Кандидатите за поста на Юнкер: крайните - по-малко радикални, умерените - не толкова самовлюбени

Дискусия "Водещите кандидати в Европейските избори 2019: сблъсък на идеи за бъдещето на Европа"Добрина Чешмиджиева Весела Чернева Владимир Шопов Боряна Димитрова

© Анелия Николова

Дискусия "Водещите кандидати в Европейските избори 2019: сблъсък на идеи за бъдещето на Европа"Добрина Чешмиджиева Весела Чернева Владимир Шопов Боряна Димитрова



Aнтиевропейският глас или два евроскептични гласа в този дебат са били доста по-умерени, отколкото можеше да са. Това коментира Весела Чернева, директор на софийския клон на Европейския съвет за външна политика, по време на дискусия за снощния дебат между водещите кандидати за председател на Европейската комисия. Повече за него четете тук.


Тя посочи, че това потвърждава проучване на ЕСВП, проведено в 14 страни за нагласите на хората за Европейския парламент, според което хората са много по-проевропейски настроени, отколкото най-шумната част от политическия спектър се опитва да демонстрира. Антиевропейците си дадоха сметка за това и спряха да говорят, дори в Полша управляващата партия много повече говори за това как иска да остане в ЕС, но да го реформира, допълни Чернева, като подчерта, че и най-евроскептичните гласове са разбрали, че плашат хората, когато влизат силно антиевропейски.


Боряна Димитрова, директор на агенция "Алфа Рисърч", изтъкна, че по време на дебата около едната маса са били събрани партиите от основното течение – представителите на Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, АЛДЕ, а около другата - по-радикалните, по-малко системните – кандидатите на Зелените, на Европейската левица и на Европейските консерватори и реформисти.




Според нея и посланието от разговора е: нито по-радикалните, бяха толкова радикални, че да поставят под съмнение общия проект Европа, да предложат пренаписване на Европа, нито другите бяха толкова самовлюбени и безкритични към работата си, че да предлагат безвъпросно запазване на статуквото. Това, обясни Димитрова, в голяма степен е отговор на обществените нагласи. Не само българите, но и в другите страни гражданите остават силно проевропейски ориентирани, но искат и определена промяна.


Премълчаните теми


Политологът Владимир Шопов коментира, че въз основа на дебата, че е изпъквала политически фигурата на Тимерманс, който се държеше политически, а не просто подреждаше различни идеи, имаше ясни послания към избирателите, тон, присъствие, опита да изгради коалиционен мост към част от участниците. Ако човек следи изявите им, ще види че имат много по-завършен политически профил. Те скриха част от реалните си позиции, които можеха да се чуят в други техни участия, допълни Шопов. Например ПЕС, или поне една немалка част очевидно извървяха определен път по посока на по-защитното отношение за миграцията. В същото време ЕНП вчера скри част от много по-амбициозния и либерален икономически и търговски дневен ред, който партията подкрепяше в рамките на предходния мандат.


Владимир Шопов

© Анелия Николова

Владимир Шопов


Много малко е вероятно вчера да видяхме бъдещия председател на Европейската комисия, смята Шопов, имайки предвид дебатите около процедурата с водещия кандидат, чрез която Европейският парламент настоява да бъде избран наследникът на Жан-Клод Юнкер. Очевидно е, че ще имаме много по-фрагментиран парламент, че ще има поне трипартийна коалиция. Имаме промяна в профила на либералите, в тяхното политическо присъствие, амбиция и поведение, донякъде заради вливането на партията на френския президент Еманюел Макрон, но и защото фигури като Ги Верхофстад успяха да моделират европейските либерали по свой образ и подобие. Преговорите с тях ще са много по-трудни, отколкото хората си дават сметка, каза още Шопов.


Весела Чернева отбеляза, че кандидатите снощи не са задълбали в темата за миграцията и обясни, че според изследването на ЕСВП в момента, в който тя се спомене, най-активни стават тези, които гласуват крайнодясно. Снощи някак си кандидатите на партиите се опитваха да говорят на всички европейци еднакво, това не е възможно, допълни Чернева. Според нея тези избори ще са вероятно най-европейските, защото ситуацията е такава, че дебат за бъдещето на Европа трябва да има и хората искат да има такъв.


Ясни ангажименти


Боряна Димитрова изброи някои теми, които биха могли да предизвикат влияние върху българите. Първата бе ясният ангажимент на кандидата на социалистите Франс Тимерманс за 18% корпоративен данък - може повече, но не по малко. В България имаме 10%, това е един вид ангажимент и политика, този ангажимент не може да остане необсъден и непомислен, подчерта Димитрова.


Тя изтъкна разлики между тезата на кандидата на ЕНП Манфред Вебер, в която основен акцент върху миграцията беше опазването на общите граници и общоевропейско решение, а тази на Франс Тимерманс - план "Маршал" за Африка.


Боряна Димитрова

© Анелия Николова

Боряна Димитрова


Трети момент, който прави впечатление, според Димитрова е за формирането на общата европейска външна политика. Отнема повече от седмица обща политика на ЕС да се формира дори по ключови въпроси, нуждаем се от по-гъвкав регламент тук и решенията да се вземат с квалифицирано мнозинство, а не с консенсус.


Като изненадващ момент тя посочи позицията на кандидата на Европейските консерватори и реформисти Ян Захрадил за субсидиите за селско стопанство – имаше много ясната теза, която е да се спрат субсидиите просто за производство, за увеличаване на производството, да се пренасочат субсидиите за екологично земеделие, което Димитрова отбеляза, че не е очаквала точно от представител на тази политическа група.


Съгласие по темите, но не и за средствата


По мнението на Владимир Шопов европейските политици се научиха много бързо да реагират на проблемите и кризите около тях и на ниво реторика през последните 2-3 години ясно можеше да се види този декларативен консенсус. Според него през последните години видяхме, че има съгласие по темите, но няма никакво съгласие по инструментите, по решенията. Дори ако се фокусираме по тема, по която има единодушие, ако се вгледате, ще видите, че няма съгласие какво да прави точно европейската външна гранична полиция, даде пример Шопов. Основният проблем е как ще излезем от задънените улици по много от тези теми. Той разви тезата, че именно фрагментацията на ЕП донякъде ще отпуши малко законодателния процес.


В следващия Европарламент ще има 3 коалиции – основната – центристка проевропейска (ЕНП, ПЕС и либералите) с още един участник освен тях, която обаче няма да успее да придвижи много от тези проблеми, и още две коалиции вляво и вдясно, които ще опитват да намерят мнозинства по част от възможните решения на тези кризи. Нямам съмнения че ЕНП по въпроса на бежанците ще си сътрудничи с евроскептиците, левицата ще трябва да се опитва да търси коалиции вляво със зелените и крайната левица и част от либералите. Това сме го виждали в предишния Европейски парламент, но в много по-малък мащаб и може да се окаже механизъм за трансформиране на консенсуса по темите в реални решения, смята Шопов.


Весела Чернева изтъкна, че не трябва на Европейския парламент да се преписва роля, която няма, но напомни, че той може да блокира решения и изрази мнение, че може да има една блокираща антиевропейска група в институцията.


Какво вълнува българското общество?


Боряна Димитрова коментира, че в България темата за климатичните промени като самостоятелна не звучи стабилно. Но тя е тема за връзката как да се решават те, без да се плаща цена, която определени социални групи и държави не могат да си позволят. Така поставен, този въпрос вълнува и българското общество, допълни Димитрова, като припомни, че в дебата Вебер е повдигнал темата трябва ли решаването на тези проблеми да е в ущърб на пенсионерите и на работещите в автомобилната индустрия.


Весела Чернева

© Анелия Николова

Весела Чернева


Весела Чернева обърна внимание на темата за върховенството на закона и каза, че гражданите си дават сметка, че това е проблем и не могат да се справят само на национално ниво, трябва да има натиск и изискване от Брюксел. Продължават гражданите от Централна и иИзточна Европа да разчитат много на Брюксел да бъде пазителят на правилата, да държи под контрол ексцесиите на националните правителства. И Вебер, и Тимерманс говориха за връзката между върховенството на правото и парите, но това отличава именно основното течение от тези, които наричаме антиевропейски партии. Идеята "Искам ти парите, но ме остави да си ги харча както искам", която е популярна при елитите в нашия регион, повече няма да може да става така, изтъкна Чернева.


