Въпросът за мониторинга отива в ръцете на Съвета на ЕС

Въпросът за мониторинга отива в ръцете на Съвета на ЕС

© Fred MARVAUX, © European Union 2018 - Source : EP



Въпросът за свалянето на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) от България ще бъде в ръцете на Съвета на ЕС - това стана известно днес, след като Европейската комисия обяви новия си мониторингов доклад. Повече за него четете тук и тук.


Докладът за България потвърждава, че има прогрес през последната година и отбелязва отдадеността на българските власти да продължат усилията си спрямо оставащите предизвикателства. На тази база комисията смята, че прогресът е достатъчен да се предвиди вдигането на Механизма и да продължи мониторинга на оставащите предизвикателства чрез други средства. Сега комисията ще чака новини от Съвета и ЕП преди да вземе финално решение, обясни на пресконференция в Страсбург днес еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамополус.


"Това е единственият доклад до момента, в който няма нови препоръки, ясно се казва, че реформите са извършени, необратими са, няма допълнително какво да изпълняваме, трябва само да има постмониторингов механизъм за наблюдение на това как се развиват оттук нататък реформите, трябва да довършим някои реформи, които сме започнали", коментира пред "Дневник" евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. "Ние трябва да довършим законодателните промени, оттук нататък заедно със Съвета на Европа ще има наблюдение какво става в България. Този механизъм със Съвета на Европа си го има и в другите държави."


Парламентът ще е "за", за Съвета - не се знае




В последните години ясно около 90% от колегите, които се изказват след представяне на доклада, са за сваляне на мониторинга от България и Румъния, отбеляза Радев. На въпрос дали в Съвета може да има държави, които да се противопоставят на падането на механизма, той отвърна: "След всичко това, което стана например със Северна Македония и Албания след отхвърлянето на френския комисар тук в парламента, естествено, че това е политически инструмент и може да се използва чисто политически. Ние виждаме как дадени държави-членки използваха МСП да държат България и Румъния вън от Шенген, въпреки че сме изпълнили всички технически критерии и въпреки че Комисията каза, че е абсолютно недопустимо да се използва мониторинговия механизъм за тези цели. Така или иначе, той беше използван."


"Има едни държави, които не гледат с добро око на България – такива са, в някои случаи, Германия, Нидерландия често, Финландия. Проблемът е, че нямаме разписана ясна процедура и аз самият не знам какво да очаквам.", коментира пред "Дневник" Петър Витанов от БСП/С§Д в отговор на въпрос какво очаква да е решението на Съвета. "В доклада се споменава, че трябва да бъде взето предвид мнението на парламента и ако то по-скоро е положително, аз в Съвета очаквам да има определени проблеми. Има държави, които да изразят несъгласие с така представения доклад".


"Аз очаквам примерно една Холандия да се възпротиви. Страни като Холандия, които доста често изразяват резерви по отношение на справянето на България с корупционните практики, с корупцията по високите етажи на властта - те са основен противник на присъединяването на България в Шенгенското пространство. Тъй като смятат, че макар и изпълнени техническите критерии, не сме държава сигурна, така че очаквам да има резерви от тези страни.", каза Витанов.


"Проблемът в такъв тип ситуации, които се случват за първи път, е, че няма ясни критерии и механизъм. Ако трябва да го систематизираме, няма критерии и процедури. Като казвам критерии и процедури, визирам следното: може да се случат в пленарна зала, може да се случи в ресорната комисия ЛИБЕ; може да се случи на съвет на министрите на вътрешните работи и правосъдието, може да се случи обаче и на големия съвет, който е на министър-председателите. Тоест това тепърва трябва да се уточнява.", обясни Илхан Кючюк от ДПС/"Обнови Европа".


Време е за общоевропейски мониторинг


Идеята за въвеждане на общоевропейски мониторинг за върховенство на закона е на Европейския парламент и се обсъжда от години, припомни Радев, като уточни, че става дума за "сериозен мониторинг, с ясни и обективни критерии и хора, които са доказани професионалисти, да извършват този мониторинг, защото в момента това е чисто политически механизъм. Често не се знаеше кои са хората, които стоят зад изготвянето на доклада."


"Последните две години видяхме, че нямаше много политическа воля това да се случи, защото Комисията е единственият орган, който може да има законодателна инициатива в тази област.", уточни той. Според него мониторингът е "дискриминационен за двете ни държави, защото тези проблеми, които решаваме в България и Румъния, ги има в целия ЕС."


"Този механизъм се превърна в един политически инструмент, в едно политическо оръжие за влияние, за подаръци(...), ако щете, за подкрепа на управления в двете държави", каза Витанов. Той припомни, че Еврокомисията е повдигнала темата през лятото, но засега няма подробности за нея и програмата се очаква от новата Еврокомисия на Урсула фон дер Лайен.


"Въпросният доклад не е функционален по отношение на България – първо, защото е само за България и Румъния, тоест обхватът му е много ограничен", смята Кючюк. "Ние винаги сме твърдяли, че трябва да има общ механизъм, който да бъде за демокрация и върховенство на закона, като казвам общ – да има хоризонтален поглед, да не е насочен само към дадена държава; да има определени демократични критерии за всички държави.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK