Победители, губещи или и двете - кой как завърши битката за ръководството на ЕС

Урсула фон дер Лайен и Манфред Вебер

© Reuters

Урсула фон дер Лайен и Манфред Вебер



Някои губещи станаха победители, докато част от победителите спечелиха просто като не загубиха. А "кралицата на Европа" Ангела Меркел бе единственият лидер, който не гласува за собствения си кандидат. "Политико" и "Файненшъл таймс" обобщават кои са победителите и кои загубилите от предложенията на лидерите на ЕС за висшите постове на съюза. Както и кой се озова по средата.


Победители


Еманюел Макрон: Френският президент разби системата с водещите кандидати за избор на председателя на Европейската комисия и "уби" кандидатурата на дясноцентристкия претендент, германеца Мартин Вебер, когото смяташе за недостатъчно квалифициран за поста. Макрон извоюва най-висшия пост в Европейската централна банка за своята сънародничка Кристин Лагард и успя да настани белгийския си приятел и съюзник, либерала Шарл Мишел, начело на Европейския съвет. А ако Урсула фон дер Лайен получи одобрението на Европейския парламент и оглави еврокомисията, ще бъде задължена на Макрон, за когото се говори, че е предложил нейната номинация.


Еманюел Макрон

© Reuters

Еманюел Макрон




Феминистите: Те чакаха десетилетия наред жена да оглави ЕС и ето че сега се очаква да има две висши ръководителки. Фон дер Лайен и Лагард имат забележителни биографии, макар в кариерите им да не липсват скандали и противоречия. Освен това, въпреки че кандидатурата й за председател на ЕК се провали, Маргрете Вестагер се очаква да заеме висша роля в институцията – тази на зам.-председател.


Външната политика на ЕС: С двама външни министри (един настоящ – Жозеп Борел от Испания – и един бивш – Франс Тимерманс от Холандия) плюс министър на отбраната (Фон дер Лайен), всички те определени за високопоставени позиции в следващата комисия, се очертава едно добро начало за искащите външната политика и политиката за сигурност да се издигат в дневния ред на ЕС.


Шарл Мишел: На кого му трябва да спечели народен вот, за да стане лидер? Не и на Мишел. Той понесе тежка загуба на националните и на европейските избори през май в Белгия, но на 43 години ще е най-младият председател на Европейския съвет досега.


Френските банки: Лагард може и да не е експерт по валутна политика, но все пак може да е полезна за Париж, ако някоя френска банка се провали на европейски стрес тест и бъде изправена пред преструктуриране.


Губещи


Манфред Вебер: Водещият кандидат на Европейската народна партия за председател на ЕК не успя да получи работата, въпреки че неговата партия бе първа на изборите за Европейски парламент през май. Сега той трябва да убеди ЕНП да гласува за друг германски десноцентристки политик за поста.


Източна Европа: За пореден път страните от Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) доказаха, че в Брюксел са добри в рушенето, но не толкова в изграждането. Те, заедно с Италия, успяха да блокират Франс Тимерманс, досегашния зам.-председател на ЕК, отговарящ за върховенството на закона, да оглави институцията. Официалното възражение срещу него бе, че "не разбира" Централна Европа, отбелязва EurActiv.


"Искаме някой, който разбира нашия регион, който няма негативни възгледи за този регион. Сега сме доволни", каза чешкият премиер Андрей Бабиш.


"От унгарска гледна точка става въпрос за това дали хората, които заемат тези лидерски позиции, са хора, които уважават Унгария и разбират историята на Централна Европа и значението на европейската християнска култура", добави унгарският му колега Виктор Орбан.


Победители, губещи или и двете - кой как завърши битката за ръководството на ЕС

© Reuters


И все пак Тимерманс отново бе предложен за зам.-председател. А срещите на върха на ЕС ще бъдат председателствани от Мишел, един от откритите критици на антиимигрантската политика. Неговото правителство падна, защото той застана зад пакта на ООН за миграцията, срещу който са тези централноевропейски държави. А от техния регион няма нито един политик на висш пост в ЕС.


Северните страни: Регионът никога не е имал председател на ЕС или върховен ръководител за външната политика и през 2019 г. се въоръжи с дълъг списък с кандидати за всички пет поста от всяко едно от трите най-големи политически семейства. Но като оставим настрана Вестагер от Дания, северните държави останаха отново с празни ръце.


Младите: Говореше се много за необходимостта от промяна в поколенията по върховете на ЕС. Но в крайна сметка за ключовите постове бяха определени възрастни политици – на 72 години (Борел), на 64 (Лагард), на 63 (председателят на Европейския парламент Давид Сасоли) и на 60 (Фон дер Лайен). Най-младият е Шарл Мишел – на 43 години.


Балканите: Страните от Югоизточна Европа, които таят надежди за еврочленство някой ден, понесоха удар. След като лидерите първоначално не успяха да се договорят след продължили рекордно дълго време среднощни разговори, Макрон обяви, че ще блокира всяко разширяване на ЕС, докато не се реформират процедурите за взимане на решения. А след това лидерите дадоха външната политика на ЕС на испанеца Борел, чиято страна не признава Косово.


Зелените: Може и да постигнаха най-добрия в историята си резултат на евроизбори, но трябва да положат много усилия, за да бъде гласът им чут или техните хора избрани, отбелязва "Файненшъл таймс". Съпредседателят им Ска Келер изгуби надпреварата за председател на европарламента. В най-добрия случай може да се надяват да имат първия си еврокомисар (от Люксембург).


По средата


Ангела Меркел: Не за пръв път германският канцлер е трудно да бъде сложена в някоя категория. Нейните първи (Вебер) и втори (Тимерманс) кандидати за председател на ЕК бяха отхвърлени от Европейския съвет и от собственото й политическо семейство – ЕНП. В германските медии бе остро критикувана за това, че се отказа от системата с водещия кандидат, а дори не успя да гласува за Фон дер Лайен заради съпротива на коалиционните й партньори у дома. И все пак близък неин съюзник от собствената й партия и правителство е номинирана за председател на комисията. Крайният резултат изглежда доста добър за Меркел, но това определено не бяха най-добрите моменти за "Кралицата на Европа".


Ангела Меркел

© Reuters

Ангела Меркел


Европейският парламент: Нито един пост няма да е за "водещ кандидат" – удар за европарламента, който преди пет години използва процедурата, за да окаже влияние върху назначаването на председател на комисията, отбелязва "Файненшъл таймс". Парламентът обаче не се отказва от битката. Официални лица очакват две бурни седмици на вътрешноинституционални разговори, в които трите или четирите най-големи политически групи ще опитат да накарат Фон дер Лайен да направи някои отстъпки в замяна на гласовете им. Тя трябва да бъде одобрена с най-малко 376 гласа, за да оглави еврокомисията.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK