© Reuters
Анегрет Крамп-Каренбауер и Ангела Меркел
И двете големи партии в Германия излъчват безпомощност. Липсват им кадрови потенциал и програми, с които да отговорят на най-парещите въпроси на обществото. Германия я очакват политически трусове, твърди Инес Пол в статия за "Дойче веле".
В политическа Германия резултатите от европейските избори предизвикаха истинско земетресение, чийто помитащ ефект се прояви и тези дни. Оставката на Андреа Налес като председател на ГСДП не е просто някакъв вътрешнопартиен проблем на социалдемократите – тя е нещо много повече, защото символизира в еднаква степен състоянието както на ГСДП, така и на ХДС.
Нека не забравяме, че тъкмо тези две големи партии управляват Германия от основаването на ФРГ до днес, макар и в различни коалиционни формации. В момента и двете партии не разполагат с потенциала, който е необходим, за да се носи лидерска отговорност – потенциал и като програма, и като личности.
Политически гафове в дясното пространство
Да започнем от християндемократите. След като Ангела Меркел се оттегли от лидерския пост в ХДС, принудена от лошите резултати на провинциални избори, вътрешнопартийните борби за власт излязоха извън контрол. Новият председател на ХДС и потенциален наследник на Ангела Меркел засега прави твърде неубедително впечатление. В предизборната борба за европейския вот Анегрет Крамп-Каренбауер подхвана флирт с дясното крило на ХДС, но това не донесе нищо на партията ѝ. Напротив.
Още по-неприятен гаф тя допусна с критиките си по повод политическото видео на един влогър в "Ютюб". Крамп-Каренбауер се опита да демонстрира твърдост, настоявайки за по-сериозен контрол в интернет, но призивът ѝ като бумеранг удари в крайна сметка самата нея. И партията ѝ, която в момента изглежда грохнала, изхабена и всичко друго, но не и готова за бъдещето.
ГСДП търси своето място
За социалдемократите ситуацията е още по-сложна. Те вече от шест години са младши партньор в широката коалиция с ХДС/ХСС и през цялото това време не успяха да предложат никаква алтернатива на умелата политика, която водеше канцлерът. ГСДП прокара идеите си за минимална работна заплата и повече помощ при отглеждането на деца, но в крайна сметка дивидентите обра Ангела Меркел. Основният проблем се състои в това, че под ръководството на Меркел ХДС окупира редица либерални позиции и с това много стесни периметъра на ГСДП. А вместо с промени в политиката си социалдемократите отговарят с вътрешнопартийни борби и с честа смяна на ръководството.
Сега от постовете се отказа и настоящият председател на ГСДП. Оттук нататък всичко изглежда възможно. В допитванията социалдемократите достигнаха такова дъно, че мнозина вече призовават да се сложи край на кошмара, наречен широка коалиция. Независимо от цената. Но това е много опасно. Защото какво ще стане, ако още тази година се проведат предсрочни парламентарни избори? Нито социалдемократите, нито ХДС/ХСС в момента разполагат с личности, които могат да бъдат убедителни лидери.
Нито една от тези партии не разполага с предизборна платформа, която предлага отговори на парещите въпроси и грижи на гражданите. Опазването на климата е само една от тези грижи, която в момента просто изпъква по-силно от останалите.
Ролята на Германия в света
Разбира се, Германия си остава стабилна демокрация. Тъй че дори да се проведат предсрочни избори, пак не съществува опасността десните популисти и националисти да се доберат до правителствена власт. В тези размирни времена това е добра новина, която Германия излъчва към Европа и света.
А ролята на Германия в Европа и в света в момента е важна, така че не бива политиката ѝ да става заложник на фракционни битки и борби за власт. Затова нека и християндемократите, и социалдемократите да не избързват с решенията. В момента ни трябват не спонтанни, а правилни ходове. Важно е Германия да остане стабилна и предвидима за партньорите си в международната политика. Условие за това е днес да се работи по политическия градеж на бъдещето, а не единствено по опазването на властта.
