Българските младежи - първи в ЕС по тежки лишения, забременяване и затлъстяване

© Юлия Лазарова

България е втора в ЕС по риск от бедност и социално изключване сред младите хора и първа по дял на бременните в тийнейджърска възраст. Освен това е една от страните с най-много младежи, страдащи от затлъстяване. Единствено в Словакия е имало по-малко млади хора между 18 и 24 години в риск от депресия.

Това са част от заключенията в доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) за неравенствата в достъпа на млади хора до информация и услуги за подкрепа. Данните обхващат периода до 2016 г. - последната с данни, позволяващи сравнителна база за целия Европейски съюз.

Депресия, тормоз, недостъпно здравеопазване

Според данните 14% от европейците между 18 и 24 години са били в риск от депресия през посочения период. Най-голям е този риск сред младите хора в Швеция, следвана от Естония, Малта, Холандия и Великобритания. Делът на младите, които страдат от хронична депресия, е по-нисък, но все пак буди сериозна тревога. Данни за 2014 г. показват, че 4% от европейците между 15 и 24 години са попадали в тази категория. Най-много са били в Ирландия (12%), следвана от Финландия (11%), Швеция (10%) и Германия (9%).

Рискът от депресия е по-висок в домакинствата с ниски доходи. По-склонни към депресия са момичетата и младите жени (15-24 години).

Разпространението на тормоз и кибертормоз се увеличава в няколко държави, като най-силно преобладава в балтийските страни и френскоезичната общност в Белгия.

Сред младите в Европа има значителни различия по отношение на достъпа до здравеопазване. Например цената, която често трябва да плащат, е проблем за почти три четвърти от хората между 18 и 24 години в Кипър. В Австрия, България, Кипър, Латвия и Великобритания има влошаване по повечето показатели за достъпа между 2011 и 2016 г., докато в Италия и Словакия се наблюдава подобрение. Като цяло в ЕС младите хора с увреждания или хронични заболявания е по-вероятно да свидетелстват за трудности в достъпа до здравеопазване, особено за забавяния, продължителност на чакането и намиране на време за посещение при лекар.

В доклада се отбелязва, че макар в много държави членки да се наблюдава икономически растеж, някои млади хора и особено семейства с деца не изглежда да се облагодетелстват от подобряващите се икономически условия.

Социални и здравни проблеми на младежите

В първата част на доклада се посочват най-честите социални и здравни проблеми пред младите хора между 12 и 24 години, като те са разделени на две групи: 12–17 и 18–24 години.

В България младежите между 12 и 24 години за периода 2011-2016 г. са намалели от 18 до около 12 на сто от цялото население.

© Eurofound

Намаляване се отчита в повечето държави членки, като в абсолютни измерения е най-силно в Полша (2.8 милиона души), следвана от Румъния (1.9 милиона) и Испания (1.3 милиона). Изключенията са Дания и Холандия, където младежите леко са се увеличили, и Австрия, Люксембург, Швеция и Великобритания, където процентът им е останал непроменен. През 2016 г. в ЕС е имало около 39.4 милиона души между 18 и 24 години и 32.7 милиона между 12 и 17.

Според Евростат през 2016 г. в ЕС 29% от хората във втората възрастова група са били в риск от бедност и социално изключване. Сред държавите членки най-голям е процентът им в Румъния (52%) и България (48% при 53% през 2011) и най-малък във Финландия (12%) и Дания (16%). Младежите между 18 и 24, изложени на този риск, са били 31%. Най-много са били в Гърция (50%), Румъния (46%) и Дания (45%), а най-малко в Чехия и Малта (и двете по 17%). В България са били 44% при 49% през 2011.

През 2016 г. най-ниското ниво на тежки материални лишения се наблюдава в Австрия, Дания, Финландия, Германия, Люксембург и Холандия (и двете възрастови групи във всяка страна с под 5%), а най-висок – в България (39% между 12 и 17 и 35% между 18 и 24). В България е най-голяма разликата между двете групи.

© Eurofound

Между 2011 и 2016 г. усещането за социално изключване е намаляло сред хората между 18 и 24 години в ЕС. Най-голямо е подобрението в Кипър и Естония. Освен това през 2016 г. възприятието за социално изключване е било по-ниско от средното за ЕС в страните от Северна и Западна Европа (общо 14). През тази година най-високо е било в България.

© Eurofound

Според проучване на Евробарометър през 2016 в 20 държави членки повече от половината хора между 16 и 30 години са се чувствали маргинализирани (изключени от икономическия и социалния живот) заради икономическата криза. Най-високи нива са отчетени в Гърция (93%), Португалия (86%), Кипър (81%), Испания (79%) и Хърватия и Италия (и двете по 78%), България (72%).

През 2016 г. повечето хора (65%) между 18 и 24 години, ако са се нуждаели от съвет за сериозни проблеми, са търсили подкрепа от близки роднини, не от приятел, съсед или друг близък. Семейната подкрепа е била най-важна в Словакия (87%) и Литва (83%). От друга страна, германските младежи са предпочитали да потърся подкрепа от някой извън семейството (53%). Средно в ЕС едва 1% са казали, че не е имало към кого да се обърнат за съвет, най-често в Чехия (8%).

© Eurofound

Риск от депресия

Данните от 2016 г. показват, че 14% от европейците между 18 и 24 години са били в риск от депресия. Най-много са младите шведи (41%). Следват Естония (27%), Малта (22%), Холандия (21%) и Великобритания (20%). Най-малко са в Словакия (под 1%) и в България (около 6%).

Хроничната депресия сред младите е по-слабо разпространена от риска от депресия. Според данни от 2014 г. 4% от хората между 15 и 24 години са страдали от хронична депресия. Най-висок е бил делът им в Ирландия (12%), следвана от Финландия (11%), Швеция (10%) и Германия (9%). Най-нисък е в Румъния, Кипър и Италия. България също е сред страните с най-нисък процент младежи, страдащи от хронична депресия – 1.1%.

© Eurofound

Младите жени между 15 и 24 години са по-склонни да страдат от депресия, отколкото младите мъже. Най-голяма е разликата между половете в Дания, Германия, Ирландия и Швеция. Само в Кипър, Гърция и Литва има по-голям процент млади мъже с умерени до остри симптоми на депресия. В България жените в тази възрастова категория със симптоми на депресия през 2014 г. са били 3.8%, а мъжете – 0.6%, т.е. разлика от над 6 пъти.

Физическа активност

Проучването ПИЗА 2015 разглежда честотата на участие в умерени и енергични физически дейности извън училище сред 15-годишните. Младежите в Дания и Полша са участвали в енергични физически дейности извън училище най-често (4.6 и 4.4 дена на седмица съответно). На другия край на класацията са младите хора в Австрия, Франция и Великобритания (по-малко от 3.5 дена на седмица). По отношение на умерения спорт най-активни са били в Дания, Германия, Холандия и Полша (5.6 дена), а на другия полюс са в Гърция, Люксембург, Португалия и Испания (през по-малко от 4.5 дена).

В България усилено със спорт са се занимавали младежите от тази група в почти 4 дни в седмицата, а умерено – в около 4.5 дена.

© Eurofound

Според проучване на Световната здравна организация през 2014 г. 6% от европейците на 15 години са били с наднормено тегло или са страдали от затлъстяване. Най-високи са нивата на затлъстяване в Малта, Гърция, България и Уелс (Великобритания). По-висок е процентът на затлъстелите младежи сред момчетата. Най-големи разлики между двата пола се наблюдават в България (затлъстели или с наднормено тегло са 11% при момичетата и 24% при момчетата), Гърция, Унгария, Италия и Полша.

© Eurofound

Сериозни хранителни разстройства като анорексия и булимия са по-чести сред младите жени, но все повече момчета и млади мъже са засегнати от тях.

Бременност

Според данни на Евростат за 2015 г. най-висок процент бременни в тийнейджърска възраст (между 15 и 19 години) се наблюдава в България (3.9%) и Румъния (3.5%) спрямо средното за ЕС 1.1%. Най-нисък е в Холандия, Дания и Швеция. В България и Румъния е висок е процентът на забременяванията на млади жени между 20 и 24 години (почти 7% в България и 7% в Румъния). Бременностите в тийнейджърска възраст са доста над средното за ЕС също в Словакия (2.4%) и Унгария (2.3%).

От 2010 г. тези случаи намаляват, но България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Румъния правят изключение.

© Eurofound

Интересен е случаят с Великобритания, където през 90-те години се отчиташе най-високият процент бременности преди навършване на 20 години. Между 2000 и 2014 г. този дял намаля наполовина заради редица фактори, включително по-дълго оставане на младите хора в образователната система и по-добър достъп до контрацепция, но също и нова стратегия и медийна кампания за сексуално образование, започнала през 2000 г. Освен това бяха вложени повече пари за справяне с този проблем в по-бедните области, където бе отчетен най-големият спад.

Тормоз

Според проучвания на Евростат от 2010 и 2014 г. сред деца между 10 и 16 години тормозът е най-често срещан проблем в балтийските държави и сред френскоезичната общност в Белгия. Най-сериозен ръст е отчетен във Великобритания. Рядко се среща в Чехия, Италия и Швеция, а най-значим спад се отбелязва в Румъния. В България има данни само за 2014 г., според които процентът на сблъскалите се с този проблем деца е четвъртият най-висок (15 на сто).

В проучването "Поведение и здраве на деца в училищна възраст" през 2014 г. е въведен въпрос за кибертормоза. Само 4% от младите хора са заявили, че редовно стават жертва на този вид тормоз. Най-висок е процентът в някои страни от Източна Европа, както и във Великобритания и Ирландия. Макар да има малка разлика между мъже и жени, изключение правят Великобритания и Ирландия, където младите жени са били тормозени по-често. В България и Испания младите мъже по-често са били подложени на този вид тормоз.

© Eurofound

Бариери пред достъпа до услуги

Като основни проблеми пред достъпа до здравни услуги младежите в България между 18 и 24 години посочват – 74% време за чакане (заедно с Румъния трети в ЕС след Малта и Чехия), 65% забавяне с определянето на час за преглед (втори в ЕС след Великобритания и Малта), 48% намиране на време (втори в ЕС след Румъния и Франция, където процентът е равен), 44% цена и 21% разстояние.

При сериозен проблем или когато се чувстват депресирани, българите между 18 и 24 години най-често търсят подкрепа от семейството си и на второ място от приятели. Не търсят помощ от специалисти.

По отношение на свързаните с наркотици здравни рискове за ромската общност в България се отбелязва, че живее в затворени общности, което значи по-ограничен достъп до информация, водещ до липса на осведоменост.

Често самите родители не са образовани за определени здравни рискове, на които може да бъдат изложени младите хора, се казва още в доклада. Според инициативата "Живот на килограм" родителите не са осведомени за хранителните разстройства и пренебрегват свързаните с тях симптоми. Също в България специалисти разказват как родителите трудно приемат, че злоупотребата с наркотици е нещо, което може да засегне техните деца.

Посочва се, че в страната има недостиг на специализирани услуги, занимаващи се с проблемите на хранителните разстройства и с въпроси, свързани с ЛГБТИ хората. Дори и когато има специализиран център, може да се наблюдава липса на координация с основните услуги заради отсъствие на национални политики и стратегии.

Липса на специализирани познания и умения по въпросите за сексуалната ориентация и половата идентичност се наблюдава сред социалния и здравния персонал в България, особено в малките градове.

В страната дейностите за превенция на употребата на наркотици обикновено представляват еднократни събития с кратки лекции, които дават недостатъчна подкрепа или може дори да имат обратен ефект, като предизвикат любопитство към наркотиците сред учениците. Предизвикателство е да се намерят места в училищата за по-структурирани програми.

Според данни от Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании младите българи между 15 и 24 години са най-уязвими на употребата на наркотици. Най-често използваната дрога е канабис, следвана от екстази, амфетамини и кокаин.

Пълния доклад можете да видите в прикачения файл.