Най-малко българи в ЕС смятат климатичните промени за най-сериозния проблем на света

Най-малко българи в ЕС смятат климатичните промени за най-сериозния проблем на света

© Reuters



Едва 10% от българите (на последно място в Европейския съюз) смятат, че климатичните промени са най-сериозният проблем пред света като цяло. Малко повече (11%) от гражданите на Латвия, Гърция, Хърватия и Румъния са на това мнение. В ЕС най-голям процент хора (50 на сто) смятат, че климатичните промени са най-сериозният проблем пред света, в Швеция. Тя е следвана от Дания (47%), Малта и Финландия (и двете по 33%), показват резултатите от проучване на Евробарометър.



Двадесет и три процента от гражданите на ЕС и 10% от българите смятат измененията на климата за второто най-голямо предизвикателство пред света. На първо място всички поставят бедността, гладът и недостигът на питейна вода (27% в ЕС; 23% в България). На трето място е посочен международният тероризъм (15 на сто от хората в ЕС и 25 на сто от българите). Следват икономическата ситуация (12% в ЕС и 15% в България), въоръжените конфликти (8% в ЕС и 11% в България), нарастващото световно население (7% в ЕС и 3% в България), разпространението на ядрени оръжия (4% в ЕС, 6% в България), разпространението на инфекциозни болести (3% в ЕС, 4% в България).


Попитани кой според тях в ЕС е отговорен за справяне с климатичните промени, най-много българи (51%) казват бизнесът и индустрията (същият процент е и в ЕС), следват правителствата (48%; 55% в ЕС), Европейският съюз (39%; 49% в ЕС), регионалните и местните власти (29%; 33% в ЕС), групи за защита на околната среда (26%; 28% в ЕС), "Аз лично" (18%; 36% в ЕС). България е сред страните, в които най-малко хора дават отговора "Аз лично", наред с Чехия (19%), Унгария (18%) и Полша (17%).




На въпрос "Вие лично предприемали ли сте някакви действия за борба с климатичните промени през последните шест месеца" 32% от българите отговарят с "Да". По-малък е процентът на далите такъв отговор единствено в Румъния (29%). "Не" в България отговарят 56%, а "Не знам" - 12% - най-много в ЕС.


Макар общо в ЕС 60% от респондентите да казват, че те лично са предприели действия за борба с климатичните промени през последните шест месеца, когато са питани за специфични действия, почти всички (93%) отговарят, че са предприели поне едно лично действие, подпомагащо борбата с климатичните промени. В България процентът на далите този отговор е най-ниският в ЕС – 75%. Малко преди нея е Румъния – 79%.


Попитани "Кои от изброените действия, ако има такива, се отнасят за вас", най-много българи (46%) отговарят "Когато купувате нов домакински уред, по-ниското потребление на енергия е важен фактор за избора ви" (48% в ЕС). Следват отговорите "Опитвате се винаги, когато е възможно, да намалите консумацията си на артикули, които се изхвърлят след употреба, например найлонови торбички от супермаркета, продукти с прекалено много опаковки (35% в България, 62% в ЕС), "Направили сте добра изолация на дома си, за да намалите консумацията на енергия" (31% в България; 24% в ЕС), "Опитвате се да намалите отпадъците си и редовно ги разделяте за рециклиране" (30% в България; 75% в ЕС), като България е последна по процент хора, дали този отговор. Последна (заедно с Румъния) е и по отговора "Опитвате се винаги, когато е възможно, да намалите консумацията си на артикули, които се изхвърлят след употреба".


Едва 2% (отново последна в ЕС, заедно с Гърция) взимат предвид въглеродния отпечатък на покупките си и понякога приспособяват спрямо това пазаруването си (18% в ЕС).


Само 2% взимат предвид въглеродния отпечатък на транспорта си, когато планират почивка и пътувания на по-дълги разстояния. При 12% в ЕС България отново е последна при този отговор, заедно с Гърция и Словакия (също по 2%).


Най-много хора в България (22%) казват, че не са предприели нито едно от действията (кои са всичките действия вижте в прикачения файл за страната).


Между март 2017 и април 2019 г. в повечето държави има относително малки промени във възприятието на това колко е важно националните правителства да определят амбициозни цели за увеличаване на количеството възобновяема енергия до 2030 г. България заедно с Италия и Словакия са страните с най-голямо увеличение – с 6% (до 83 на сто в България).


Даването на по-голяма публична финансова подкрепа за преминаването към чиста енергия, дори и това да означава, че субсидиите за изкопаеми горива трябва да бъдат намалени, подкрепят 73% в България, страната с най-голям процент на хората, даващи отговор "Не знам" - 18 на сто.


Общо 90% от респондентите в България (спрямо средната стойност от 92% за ЕС) подкрепят целта ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.


Проучването е проведено от Kantar между 9 и 26 април 2019 г.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK