Кристалина Георгиева е кандидатът на ЕС да оглави МВФ (допълнена)

Кристалина Георгиева събра в драматични гласувания и консултации днес достатъчно подкрепа от страните в ЕС, за да бъде предложена за следващ ръководител на Международния валутен фонд, съобщи "Ройтерс".

Кристин Лагард подаде оставка на 16 юли, която влиза в сила на 12 септември, а Управителният съвет на фонда заяви желание до 4 октомври да обяви кой ще я наследи.

Какво следва

Главният изпълнителен директор на Световната банка и бивш еврокомисар сега ще се нуждае от одобрението на САЩ, които практически имат право на вето в МВФ, както и от гласовете на мнозинството от 24-членния Управителен съвет на фонда на гласуването през октомври. Срокът за депозиране на кандидатурите във Вашингтон е от 29 юли до 6 септември, но по традиция фондът от самото си основаване е ръководен от европеец.

Изпълнителните директори и гуверньорите на МВФ също имат право да внесат предложения за ръководтел на фонда с 5-годишен мандат. След 6 септември секретарят на МВФ представя имената на Управителния съвет, в който съставят и публикуват списък от трима водещи кандидати според квалификацията им и районът от света, който ги подкрепя. Следва събеседване с тримата и гласуване от 24-та в съвета, а не от отделни държави. Изборът е с обикновено мнозинство, но за предпочитане е да се събере подкрепа от поне две трети от членовете на съвета.

Тя има проблем

Кристалина Георгиева е изправена пред един формален проблем, който не е непреодолим. Съгласно правилата на фонда не може кандидатът за най-високия пост да е по-възрастен от 65 години, а тя става на 66 след по-малко от две седмици - на 13 август. Дори да отговаря на това изискване и да бъде избран, управляващият директор на МВФ не може да продължи да заема поста, след като е навършил 70 години, се казва още в правилата. Иначе казано, при петгодишен мандат българката ще трябва да се оттегли година преди изтичането му поради навършване на възраст.

Това е поправимо - Бордът на управителите може да гласува промяна с обикновено мнозинство. Възрастовите ограничения може да се променят преди или след края на процеса за номиниране на кандидати. Правилата на МВФ определят, че дори да е избран кандидат като Кристалина Георгиева над възрастовия праг, тя ще може да заеме поста едва след като поправките са факт.

Драмата на последния кръг

В ЕС двата кръга на гласуване днес стигнаха до още един кандидат - бившият председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум, който веднага поздрави Кристалина Георгиева и ѝ пожела успехи.

Процедурата на финансовите министри от ЕС е поверителна и "Дневник" получи преди дни лаконичен отказ от българското финансово министерство за какъвто и да е коментар по повод Кристалина Георгиева. Макар името ѝ от седмици насам да се посочва сред водещите кандидати за поста на Лагард, включително от авторитетни медии като "Файненшъл таймс", "Блумбърг" и "Ройтерс", нито един български официален представител не изказа позиция за нея.

Процедурата бе на път да се превърне в демонстрация на непреодолимо разделение между 28-те държави членки, разказва източникът на "Ройтерс". Обсъжданията, включително чрез телеконферентни връзки, продължиха до късно тази вечер.

Подборът на европейския кандидат се координира от френския финансов министър Брюно льо Мер и целта бе до края на юли изборът да е направен, за да започне МВФ обсъждането на новия си ръководител от 6 септември и да го определи до октомври. Но много страни, включително Великобритания, смятат, че Париж ненужно форсира процеса и поканата за гласуване само ще разкрие колко далеч са европейците дори от квалифицирано мнозинство.

За въпросното квалифицирано мнозинство се изисква одобрението на поне 55% (16 държави) от 28-те страни членки на ЕС, представляващи най-малко 65 процента от общото население на ЕС. Събирането на подкрепа за анонимното гласуване се оказа много сложно, като според неофициални данни от едно от тях Дейселблум е имал зад себе си 16 държави, но те са били с едва 40.57% от населението на съюза. На същия кръг Георгиева е била с 11 държави, но 46.53% от европейските граждани - пак твърде далеч от изискването.

Изборът премина при необичайна публичност и неприкрит сблъсък между Германия и Франция и между северните и южните държави в ЕС. Британското правителство е заявило на партньорите си в ЕС, че не одобрява процедурата и не разбира защо трябва толкова да се бърза, поради което Лондон е гласувал всеки път с "въздържал се", съобщи "Файненшъл таймс". Според Мохамед ел-Ериан, главен икономически съветник на "Алианц", за пръв път Великобритания изразява несъгласие с процеса.

Брюкселски кореспондент на "Файненшъл таймс" съобщи малко преди 17:30 часа, че лобирането е преминало от финансови министри на ниво държавни глави. "Меркел иска Макрон да подкрепи Дейселблум, холандците правят последни опити да спечелят Борис Джонсън за техния човек, а португалският лявоцентристки премиер Антониу Коща трябва да избере дали да подкрепи социалиста от Холандия или българката".

Парадоксалният победител

За пръв път в историята българка печели в Европа на финалната права за най-високия пост в една от най-мощните международните финансови институции. В сложния баланс от интереси в ЕС тя донякъде изненадващо се оказа най-подходящата, защото е жена от не много голяма или влиятелна страна от Източна Европа, която не принадлежи към еврозоната.

Кристалина Георгиева изглежда и парадоксален фаворит на Франция, тъй като е смятана за принадлежаща по-скоро към средите на Европейската народна партия, докато президентът Еманюел Макрон залага изключително на своя нов либерален проект, в който холандският премиер Марк Рюте е един от ключовите фактори.

Българката идва от вторият по важност пост в Световната банка, където е прекарала огромна част от кариерата си, но това е по-скоро институция за борба с бедността и подкрепа на социални и хуманитарни проекти по света. От ръководител на МВФ се очаква да има опит във финансовите и банковите среди, а за предпочитане е и да е бил в политиката или поне министър на финансите, за да умее да балансира между често противоречащи си интереси на страните членки.

Холандия, от своя страна, се бореше да има отново свой представител начело на фонда над 40 години след Хендрикус Йоханес Витевен, който бе управляващ директор в периода 1973-1978 г. Но Дейселблум не е харесван в Южна Европа заради неотстъпчивостта си по време на кризата на еврозоната и има достатъчно критици на политиката му за болезнени бюджетни съкращения в страните, които се нуждаят от помощ.

Страните членки на ЕС взеха решение да гласуват днес, за да определят европейския кандидат за управляващ директор на Международния валутен фонд, след като вчера не успяха да договорят единна кандидатура.

Първоначално се обсъждаха пет имена: на двама представители на южните европейски страни - министъра на икономиката и бизнеса на Испания Надя Калвиньо и португалския й колега и сегашен председател на Еврогрупата Мариу Сентену, на двама от северните страни - бившия председател на Еврогрупата и бивш финансов министър на Холандия Йерун Дейселблум и управителя на финландската централна банка Оли Рен и на българката Кристалина Георгиева.

По-рано днес испанското правителство съобщи, че оттегля кандидатурата на Калвиньо за поста. След това от надпреварата се оттегли и Оли Рен. Малко преди това се отказа Мариу Сентену, който тази вечер поздрави Георгиева и ѝ напомни, че "пред лицето на растящо международно напрежение е задължително МВФ да остане символ на мултилатерализма и международното сътрудничество".

Правителствата на ЕС търсеха единна европейска кандидатура за наследник на Кристин Лагард, защото тя се оттегли от поста след номинацията си за следващ ръководител на Европейската централна банка на мястото на Марио Драги.

Позицията на САЩ

По традиция постът в МВФ винаги е отивал при европеец. Американец винаги е водил Световната банка, но САЩ контролират най-големия пакет от права на гласуване във фонда, поради което следващият му ръководител трябва да е приемлив за Вашингтон.

Финансовият министър на САЩ Стивън Мнучин каза на 18 юли, че не държи много на този принцип. "Независимо каква е историческата традиция, никога не сме премали за даденост, че човек от САЩ ще оглавява СБ и не приемаме за абсолютна даденост, че европеец ще е начело на МВФ. Имайки предвид това, ние оценяваме подкрепата за Дейвд Малпас и очевидно ще работим с всички наши партньори да открием най-подходящия за поста."

През април Малпас бе издигнат за президент на Световната банка (Георгиева е втора след него в йерархията на институцията - бел. ред.) и получи единодушната подкрепа на ЕС и развиващите се икономики. След това се коментираше, че Европа не е оспорвала принципа, за да получи в ответ американско одобрение за свой човек начело на МВФ.