Задава се сериозен проблем между Изтока и Запада


Владимир Шопов прогнозира, че се задава много сериозен проблем между източните и западните страни членки. В двете части на Европа се развиват разговори, които са много различни и в някаква степен са несъвместими. Да, равно поле, всичко да е синхронизирано, да няма отлики, но какво става в ситуация, в която западните държави постигат съгласие за повдигане на определени социални стандарти, но от наша гледна точка се възприемат като отнемане на изконно икономическо предимство, те могат да защитят налагането на тези по високи стандарти през тезата за изравняване, уеднаквяване, поясни политологът.


Той смята, че се увеличава броят на политиките, в които ще станем свидетели в такъв дебат. Този разговор ще се разшири в областта на екологията, на полето на социалните права, на полето на данъчната политика. На изтока ще продължава да се отказва реформа на дигиталния единен европейски пазар, от който България би спечелила много, каза още Шопов.


Застой в разширяването


Боряна Димитрова коментира, че в България се очаква 35% участие на изборите.


Владимир Шопов отбеляза, че България е пропуснала много възможности за теми, по които да има силно присъствие в ЕС. Влязохме прекалено неуверени в организацията. Имаше поне 4-5 политики, където България се възприемаше като държава, която може да покаже някакви постижения, смята той.


Според него темата за разширяването беше основателно и добре защитена като приоритет, но България се е възползвала от едно очевидно институционално предимство (председателството на Съвета на ЕС), което след това веднага е изгубила. След това се изисква друг тип институционална и политическа воля и организация.


Политиката на разширяване според Весела Чернева на този етап е замразена. Това беше казано от няколко лидери, включително и от Манфред Вебер, който каза, че не може да има разширяване в скорошно време, припомни тя, като допълни, че сега има отворена врата за креативност как да се запази инерцията и какво да се прави с тези страни през това време. България трябва да си намери нова идея, след която да тича или която да бута или поне още една идея. Тази няма да се достатъчна, каза Чернева, имайки предвид евроинтеграцията на Западните Балкани. България ще трябва да си избере в кой от дебатите иска да участва и в коя коалиция.


Липса на антиевропейска вълна в България


В отговор на въпрос Боряна Димитрова обясни, че в България традиционните партии успяха да интегрират в себе си по-крайните крила. В България разчитаме на брюкселските правила да въздържат недобри практики, разчитаме на еврофондове, не може да се формира сега силна националистическа антиевропейска популистка вълна, допълни тя.


Владимир Шопов коментира по същия въпрос, че членството в ЕС продължава да носи много ползи и не вижда в идните години вероятност това да се промени. Последните кризи бяха транснационални, трансгранични , хората развиха интуиция, че съществуването на ЕС като блок в свят на блокове няма реална алтернатива, каза той.


Димитрова заяви, че е била впечатлена от липсата на личностни нападки в снощния дебат. Владимир Шопов изтъкна като плюс опита Европа да се обяснява през много по-конкретни ежедневни ситуации, което преди го нямаше, а Весела Чернева похвали това, че кандидатите са били с обърнати напред към бъдещето послания и с покана за разговор с хората. В нашата кампания това не го виждаме, тук са фокусирани разговорите върху тук сега и вчера, допълни тя.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Рим
    Рим
    Рейтинг: 1973 Неутрално

    Когато има по-малко "радикални" или "крайни" печели ЕНП, Пес и Алде, което е добре за българската демокрация!
    В Европа има богат избор от проевропейски партии!
    В България, изборът се свежда само до една коалиция - Демократична България!
    Всичко останало, без изключение произхожда от кремълските бандити!

    ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ
  2. 2 Профил на KA2
    KA2
    Рейтинг: 3272 Неутрално

    Псевдо консерваторите-путинисти покрякаха покрякаха пък подвиха опашки.

  3. 3 Профил на ruc10600791
    ruc10600791
    Рейтинг: 1226 Неутрално

    ЕМЕС

    Всеки кандидат упорито се бори,
    тази голяма заплата да я улови.

  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12547 Неутрално

    Общо взето - нюанси, но не трябва да допускаме повече грубо лобиране срещу България както с пакета Мобилност на Макрон

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK