Лидерите на ЕС правят пореден опит да излязат от задънената улица за висшите постове

Виктор Орбан и Доналд Туск

© Reuters

Виктор Орбан и Доналд Туск



След като почти 20 часа разговори не бяха достатъчни на лидерите на Европейския съюз, за да се споразумеят кои хора да предложат за най-висшите постове на блока, днес усилията продължават. Приключилата вчера по обед среща бе най-дългата в историята на Европейския съвет. Досега рекордът за най-дълъг Европейски съвет държеше срещата, посветена на гръцката криза през 2015 г. "Ройтерс" коментира, че е много необичайно среща на върха на ЕС да продължи трети ден, а вчерашните преговори бяха всъщност третият опит за запълване на позициите.


Лидерите на 28-те държави членки изглеждаха близо до сделка, а дипломати заявиха, че холандският социалист Франс Тимерманс е сочен като най-вероятният кандидат за председател на Европейската комисия. Това обаче бе само един от петте поста, които трябва да се запълнят. Разговорите ще бъдат подновени днес в 12 часа българско време. Нещата се усложняват от започващата днес учредителна сесия на новия Европейски парламент, който утре трябва да избере своя председател (защо това прави разговорите още по-спешни четете надолу).


Съпротивата срещу номинацията на Тимерманс дойде главно от Италия и страните от Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), както и от дясноцентристката Европейска народна партия, която искаше постът да е за нея. ЕНП спечели най-много гласове на изборите за Европейски парламент през май.




Според дипломати останалите предложения, които са се обсъждали вчера, са били десноценстристкият представител Кристалина Георгиева за председател на Европейския съвет, белгийският премиер Шарл Мишел за поста на върховен представител на ЕС за външната политика, а Манфред Вебер, кандидатът на десноцентристката Европейска народна партия за председател на еврокомисията, да оглави Европейския парламент. По-късно премиерът Бойко Борисов каза пред журналисти в Брюксел, че няма шанс Георгиева да оглави Европейския съвет, защото либералите искат поста за себе си, както и че е отказал предложение Мария Габриел да е върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността. Повече четете тук.


За какво се спори?


В неделя "кандидатът от Осака", както медиите веднага кръстиха Франс Тимерманс - водещият кандидат на лявоцентристкия блок в ЕС за наследник на Жан-Клод Юнкер, се сблъсна с остра съпротива от лидери на страни предимно от Централна и Югоизточна Европа, включително България, които не са съгласни социалист - и то именно Тимерманс (отговарящ за върховенството на закона) - да оглави Европейската комисия. Малко преди да се съберат лидерите на 28-те страни от ЕС на извънредна среща в Брюксел, "Ройтерс" и няколко други медии съобщиха, че зам.-председателят на еврокомисията Тимерманс е фаворит да я оглави. Това се е изяснило след разговори между ръководителите на Франция, Германия, Холандия и Испания на форума на върха на Г-20 в Осака в петък и събота.


За избиране на кандидат на Европейския съвет за председател на Европейската комисия са необходими гласовете на поне 21 от 28 държави. След това той трябва да бъде одобрен с поне 376 гласа от Европейския парламент.


След като първоначално обяви, че е против кандидатът на лявоцентристкия блок Тимерманс да стане председател на Европейската комисия, около полунощ в неделя срещу понеделник премиерът Борисов напусна сградата на съвета и се срещна с Франс Тимерманс в българското представителство в Брюксел, стана известно от видео, публикувано във фейсбук страницата на Борисов. Той отбеляза, че има държави в Източна и Централна Европа с притеснения, но пред тях е изразил увереност в принципността на Тимерманс (повече за видеото четете тук).


Как се стигна дотук?


Две европейски институции се бореха кой да заеме най-висшия пост в еврокомисията. В единия ъгъл бе съветът, където са представени държавите членки. В миналото държавните и правителствените ръководители можеха да определят кой да оглави еврокомисията при затворени врати, но това вече не е възможно.


В другия ъгъл е Европейският парламент. На евроизборите през 2014 г. той разви т.нар. модел с водещия кандидат от разпоредба в Лисабонския договор. Той значи, че единствено политик, който е обявил кандидатурата си за позицията преди евроизборите, може да бъде избран. Затова почти всички групи в Европейския парламент излъчиха свои водещи кандидати преди изборите, a институцията многократно настоя, че ще подкрепи само един от тях за председател на еврокомисията.


