения са се задълбочили само в някои страни в ЕС

© Associated Press

В повечето държави в евросъюза антимигрантските нагласи не са се задълбочили в годините след пика на кризата.

Това показва доклад на "Фридрих Еберт", озаглавен "Все още разделени, но по-отворени - карта на европейските нагласи към миграцията преди и след кризата", представен този месец.

Авторите твърдят, че нагласите за отхвърляне на мигранти от по-бедни, неевропейски "трети страни" дори са отбелязали спад в месеците след пика на мигрантската криза. Делът на безусловно отхвърлящите миграцията към ЕС от "по-бедни държави" извън континента пък е спаднал с пет пункта, от 15 на 10% от респондентите за период от 15 години. България, Румъния и Гърция не са обхванати от изследването, нито пък островни държави като Кипър и Малта или малки страни като Люксембург, но има две държави извън ЕС - Норвегия и Швейцария.

"Начинът, по който се възприема миграцията в европейските страни, остава неутрален и стабилен - респондентите виждат много предимства и недостатъци на мобилността по света... едва една десета от европейците в проучването биха отхвърлили безусловно пристигането на мигранти от по-бедни страни извън Европа и установяването им в техните страни."

FES твърди в доклада, че чрез т.нар. Индекс на отхвърлянето (Rejection Index -RI) анализаторите ѝ са в състояние, измервайки дори само най-крайния отговор на миграцията (тотално отхвърляне) като индикатор, да разберат дали и до каква степен нагласите стават по-радикални. Според данните от индекса промяната в изследването за 2016-2017 г. в сравнение с 2014-2015-а е категоричен слаб спад на негативните нагласи и на пълното отхвърляне на мигранти. Унгария (14 точки), Чехия (3 точки), Австрия (2 точки) и Полша (1 точка) са единствените държави, където повече хора са отхвърляли категорично допускането на мигранти при второто проучване, отколкото при първото. Там, където отхвърлянето не е спаднало, няма промяна (случаят на Швейцария и Швеция).

Общо девет са държавите, в които значително е намалял делът на безусловно отхвърлящите мигранти от "по-бедни страни извън Европа" - Испания, Португалия, Белгия, Холандия и Франция. "Забележително, но най-големият спад в отхвърлянето е отбелязан във Великобритания и Ирландия (13% и 10%), страни, в които имиграцията, особено от страните от Източна Европа, бе значима от 2004 г. насам, а по-късно стана ключов въпрос във вътрешната политика.

Отрицателните нагласи са се задълбочили само в няколко държави. В един от случаите промяната е сериозна и това е Унгария. В страната 62% от населението заявяват, че дори един мигрант от по-бедни неевропейски страни не бива да бъзе приеман в ЕС.

"Добре или зле е да живеят тук"

Другият индекс - "Индекс на възприятията" - е за начина, по който хората оценяват влиянието на миграцията върху материалния живот. Съставен е основно на базата на въпросите "Бихте ли казали, че е по принцип добре или по принцип зле за икономиката (на дадена страна), че хората идват да живеят тук от друг държави?" и "Бихте ли казали, че културният живот (на дадена страна) е в общи линии засегнат или обогатен от хора, които идват тук от други страни?".

Този индекс показва по-голямо разделение в Европа, отколкото предишният. От 19 страни 9 са отбелязали отрицателна промяна при него (повече хора са отговорили с "не" на горните два въпроса") през 2016-2017 г., отколкото през 2014-2015 г. Негативната промяна обаче варира от 1 до 3 пункта при всички тях с две изключения - Естония (5 пункта надолу) и Унгария (7 пункта надолу). "Страхът се увеличил значимо" само в тези две от разгледаните държави, отбелязват авторите.

Обратно, във Великобритания, Ирландия, Испания и Белгия положителното възприятие се е увеличило - в Обединеното кралство например расте с 8 пункта за разглеждания период, с по 7 в Португалия и Ирландия. Изтъкнати са примерите на Португалия и Испания - там, "макар всички демографски групи да са станали (по-положително настроени към приемането) на мигранти, промяната е по-голяма сред по-старите, по-слабо образованите хора в провинцията, които са на най-долните стъпала на скалата на доходите."

Увеличението в най-голямата си част се държи на начина, по който тези страни оценяват правителствата си, икономиките и демокрацията. Например в Испания с 25 пункта се увеличило одобрението за начина, по който работят икономиките, 21 пункта - за правителствата, в Португалия стойностите са още по-високи за разглеждания период. "На базата на теорията на контрола хората в тези страни имат чувството, че до известна степен са си върнали контрола върху начина, по който действа страната им в политиката и икономиката."

И в Ирландия, макар промяната да е във всички демографски групи, "най-уязвимите в обществото" показват най-голямо положително увеличение: "пенсионирани, възрастни хора, които казват, че всеки ден (имат) финансови трудности." Във Великобритания промяната обаче се свързва с "отрезвяването след вота за Брекзит" и хората, които са осъзнали в хода на болезнените преговори, че "не може само миграцията да се обвинява за проблемите на Великобритания".

Естония, Чехия и Литва са изключения "в контраст с дългогодишните демокрации". В тях "е по-вероятно негативните нагласи да се превърнат в негативни поведенчески очаквания". Уточнява се, че "поведенчески очаквания" са желанията за реакция при миграционен натиск - дали да им бъде даден достъп, дали да им се забрани да се установят в страната и т.н.

И това изследване потвърждава, подобно на предишни на тази и други фондации, че "широко разпространените и хомогенизиращи антимигрантски нагласи в някои страни имат малко общо с мигрантите". Антимигрантските настроения са най-силни и е най-вероятно да продължават да се засилват в държави, където почти няма мигранти и хората нямат личен опит с тях, но "където на (гражданите) им липсва усещане за безопасност и контрол," отбелязват авторите.

Разделенията се забелязват по политически признак - леви избиратели обикновено са по-положително настроени към миграцията, центристите са неутрални, а десните обикновено имат отрицателна нагласа. Същевременно, докато самоопределящите се като леви респонденти са "еднакво положително настроени към миграцията, независимо колко леви се чувстват, политическият десен екстремизъм и крайните антимигрантски нагласи са свързани".

Частта от гражданите, която изразява "хомогенно отрицателни" нагласи към мигрантите, обаче не може да се определи като отделна демографска група, се посочва в доклада. Резултатите по-скоро сочат, че "онези, които се чувстват политически обезсилени, финансово несигурни и без социална подкрепа, е по-вероятно да имат хомогенни антимигрантски нагласи в сравнение с останалата част от населението".

Анализът използва данни от Европейското социално изследване - трансгранично изследване, което се осъществява в Европа веднъж на 2 години от 2001 г. насам и проучва нагласи в над 30 държави. Така е възможно да се направи сравнение между 2002 г. и периода 2016-2017-а.

"Странният" случай на Унгария

В Унгария "вече силно отрицателните нагласи към мигрантите са станали още по-враждебни" и там" всички групи "се характеризират с хомогенно високи и увеличаващи се нива на страх и отхвърляне."

Ръстът в тези негативни нагласи се свързва в доклада с промяна при "групи, които преди са приемали по-добре мигрантите и които формират най-способната част от обществото и бъдещето му: младите (20-29 г.), горната средна класа, градските жители". Тук проблемът се обяснява малкия брой мигранти и липсата на контакт и личен опит с тях заедно с "ниските нива на доверие и социална спойка в унгарското общество... изключително плодородна почва за манипулативната, антимигрантска пропаганда, която унгарското правителство задейства в началото на 2015 г.".

Унгария обаче е сериозно изключение. Погледнати на карта, държавите с положителна или отрицателна промяна в двата индекса показват, че степента на отхвърляне или приемане на мигрантите не зависи от това в кой регион е съответната държава, е свързана само с конкретните национални граници.