Френският президент Еманюел Макрон бе сред защитниците на транснационалните листи за евроизборите и каза, че без тях моделът с водещия кандидат, на който той беше един от основните противници, няма да работи. Той освен това смяташе, че германецът Манфред Вебер (кандидатът на Европейската народна партия, която спечели най-много гласове на изборите) не е подходящ за позицията, защото няма опит в ръководене на правителство. В същото време канцлерът Ангела Меркел настояваше за придържане към процедурата.


Блокаж


Междувременно новият Европейски парламент днес трябва да проведе учредителното си събрание, а в сряда да избере председателя си. Ако лидерите не успят да постигнат сделка днес за целия пакет, сцената ще бъде открита за широка надпревара за поста, като кандидатите няма да бъдат ограничени от никакво друго споразумение, коментира "Политико".


Ако председателският пост на европарламента бъде разпределен преди останалите, това допълнително ще усложни разговорите. Според договорите на ЕС лидерите трябва да се стремят към баланс при запълването на висшите позиции, взимайки предвид няколко фактора, сред които принадлежност към определена политическа група, география, пол.


Ето защо, ако парламентът действа първи, това вероятно ще ограничи опциите на лидерите за запълване на останалите позиции – председатели на Европейската комисия, на Европейския съвет, на Европейската централна банка и върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността. Кой ще оглави ЕЦБ е малко по-далечен въпрос заради специалните умения, които се изискват, и независимостта на банката, но националността на кандидата все пак е фактор.


Ако сделка няма и Европейският парламент също реши да отложи избора на председателя си (второто е много малко вероятно), до края на юли има още една възможност за взимане на решенията - втората сесия на парламента в седмицата, започваща на 15 юли. Вчера се появи информация, че именно за тази дата лидерите ще отложат решението си. Това обаче създава риск от блокиране на сформирането на групи и комисия и на цялата работа на Европейския парламент и комисията.


Повече за първата сесия на новия Европарламент четете тук.


"Лични амбиции"


След срещата вчера Макрон разкритикува остро липсата на решение, макар да добави, че се надява при възобновяването на преговорите днес да бъде постигнато споразумение, предаде "Ройтерс". "Днес приключихме с провал, това е много лош имидж както за съвета, така и за Европа", каза Макрон пред репортери. "Ясно е, че отчасти този провал се дължи на някои лични амбиции", допълни той. По думите му е имало политически разделения сред консерваторите в ЕНО, чиито лидери са продължили да одкрепят Вебер, макар да е било ясно, че в негова подкрепа няма мнозинство нито в съвета, нито в парламента. Имало е и географски разделения, допълни Макрон, имайки предвид съпротивата от Вишеградската група срещу Тимерманс.


Меркел заяви, че продължава да се надява на компромис при номинациите. Обсъжданията са "сложни", каза канцлерът, но добави, че се надява, че "с добра воля ще бъде постигнат компромис".


Холандският премиер Марк Рюте каза, че процесът по разпределяне на постовете в Европейската комисия е "невероятно сложен" и че не е сигурно дали днес ще бъде постигнато решение. Рюте отказа да коментира съобщенията, че холандският политик Франс Тимерманс се е очертал като силен кандидат за председател на еврокомисията. "Невероятно сложно е. Има толкова много политически фракции", каза Рюте и добави, че някои от фракциите остават разделени помежду си.


Изпълняващата длъжността канцлер на Австрия Бригите Бирлайн заяви, че предложение за разпределението на висшите постове в ЕС се е провалило заради липса на достатъчен баланс. "Позицията ни беше, че балансът в целия пакет липсва", каза Бирлайн пред журналисти.


Чешкият премиер Андрей Бабиш заяви, че сделка няма, защото лидерите "не харесват "водещия кандидат" (и) трябва да намерят някой, който обединява Европа, а не я разделя". По думите му неговата страна и Италия са най-обезпокоени от намирането на председател на еврокомисията, който да е положителен за всички, предаде "Политико".


Полският премиер Матеуш Моравецки повтори, че лидерите на ЕС трябва да изберат кандидати, които "изграждат компромиси", подчертавайки, че Франс Тимерманс не отговаря на това описание.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK